Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Население:
   • През първите десетилетия след Втората световна война българското население непрекъснато нараства - от 7 млн. души през 1946 г. до 9 млн. души през 1985 г.
   • България е в групата на средните европейски държави по брой на населението като Австрия и Швеция.
   • Между 1950 г. и 1989 г. раждаемостта спада наполовина, с което България следва общата европейска тенденция.
   • Населението нараства поради намаляващата смъртност, увеличаващата се продължителност на живота и ограничените възможности за емиграция.
2. Етническо и религиозно многообразие:
   • Най-многобройни са българите (89% от населението към края на 80-те години), следвани от българските турци, циганите (ромите), евреите и арменците.
   • Повечето от населението са християни, но има и мюсюлмани, евреи (юдаизъм) и арменци.
   • БКП се опитва да ограничи влиянието на съседна Турция и забранява религиозното обучение в училище и свободното изповядване на всички религии.
3. Трудният преход от селото към града:
   • До края на 40-те години, 75% от населението на България живеят в селата.
   • Кооперирането и индустриализацията привличат хората в градовете, като се създават нови градове около заводите.
   • В края на 80-те години само 35% от населението живеят в селата, което следва общата европейска тенденция на увеличаване на градското население.
4. Човешки права и обществено недоволство:
   • БКП ограничава човешките права, включително свободата на пътуване, избор на място на живот и работа, и въвежда цензура.
   • Тези ограничения предизвикват недоволство, особено сред учените и художествената интелигенция.
   • През 70-те години на ХХ век тези забрани са смекчени.
5. Заключение:
   • В българското общество протичат процеси, общи за повечето европейски държави – увеличаване на населението, съсредоточаване в градовете, повишаване на образователното равнище.
   • БКП издига лозунга за равенство на всички, но осигурява привилегии за себе си и ограничава човешките права, което засилва общественото недоволство.

Урокът в дати

1940 г. | Започва процес на миграция от селата към градовете
До края на 40-те години три четвърти от населението на България продължава да живее в селата. Кооперирането и индустриализацията пораждат отлив на хора от селата и заселването им в градовете.

1946 г. | Населението на България достига 7 милиона души
През първите десетилетия след Втората световна война българското население непрекъснато нараства. През 1946 г. то е 7 млн. души. По брой на населението България е в групата на средните европейски държави като Австрия и Швеция.

1950 г. | Начало на намаляване на раждаемостта в България
България се вписва и в общото за Европа намаляване на раждаемостта – между 1950 и 1989 г. тя спада наполовина.

1970 г. | През 70-те години на ХХ в. забраните за пътуване са донякъде смекчени
През 70-те години на ХХ в. забраните за пътуване са донякъде смекчени.

1980 г. | В края на 80-те години само 35% от населението живеят в селата
Въпреки подобрените условия за живот в селата миграцията към града продължава. В края на 80-те години само 35% от населението живеят в селата.

1984 г. | Започва „възродителният процес”
Тази политика достига връх със смяната на турско-арабските имена на българските турци през 1984 – 1985 г., наречена „възродителен процес”. Забраната да се говори на турски език и да се носи традиционно мюсюлманско облекло, е нарушение на човешките права и има негативен отзвук в чужбина.

1985 г. | Населението на България достига 9 милиона души
През 1985 г. населението на България достига 9 милиона души.

1989 г. | Край на периода на намаляване на раждаемостта в България
Докато в началото на периода в българското семейство има средно 3 – 4 деца, в края на 80-те години те са само две, както е в повечето европейски държави.