История
Масовата култура се появява в България след 90-те години, когато държавната подкрепа за културата намалява и културните дейности трябва да се самоиздържат. Това води до създаването на произведения, които се харесват на много хора и могат да бъдат продавани. Един от основните белези на масовата култура е, че тя се съобразява с пазарното стопанство и масовия вкус. Това означава, че се създават произведения, които са лесни за разбиране и се харесват на голям брой хора, но често за сметка на качеството. Например, появяват се т. нар. вулгарни романи, които описват живота на богаташите и престъпниците, както и музикалният стил поп-фолк (чалга), който се характеризира с повтарящи се ритми и предизвикателни текстове. Друг белег на масовата култура е опростяването на езика. Заменят се български думи с чуждици, най-вече с английски термини, което води до обедняване на българския език. Намалява и броят на българските филми, книги и музика, които са изместени от забавни продукти на западната култура.
0 г. |
Поява на новата масова култура в България
В новите условия творците предлагат творби, които могат да бъдат купени, което дава началото на новата масова култура в България. Тя се самоиздържа, но за сметка на качеството на културните произведения.
0 г. |
Развитие на новата българска култура
Новата българска култура се съобразява с пазарното стопанство и се подчинява на масовия вкус. Появяват се нови литературни творби, вулгарни романи, описващи живота на новобогаташите и поп-фолка.
0 г. |
Поява на арт инсталациите и уличното изкуство в българската култура
Втората черта на новата култура е разширяването на хоризонтите – културата напуска традицията. Творците излизат по улиците и площадите, сред природата и начало бере артинсталациите, графитите и уличното изкуство.
0 г. |
Възраждане на интереса към българското минало
Възражда се интересът към българското минало. Най-впечатляващо е новото откритие в Източните Родопи – Перперикон.
0 г. |
Световни постижения на българската култура
Постиженията на българското изкуство, култура и наука създават чувството за гордост на българите и популяризират страната из цялото земно кълбо.
0 г. |
България внася кирилицата и своята национална култура в ЕС
С влизането си в ЕС България внася кирилицата и своята национална културна традиция.
1989 г. |
Промени в българската култура след 1989 г.
След 1989 г. поддържането на културните институции става много трудно, тъй като държавата спира финансовата си подкрепа поради липсата на средства. Новите пазарни условия се налагат и културата трябва да се самоиздържа.
1990 г. |
Промени в българската култура през 90-те години
През 90-те години новите условия предизвикват дълбоки сътресения в българската култура. Намаляват посетителите в театрите и кината. Много дейци на културата губят работата си и търсят нови възможности за изява.
След 1989 г., демократична България изпитва трудности в поддържането на наследената мрежа от културни институции, поради спирането на държавната подкрепа. Новите пазарни условия диктуват самоиздържането на културата. През 90-те години, това предизвиква сътресения в българската култура, като намаляват посетителите в театрите и кината, много дейци на културата губят работата си, а останалите се опитват да се приспособят. Свободата за пътуване позволява на много български творци да търсят възможност за реализация в чужбина.
Новата българска култура се съобразява с пазарното стопанство, подчинявайки се на масовия вкус. Появяват се вулгарни романи и нови музикални стилове като чалгата. Културата напуска традицията и творците излизат по улиците и площадите, сред природата. Нови възможности за разпространяване на културни постижения дават електронните медии и интернет. Приватизацията води до затваряне на книжарници и кина, а български интелектуалци се обединяват в защита на българската култура.
Българското изкуство, култура и наука създават чувството за гордост на българите и популяризират страната по целия свят. Отворените граници дават възможност на българските творци да работят в различни държави. Ярки примери за световна кариера на българи са артмодернистът Кристо, художникът Никола Манев, оперните певци Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, джаз пианистът Милчо Левиев, джаз певицата Йълдъз Ибрахимова, кларинетистът Ибряма и кавалджията Теодоси Спасов. Сред творците, започнали да създават произведения в годините на прехода, са писателите Георги Господинов и Владимир Зарев.
Кирилицата и националната културна традиция на България в ЕС. С влизането си в ЕС, България внася кирилицата и своята национална културна традиция. Съвременната българска култура е както национална, така и световна.
