История
Аграрната реформа от 1946 г. има за цел да спечели обществена подкрепа, като раздаде земя на бедни селяни. В резултат на реформата, много бедни селяни получават малки парчета земя, което изглежда като положителна стъпка към справедливост. Обаче, тази реформа води до раздробяване на селското стопанство, тъй като земята е разделена на малки участъци. Това създава проблем, защото за да се произвежда повече, е необходимо да се използват машини, които са ефективни само на големи площи. Поради тази причина, след реформата започва процес на коопериране, т.е. обединяване на малките парцели в по-големи, за да могат да се обработват по-ефективно. Първоначално кооперирането е доброволно, но в последствие става насилствено. Реформата постига целта си да раздаде земя на бедните, но също така създава предпоставки за бъдещи проблеми в селското стопанство, свързани с неговата ефективност и механизация. В крайна сметка, въпреки че много селяни получават земя, раздробяването на стопанството се оказва пречка за развитието му. Затова е необходимо селяните да се кооперират, за да могат да използват по-ефективни методи на обработка.
1946 г. |
Аграрна реформа
За да се спечели обществена подкрепа, през 1946 г. е проведена аграрна реформа. Бедните селяни получават малки участъци земя, но селското стопанство става по-раздробено.
1947 г. |
Съветски икономически модел в България
През 1947 г. противоречията между Изтока и Запада се задълбочават. Започва преустройство на стопанството по съветски модел. Ликвидира се частната собственост, въвежда се централно планиране, развива се ускорено тежката промишленост и се извършва пълно коопериране на селското стопанство.
декември 1947 г. |
Национализация на индустриалните предприятия, мините и банките
С тази цел през декември 1947 г. е извършена национализация на индустриалните предприятия, мините и банките.
1948 г. |
Започва масово коопериране
През есента на 1948 г. започва масово коопериране.
1949 г. |
Създаване на СИВ
След създаването на СИВ (1949 г.) външната търговия на България се осъществява изцяло със страните, които участват в него.
1950 г. |
Принудително коопериране на селското стопанство
През 1950 г. селяните са принудени да влязат в ТКЗС с насилие и изпращане в лагери.
1951 г. |
Криза в селското стопанство
В резултат от това в края на 1951 г. са кооперирани 52,2% от земята, но в селското стопанство настъпва криза.
1958 г. |
Коопериране на 92% от земята
Т. Живков изпълнява поръката (през 1958 г. 92% от земята е в ТКЗС).
1958 г. |
VII конгрес на БКП обявява, че социализмът е „победил”
VII конгрес на БКП (1958 г.) обявява, че социализмът е „победил”, тъй като е превърнал България от изостанала аграрна държава в страна със собствена промишленост и едро селско стопанство.
1987 г. |
Промяна в икономическата политика на БКП
През 1987 г. БКП променя икономическата си политика. Целта е да се въведат пазарни принципи, а държавата да отстъпи от водещата си роля.
В периода след войната, ОФ идва на власт в условията на икономическа криза. За възстановяване на стопанството се разчита на частните производители, но се стреми да ги постави под контрол, докато паралелно се разширява държавната собственост. През 1946 г. се провежда аграрна реформа, която дава малки участъци земя на бедните селяни. В следствие, селското стопанство става по-раздробено и за да произвежда повече, се налага използването на машини.
През 1947 г. противоречията между Изтока и Запада се задълбочават и започва преустройство на стопанството по съветски модел. Частната собственост се ликвидира, въвежда се централно планиране и развива се ускорено тежката промишленост. С тази цел през декември 1947 г. се извършва национализация на индустриалните предприятия, мините и банките. По съветски образец се изготвят петгодишни стопански планове.
След смъртта на Сталин наследниците му започват нов курс, ориентиран към развитие на селското стопанство, леката промишленост, производството на стоки за потребление и намаляване на цените. Целта е да се повиши жизненото равнище и да се осигури политическа стабилност. Този курс следва и България, но без особен резултат.
През 60-те години започват реформи, които да преодолеят проблемите с ниското качество и недостига на стоките. Целта е предприятията да получат свобода, за да произвеждат повече и по-качествено. Но реформите се провалят. През 70-те години икономиката е стабилна благодарение на „специалните” отношения със СССР. От средата на 80-те години започва дълбока икономическа криза. През 1987 г. БКП променя икономическата си политика с цел въвеждане на пазарни принципи, но времето за такива промени в рамките на тоталитарното управление е отминало.
В заключение, българската икономика постига успехи, но не се изравнява с развитите западни държави. "Промяната в курса" след смъртта на Сталин има за цел подобряване на жизненото равнище и осигуряване на политическа стабилност. Икономическите реформи обаче се провалят, тъй като не са придружени от политическа демократизация.
