История
1985 г. |
Началото на намаляване на населението в България
Започва тренд на намаляване на населението в България, който продължава в продължение на три десетилетия. Населението е спаднало с почти два милиона (от 8,949 млн. души през 1985 г. до 7,153 млн. души през 2016 г.).
1989 г. |
Българи започват да търсят образование и реализация извън страната
След 1989 г., много българи започват да търсят образование и реализация извън страната. Според данни на българското правителство от 2015 г. по света живеят около 3,5 млн. българи.
януари 2007 г. |
България се присъединява към Европейския съюз
Присъединяването на България към Европейския съюз утвърждава европейските ценности на толерантност и разбирателство в политиката на страната.
2011 г. |
Преброяване на етническите общности в България
Според преброяването от 2011 г., българите съставляват около 85% от населението, българските турци са около 9% (588 хил.), а трети по брой са ромите (325 хил., или 4,8%).
Съвременната българска нация е формирана през ХХI век, като изпитва значителни промени в своята структура. Населението на България намалява с около два милиона души за периода 1985-2016 г. Промяната е свързана с възможностите за свободно пътуване и работа по света. Обезлюдяването на селата и увеличаването на населението в големите градове, особено в София, са други ключови тенденции. Етническият състав на населението е разнообразен, с българите, българските турци и ромите като основни групи. В България има и други етнически групи като арменци, евреи, каракачани, власи, гърци, които активно участват в общественият живот. Българската православна църква е водещата вероизповедание, ръководена от патриарх Неофит.
Началото на прехода към демокрацията в България е свързано със създаването на плуралистична политическа култура. Възраждането на традиционните партии и създаването на нови политически организации са от ключово значение за промените. Присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. утвърждава европейските ценности на толерантност и разбирателство в политиката. Въпреки това, българите често се разочароват от политическите партии и лидери, предпочитайки популистки идеи и лидери.
След 1989 г. много българи се образовават и работят извън страната. Според правителството, през 2015 г. по света живеят около 3,5 млн. българи. Това са хора, които учат и работят в чужбина, но запазват връзките с родината си. Българските емигранти живеят в различни страни, но най-голям брой от тях са в страните от Европейския съюз.
Отварянето на България към света дава възможност на способни българи да се реализират в международни организации като ЮНЕСКО, Партията на европейските социалисти, Световната банка и ООН. Българи също така успяват да постигнат световни успехи в спортове като шахмат, сумо, тенис и бокс.
