Падане на Тодор Живков от власт и начало на промените (80-те години на 20-ти век)
Първи демократични промени
Новата българска конституция от 1991 г.
Трудности по пътя към демокрацията
Крайно заключение: Краят на комунистическото управление в България е част от общите промени в Източна Европа през 1989 – 1990 г. В България се изграждат демократично общество и пазарна икономика, съпътствани от много проблеми.
10 ноември 1989 г. |
Падане на Тодор Живков от власт
Ръководството на БКП сваля Тодор Живков от власт, след като е управлявал повече от три десетилетия. Така България се включва в общия източноевропейски процес, наречен „година на чудесата”, който слага край комунистическите режими и на студената война.
7 декември 1989 г. |
Образуване на Съюза на демократичните сили (СДС)
След промяната на 10 ноември възстановяват дейността си стари и възникват нови политически партии. На 7 декември 1989 г. те се обединяват в коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), оглавен от дисидента д-р Желю Желев.
10 юни 1990 г. |
Провеждане на избори за Седмо Велико народно събрание
Изборите за Седмо ВНС са проведени на 10 и 17 юни 1990 г. Те са спечелени от БСП.
1 август 1990 г. |
Избор на д-р Желю Желев за президент на България
ВНС избира д-р Желю Желев за президент на България. Той е избран на 1 август 1990 г. от мнозинството на БСП.
12 юли 1991 г. |
Приемане на новата българска конституция
На 12 юли 1991 г. новата българска конституция е гласувана. Тя следва европейските конституционни модели и възстановява политическия плурализъм, както и пазарната икономика. Конституцията обявява България за „демократична, правова и социална държава”.
1991 г. |
Първи демократични промени
След промяната на 10 ноември възстановяват дейността си стари и възникват нови политически партии. В началото на 1990 г. БКП и СДС започват преговори на „Кръгла маса”. Тяхната цел е да се очертаят стъпките за възстановяване на демокрацията в България.
4 февруари 1997 г. |
БСП се отказва от властта
През януари 1997 г. започват масови протести. Те принуждават БСП да се откаже от властта на 4 февруари 1997 г.
През 80-те години на XX век, Източният блок се сблъсква с криза. В опит да спаси СССР от кризата, съветският лидер Михаил Горбачов започва серия от реформи, известни като „перестройка”. В България, Тодор Живков следва съветския модел и обявява преустройство. През лятото на 1989 година, над 300 000 български турци емигрират в Турция, което предизвиква допълнителни икономически и политически трудности за страната. На 10 ноември 1989 година, Живков бива свален от власт от ръководството на БКП, маркирайки началото на преобразуванията в България.
След промената, стари и нови политически партии се възстановяват и формират. На 7 декември 1989 г., те се обединяват в коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), оглавен от дисидента д-р Желю Желев. В началото на 1990 г., БКП и СДС започват преговори на „Кръгла маса” за възстановяване на демокрацията в страната.
Изборите за Седмо Велико народно събрание (ВНС) се провеждат на 10 и 17 юни 1990 г. и са спечелени от БСП. През пролетта на 1991 г., ВНС започва работа по новата конституция. На 12 юли 1991 г., новата българска конституция е приета, като се следва европейските модели и се възстановява политическия плурализъм и пазарната икономика.
Изборите през есента на 1991 г. са спечелени от СДС, но предизвикват стопански трудности и разочарование сред обществото, което обръща симпатиите си към социалистите. БСП печели изборите през декември 1994 г. и съставя правителство, начело с Жан Виденов. Политиката на Виденов обаче се оказва неуспешна, водеща до задълбочаване на кризата. Масовите протести, започнали през януари 1997 г., принуждават БСП да се откаже от властта на 4 февруари същата година.
В крайна сметка, преходът на България към демокрация и пазарна икономика се оказва труден процес, обхващащ значителни политически, икономически и социални промени.