19 век |
Отваряне на елино-български училища
В началото на ХIХ в. българите се възползват от гръцкия опит и отварят в някои градове т.нар. елино-български училища. В тях освен гръцки се изучава и български език, въвеждат се и различни учебни предмети. Този вид училище е преход към изграждането на българското светско образование.
1824 г. |
Издаване на „Буквар с различни поучения” от Петър Берон
Д-р Петър Берон издава „Буквар с различни поучения”, наречен от българите „Рибен буквар”. Тази учебна книга съдържа увлекателни разкази за растения и животни, данни за известни личности, любопитни истории. П. Берон съветва учителите да се отнасят с уважение към учениците, препоръчва обучението да се извършва на говоримия български език и да се въведе взаимният метод.
1835 г. |
Откриване на първото взаимно училище в Габрово
Първото взаимно училище е открито през 1835 г. в Габрово по инициатива на родолюбивия българин Васил Априлов. За делото помагат търговеца Николай Палаузов и други заможни български емигранти в Одеса (дн. Украйна), местни занаятчии и търговци. С техни средства е построена училищната сграда. За главен учител габровци канят известния просветител Неофит Рилски.
1840 г. |
Откриване на първото девическо взаимно училище в Плевен
През 1840 г. учителката Анастасия Димитрова открива в Плевен първото девическо взаимно училище.
1846 г. |
Откриване на първото класно училище в Копривщица
През 1846 г. в Копривщица е открито първото класно училище. Негов основател е учителят и общественик Найден Геров.
1859 г. |
Откриване на първата гимназия в Болград
Първата българска гимназия е открита от българските емигранти в Болград (дн. Украйна) през 1859 г. По-късно се организират гимназии в Пловдив и Габрово.
През периода ХV – ХVII век в българските земи единствените училища са килийните, които образоват ограничен брой ученици, колкото да поддържат просветната и книжовната традиция. С настъпването на Новото време и Просвещението тези училища не успяват да подготвят младите хора за условията на модерния свят и грамотността, получавана от работата с богослужебни книги, се оказва крайно недостатъчна. Така се появява необходимостта от преход към светско образование.
За да подготвят децата си за модерния свят, заможните българи ги изпращат да се учат в гръцките светски училища. Там се изучават дисциплини като география, история, природни науки, математика и чужди езици. В началото на ХIХ век се отварят елино-български училища, предлагащи обучение на двата езика. Това представлява плавен прехода към българското светско образование.
Основите на българското светско образование са поставени от д-р Петър Берон, който през 1824 г. издава „Рибен буквар”. Тази учебна книга насърчава създаването на взаимните училища, които предлагат обучение на говоримия български език. Първото взаимно училище е открито през 1835 г. в Габрово по инициатива на Васил Априлов. През следващите години се откриват още десетки взаимни училища в цялата страна, включително и първото девическо взаимно училище в Плевен през 1840 г. от Анастасия Димитрова.
Само десетина години след създаването на Габровското училище българите създават класни училища, където децата са разделени по класове. В тях се изучават много от познатите и днес учебни предмети. През 1846 г. в Копривщица е създадено първото класно училище от Найден Геров. След средата на ХIХ век се появяват първите български гимназии, които предоставят по-висока степен на образование. Първата гимназия е открита в Болград (Украйна) през 1859 г.
Модерното светско образование е значимо постижение на българската интелигенция през Възраждането, постигнато със колективни усилия и средства и достъпно за всички български деца.