Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Училищата в българските земи (ХV – ХVII век):
   • Единствените училища в този период са килийните, принадлежащи към манастири, църкви, общини или домове на заможни българи.
   • Те предоставят елементарна грамотност на малък брой ученици, като поддържат просветната и книжовната традиция.
2. Новото време и Просвещението:
   • Килийните училища не успяват да подготвят младите хора за живота в модерната епоха.
   • Новото време налага преход към светско образование.
3. Елино-българските училища:
   • В началото на ХIХ в. се отварят елино-български училища, които дават съвременни светски знания: по география и история; природни науки; математика и чужди езици.
   • Тези училища са преход към изграждането на независимото българско светско образование.
4. Взаимните училища:
   • Основите на българското светско образование са положени от д-р Петър Берон в издадения от него „Буквар с различни поучения” (1824).
   • Първото взаимно училище е открито през 1835 г. в Габрово.
   • През 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото девическо взаимно училище в Плевен.
5. Класни училища, гимназии, специализирани училища:
   • Десет години след създаването на Габровското училище са създадени класните училища.
   • Първото класно училище е открито през 1846 г. в Копривщица от учителя Найден Геров.
   • Първата българска гимназия е открита в Болград (дн. Украйна) през 1859 г.
   • Много българи получават високо образование в Европа и се завръщат в родината, където пренасят своя опит като учители.
6. Значението на образованието през Възраждането:
   • Модерното светско образование е важно постижение на българската нация.
   • За няколко десетилетия се създава широк кръг от образовани хора (интелигенция) с българско самосъзнание, които насочват усилията си към постигане на националната свобода.

Урокът в дати

19 век | Отваряне на елино-български училища
В началото на ХIХ в. българите се възползват от гръцкия опит и отварят в някои градове т.нар. елино-български училища. В тях освен гръцки се изучава и български език, въвеждат се и различни учебни предмети. Този вид училище е преход към изграждането на българското светско образование.

1824 г. | Издаване на „Буквар с различни поучения” от Петър Берон
Д-р Петър Берон издава „Буквар с различни поучения”, наречен от българите „Рибен буквар”. Тази учебна книга съдържа увлекателни разкази за растения и животни, данни за известни личности, любопитни истории. П. Берон съветва учителите да се отнасят с уважение към учениците, препоръчва обучението да се извършва на говоримия български език и да се въведе взаимният метод.

1835 г. | Откриване на първото взаимно училище в Габрово
Първото взаимно училище е открито през 1835 г. в Габрово по инициатива на родолюбивия българин Васил Априлов. За делото помагат търговеца Николай Палаузов и други заможни български емигранти в Одеса (дн. Украйна), местни занаятчии и търговци. С техни средства е построена училищната сграда. За главен учител габровци канят известния просветител Неофит Рилски.

1840 г. | Откриване на първото девическо взаимно училище в Плевен
През 1840 г. учителката Анастасия Димитрова открива в Плевен първото девическо взаимно училище.

1846 г. | Откриване на първото класно училище в Копривщица
През 1846 г. в Копривщица е открито първото класно училище. Негов основател е учителят и общественик Найден Геров.

1859 г. | Откриване на първата гимназия в Болград
Първата българска гимназия е открита от българските емигранти в Болград (дн. Украйна) през 1859 г. По-късно се организират гимназии в Пловдив и Габрово.