30. Българската култура през втората половина на XX в.

Избери урок:

1. Новото време и българите 2. Първите народни будители 3. Новото българско училище 4. Движение за независима църква 5. Начало на организирано националноосвободително движение 6. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875 г.) 7. Априлско въстание 1876 г. 8. Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на България 9. Стопански промени през XVIII - XIX век 10. Промени в българското общество през Възраждането 11. Светът на възрожденските българи 12. Българската култура през Възраждането 13. Възникване на българския национален въпрос 14. Изграждане на Княжество България 15. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 16. България в края на XIX век 17. Българите извън пределите на свободната държава 18. Признаване на Независимостта на България 19. Войни за национално обединение (1912 - 1918 г.) 20. България в периода между двете световни войни 21. България в годините на Втората световна война 22. Развитие на българското стопанство след Освобождението 23. Модернизация на българското общество (1878 - 1944 г.) 24. Българската култура след Освобождението 24. Тест със задачи 25. Промяна в политическата система 26. Установяване на тоталитарно управление 27. България в Източния блок 28. Икономически промени в селото и града 29. Българското общество (1944 - 1989) 30. Българската култура през втората половина на XX в. 30. Тест със задачи 31. Краят на комунистическия режим и началото на демокрацията 32. България и обединяваща се Европа 33. Българинът - гражданин на България и на света 34. Културно развитие на съвременна България 34. Тест със задачи

Отговори на въпроси от урока:

Комунистическата партия първоначално създава илюзия за творческа свобода, обещавайки подкрепа и развитие на културата. Тази илюзия изчезва с репресиите и налагането на партийната идеология. В крайна сметка, творците са принудени да обслужват партията.
        

В началото, след 1944 г., комунистическата партия създава илюзия за творческа свобода, като обещава на творците условия за развитие и подпомага културните дейности. Възстановяват се театри, музеи и библиотеки, развива се киното. Това създава впечатление, че партията цени културата и дава свобода на творците. Същевременно с това, партията се стреми да ги ангажира с партийните си идеи. 

Обаче, тази илюзия се оказва краткотрайна. Много творци стават жертва на репресии и уволнения. След 1948 г. и „културната революция“, става ясно, че творческата свобода е илюзия. Творците са принудени да се подчиняват на партията и да създават произведения, които възхваляват социализма. Свободата на творчество се оказва само средство за постигане на политически цели.

Комунистическата партия в началото, след 1944 г., се опитва да привлече творците на своя страна, като им обещава условия за свободно творчество. Партията подпомага културните дейности, като възстановява оперното и театралното дело, музеите и библиотеките, и развива киното. С тези действия се създава илюзията, че творците имат свобода и могат да развиват изкуството си. Същевременно с това, партията се стреми да спечели подкрепата на творците и да ги ангажира с партийните си идеи. 

Въпреки тези обещания и подкрепа, много творци стават жертви на репресиите и на „Народния съд“. Под лозунга за „борба с фашизма“ са уволнявани преподаватели и учени, което показва, че свободата на творчество е ограничена и зависи от политическата конюнктура. Този период показва, че първоначалната илюзия за свобода бързо изчезва, и партията започва да налага своите идеологически изисквания върху културата. 

След 1948 г. и налагането на „културната революция“ по съветски модел, партията окончателно показва, че творческата свобода е илюзия. Творците са принудени да се подчинят на ръководната роля на партията и да създават произведения, които отразяват успехите на социализма. Всякакви опити за отстояване на свободата на творчество са наказвани, а съветската култура става пример за подражание. Тази промяна ясно показва, че комунистическата партия използва обещанията за свобода като средство за постигане на политически цели, а не като истинска грижа за развитието на културата.

Бърз Преговор
Резюме

План-резюме на урока

Културна политика в периода 1944 – 1947 г.
- Държавата подпомага културата с възстановяване на оперното и театралното дело, музеи и библиотеки, развитието на киното.
- Новата власт подпомага творците с обещания за свободно творчество.
- Преподаватели и учени са уволнени под лозунга за „борба с фашизма”.
- Броят на гимназиите увеличава, създават се нови университети в Пловдив и Варна.
- БРП поощрява развитието на демократична национална култура.
Културата в сталинска „униформа” (1948 г.)
- Обявена е нова политика – „културна революция” по съветски модел.
- Интелигенцията е принудена да се подчини на ръководната роля на партията.
- Спорове и различни мнения не се допускат.
- Съветската култура е пример за подражание, културните връзки със Запада са забранени.
- Образованието е реформирано по съветски модел.
- Постигнат е успех в ликвидирането на неграмотността, подобряването на материалната база на училищата, университетите и научните институти.
„Размразяването” и интелигенцията
- След смъртта на Сталин през 1953 г. започва „размразяване” на режима.
- Интелигенцията получава надежди за свобода на изразяване на своите идеи и преживявания.
- Възобновяват се културните връзки със Запада и България става член на международни културни организации.
Културата през 60-те – 80-те години
- БКП забранява творби, които не отговарят на изискванията ѝ.
- Появяват се и значими постижения в театъра, филма, операта и изобразителното изкуство.
- През 70-те години се засилват културните връзки с чужбина.
- Създават се нови университети и институти, броят на учените надхвърля 30 000. Научни открития в математиката, физиката, химията, биологията и медицината.
Общи изводи
- След 1944 г., българската култура е под контрола и в услуга на БКП.
- Държавата отделя големи средства за развитието на българската култура.
- Създават се нови научни и културни институции.
- Все повече хора получават достъп до образование.
- Отварят врати галерии за българско и чуждестранно изкуство.

Урокът в дати

1944 г. | Започва период на културна политика
След 1944 г. държавата помага на културата да преодолее военните трудности. Подновено е оперното и театралното дело, възстановени са музеи и библиотеки, развива се киното. БРП разчита да привлече творците с обещания за свободно творчество.

1947 г. | Край на периода на 'народна демокрация'
До края на 1947 г. новата власт подпомага творците, за да спечели подкрепата им, и поощрява развитието на демократична национална култура.

1948 г. | Започва 'културна революция' по съветски модел
През 1948 г. БКП обявява нова политика – 'културна революция' по съветски модел. Интелигенцията е принудена да се подчини на ръководната роля на партията.

1953 г. | Началото на 'размразяването' на режима
След смъртта на Сталин през 1953 г. започва 'размразяване' на режима. Политическите промени дават надежди на интелигенцията, че тя ще може свободно да изразява своите идеи и преживявания.

1956 г. | Надеждите на интелигенцията частично се сбъдват
През 1956 г. надеждите на интелигенцията за свобода на творчеството частично се сбъдват. Москва се разграничава от репресиите на Сталин и дава известна свобода на интелигенцията.

1960 г. | Начало на периода на култура през 60-те - 80-те години
В този период новият лидер Тодор Живков разбира важната роля на интелигенцията за подкрепа на режима и продължава строго да я контролира. Забраняват се творби, които не отговарят на изискванията на БКП.

1970 г. | Засилват се културните връзки с чужбина
През 70-те години се засилват културните връзки с чужбина. Появяват се и значими постижения в науката и културата. Създават се нови университети и институти, броят на учените надхвърля 30 000.

Резюме

Културна политика (1944 – 1947 г.)

През този период държавата подпомага културата да преодолее военните трудности, което води до възстановяване на музеи, библиотеки и развитието на киното. Новата власт подпомага творците с цел да спечели подкрепата им. Мнозина от тях се ангажират с партията, но други стават жертви на репресиите и на „Народния съд”. За да осигури широк достъп до образование, ОФ увеличава броя на гимназиите и създава нови университети в Пловдив и Варна.

Културата в сталинска „униформа”

През 1948 г., БКП обявява нова политика – „културна революция” по съветски модел. Интелигенцията е принудена да се подчини на ръководната роля на партията. Произведенията трябва да отразяват успехите на социализма, а художественото майсторство е на втори план. Съветската култура е приета за пример за подражание, а културните връзки със Запада са забранени.

„Размразяването” и интелигенцията

След смъртта на Сталин през 1953 г., започва „размразяване” на режима. През 1956 г., тези надежди донякъде се сбъдват като настоява за истинска демократизация. Част от творците вече са се освободили от страха и остават верни на себе си, а не на партийните предписания.

Културата през 60-те – 80-те години

През тези години, новият лидер Тодор Живков разбира важната роля на интелигенцията за подкрепа на режима и продължава строго да я контролира. БКП забранява творби, които не отговарят на изискванията ѝ. Но също така, в този период се появяват и значими постижения в областта на театъра, киното и изобразителното изкуство.

През 70-те години се засилват културните връзки с чужбина. Много средства се отделят и за науката. Създават се нови университети и институти, броят на учените надхвърля 30 000.

В заключение, след 1944 г., българската култура е под контрола и в услуга на БКП. Въпреки това, създават се нови научни и културни институции, които осигуряват все по-широк достъп до образование.

Булвест 2000

Избери урок: