Културна политика в периода 1944 – 1947 г.
Културата в сталинска „униформа” (1948 г.)
„Размразяването” и интелигенцията
Културата през 60-те – 80-те години
Общи изводи
1944 г. |
Започва период на културна политика
След 1944 г. държавата помага на културата да преодолее военните трудности. Подновено е оперното и театралното дело, възстановени са музеи и библиотеки, развива се киното. БРП разчита да привлече творците с обещания за свободно творчество.
1947 г. |
Край на периода на 'народна демокрация'
До края на 1947 г. новата власт подпомага творците, за да спечели подкрепата им, и поощрява развитието на демократична национална култура.
1948 г. |
Започва 'културна революция' по съветски модел
През 1948 г. БКП обявява нова политика – 'културна революция' по съветски модел. Интелигенцията е принудена да се подчини на ръководната роля на партията.
1953 г. |
Началото на 'размразяването' на режима
След смъртта на Сталин през 1953 г. започва 'размразяване' на режима. Политическите промени дават надежди на интелигенцията, че тя ще може свободно да изразява своите идеи и преживявания.
1956 г. |
Надеждите на интелигенцията частично се сбъдват
През 1956 г. надеждите на интелигенцията за свобода на творчеството частично се сбъдват. Москва се разграничава от репресиите на Сталин и дава известна свобода на интелигенцията.
1960 г. |
Начало на периода на култура през 60-те - 80-те години
В този период новият лидер Тодор Живков разбира важната роля на интелигенцията за подкрепа на режима и продължава строго да я контролира. Забраняват се творби, които не отговарят на изискванията на БКП.
1970 г. |
Засилват се културните връзки с чужбина
През 70-те години се засилват културните връзки с чужбина. Появяват се и значими постижения в науката и културата. Създават се нови университети и институти, броят на учените надхвърля 30 000.
През този период държавата подпомага културата да преодолее военните трудности, което води до възстановяване на музеи, библиотеки и развитието на киното. Новата власт подпомага творците с цел да спечели подкрепата им. Мнозина от тях се ангажират с партията, но други стават жертви на репресиите и на „Народния съд”. За да осигури широк достъп до образование, ОФ увеличава броя на гимназиите и създава нови университети в Пловдив и Варна.
През 1948 г., БКП обявява нова политика – „културна революция” по съветски модел. Интелигенцията е принудена да се подчини на ръководната роля на партията. Произведенията трябва да отразяват успехите на социализма, а художественото майсторство е на втори план. Съветската култура е приета за пример за подражание, а културните връзки със Запада са забранени.
След смъртта на Сталин през 1953 г., започва „размразяване” на режима. През 1956 г., тези надежди донякъде се сбъдват като настоява за истинска демократизация. Част от творците вече са се освободили от страха и остават верни на себе си, а не на партийните предписания.
През тези години, новият лидер Тодор Живков разбира важната роля на интелигенцията за подкрепа на режима и продължава строго да я контролира. БКП забранява творби, които не отговарят на изискванията ѝ. Но също така, в този период се появяват и значими постижения в областта на театъра, киното и изобразителното изкуство.
През 70-те години се засилват културните връзки с чужбина. Много средства се отделят и за науката. Създават се нови университети и институти, броят на учените надхвърля 30 000.
В заключение, след 1944 г., българската култура е под контрола и в услуга на БКП. Въпреки това, създават се нови научни и културни институции, които осигуряват все по-широк достъп до образование.