История

Булвест 2000

Избери урок:

1. Новото време и българите 2. Първите народни будители 3. Новото българско училище 4. Движение за независима църква 5. Начало на организирано националноосвободително движение 6. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875 г.) 7. Априлско въстание 1876 г. 8. Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на България 9. Стопански промени през XVIII - XIX век 10. Промени в българското общество през Възраждането 11. Светът на възрожденските българи 12. Българската култура през Възраждането 13. Възникване на българския национален въпрос 14. Изграждане на Княжество България 15. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 16. България в края на XIX век 17. Българите извън пределите на свободната държава 18. Признаване на Независимостта на България 19. Войни за национално обединение (1912 - 1918 г.) 20. България в периода между двете световни войни 21. България в годините на Втората световна война 22. Развитие на българското стопанство след Освобождението 23. Модернизация на българското общество (1878 - 1944 г.) 24. Българската култура след Освобождението 25. Промяна в политическата система 26. Установяване на тоталитарно управление 27. България в Източния блок 28. Икономически промени в селото и града 29. Българското общество (1944 - 1989) 30. Българската култура през втората половина на XX в. 31. Краят на комунистическия режим и началото на демокрацията 32. България и обединяваща се Европа 33. Българинът - гражданин на България и на света 34. Културно развитие на съвременна България

28. Икономически промени в селото и града

План-резюме на урока

  1. Стопанството след войната:
    • ОФ идва на власт в условията на икономическа криза и се опитва да възстанови стопанството чрез частните производители.
    • През 1946 г. се провежда аграрна реформа, която цели да спечели обществена подкрепа.
    • Държавната собственост се разширява постепенно, като се стреми към контрол над частните производители.
    • Селското стопанство става по-раздробено и се прилага коопериране за създаване на големи обработваеми площи.
  2. Съветският икономически модел в България:
    • През 1947 г. започва преустройство на стопанството по съветски модел.
    • Частната собственост се ликвидира, въвежда се централно планиране и се ускорява развитието на тежката промишленост.
    • През декември 1947 г. се национализират индустриалните предприятия, мините и банките.
    • Изграждането на предприятия става с помощта на СССР, което не допринася за преодоляване на технологичното изоставане на България.
    • През есента на 1948 г. започва масово коопериране в селското стопанство, а през 1950 г. селяните са принудени да влязат в ТКЗС.
  3. "Промяна в курса":
    • След смъртта на Сталин през 1953 г. започва нов курс, насочен към развитието на селското стопанство, леката промишленост и производството на стоки за потребление.
    • България следва този курс, но без значителен успех.
    • След 1956 г. се завръща към индустриализацията с цел решаване на икономическите проблеми.
  4. Реформи и резултати:
    • През 60-те години Тодор Живков започва реформи, които целят увеличаване на производството и подобряване на качеството на стоките.
    • Икономическата стабилност през 70-те години е постигната благодарение на специалните отношения със СССР.
    • През 80-те години започва дълбока икономическа криза.
    • През 1987 г. БКП променя икономическата си политика, опитвайки се да въведе пазарни принципи.
  5. Обобщение:
    • Въпреки успехите на българската икономика, тя не успява да се изравни с развитите западни държави.
    • "Промяната в курса" след смъртта на Сталин има за цел подобряване на жизненото равнище и осигуряване на политическа стабилност.
    • Икономическите реформи се провалят, тъй като не са придружени от политическа демократизация.

Урокът в дати

1946 г. | Аграрна реформа
За да се спечели обществена подкрепа, през 1946 г. е проведена аграрна реформа. Бедните селяни получават малки участъци земя, но селското стопанство става по-раздробено.

1947 г. | Съветски икономически модел в България
През 1947 г. противоречията между Изтока и Запада се задълбочават. Започва преустройство на стопанството по съветски модел. Ликвидира се частната собственост, въвежда се централно планиране, развива се ускорено тежката промишленост и се извършва пълно коопериране на селското стопанство.

декември 1947 г. | Национализация на индустриалните предприятия, мините и банките
С тази цел през декември 1947 г. е извършена национализация на индустриалните предприятия, мините и банките.

1948 г. | Започва масово коопериране
През есента на 1948 г. започва масово коопериране.

1949 г. | Създаване на СИВ
След създаването на СИВ (1949 г.) външната търговия на България се осъществява изцяло със страните, които участват в него.

1950 г. | Принудително коопериране на селското стопанство
През 1950 г. селяните са принудени да влязат в ТКЗС с насилие и изпращане в лагери.

1951 г. | Криза в селското стопанство
В резултат от това в края на 1951 г. са кооперирани 52,2% от земята, но в селското стопанство настъпва криза.

1958 г. | Коопериране на 92% от земята
Т. Живков изпълнява поръката (през 1958 г. 92% от земята е в ТКЗС).

1958 г. | VII конгрес на БКП обявява, че социализмът е „победил”
VII конгрес на БКП (1958 г.) обявява, че социализмът е „победил”, тъй като е превърнал България от изостанала аграрна държава в страна със собствена промишленост и едро селско стопанство.

1987 г. | Промяна в икономическата политика на БКП
През 1987 г. БКП променя икономическата си политика. Целта е да се въведат пазарни принципи, а държавата да отстъпи от водещата си роля.

Резюме

Стопанството след войната

В периода след войната, ОФ идва на власт в условията на икономическа криза. За възстановяване на стопанството се разчита на частните производители, но се стреми да ги постави под контрол, докато паралелно се разширява държавната собственост. През 1946 г. се провежда аграрна реформа, която дава малки участъци земя на бедните селяни. В следствие, селското стопанство става по-раздробено и за да произвежда повече, се налага използването на машини.

Съветският икономически модел в България

През 1947 г. противоречията между Изтока и Запада се задълбочават и започва преустройство на стопанството по съветски модел. Частната собственост се ликвидира, въвежда се централно планиране и развива се ускорено тежката промишленост. С тази цел през декември 1947 г. се извършва национализация на индустриалните предприятия, мините и банките. По съветски образец се изготвят петгодишни стопански планове.

„Промяна в курса”

След смъртта на Сталин наследниците му започват нов курс, ориентиран към развитие на селското стопанство, леката промишленост, производството на стоки за потребление и намаляване на цените. Целта е да се повиши жизненото равнище и да се осигури политическа стабилност. Този курс следва и България, но без особен резултат.

Реформи и резултати

През 60-те години започват реформи, които да преодолеят проблемите с ниското качество и недостига на стоките. Целта е предприятията да получат свобода, за да произвеждат повече и по-качествено. Но реформите се провалят. През 70-те години икономиката е стабилна благодарение на „специалните” отношения със СССР. От средата на 80-те години започва дълбока икономическа криза. През 1987 г. БКП променя икономическата си политика с цел въвеждане на пазарни принципи, но времето за такива промени в рамките на тоталитарното управление е отминало.

В заключение, българската икономика постига успехи, но не се изравнява с развитите западни държави. "Промяната в курса" след смъртта на Сталин има за цел подобряване на жизненото равнище и осигуряване на политическа стабилност. Икономическите реформи обаче се провалят, тъй като не са придружени от политическа демократизация.