Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Причини за църковното движение:
   • Унищожената Търновска патриаршия от османското нашествие поставя българските епархии под контрола на Цариградската гръцка патриаршия.
   • От XVIII в. настъпва промяна в поведението на гръцките владици към българите:
     • налагане на тежки църковни данъци
     • забрана богослужението да става на църковнославянски език
     • унищожени са ценни български ръкописи
2. Първи сблъсъци с Патриаршията:
   • През 1824 г. българите във Враца искат гръцкият владика да бъде заменен от българин.
   • През 1838 г. българите в Търново искат за свой митрополит Неофит Бозвели.
3. Цариград - център на църковното движение:
   • През 1844 г. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски представят две молби към Патриаршията с исканията:
     • да бъдат назначени български владици
     • богослуженията да се извършват на роден език
     • позволение за издаване на български вестници и книги
   • Със съдействието на Стефан Богориди през 1849 г. в Цариград е издигнат храмът „Св. Стефан”.
4. Българският Великден (3 април 1860 г.):
   • Конфликтът с Патриаршията достига връхна точка. По време на великденската литургия в храма „Св. Стефан” Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия патриарх.
5. Създаване на Българската екзархия:
   • На 28 февруари 1870 г. султан Абдул Азиз издава ферман за учредяване на Българската екзархия.
   • През 1871 г. в Цариград е свикан църковно-народен събор, който изработва правила за управление на българската църква.
   • През следващата година, за български църковен водач е избран екзарх Антим I.

Урокът в дати

1824 г. | Конфликтът във Враца
Врачанските българи, начело с търговеца Димитраки Хаджитошев, искат гръцкият владика да бъде отстранен и на негово място да бъде назначен българин.

1838 г. | Движението в Търново
Движението срещу гръцката духовна власт обхваща и Търново. Българите искат за митрополит родолюбивия учител и книжовник Неофит Бозвели.

1839 г. | Издаване на Хатишерифа
Издаване на реформения акт Хатишериф – документ на султана, който обявява равноправие и религиозна свобода на имперските поданици. Тези промени поставят началото на организираното църковно движение, чийто ръководен център е Цариград.

1844 г. | Предоставяне на молби към Патриаршията
Духовниците Неофит Бозвели и Иларион Макариополски съставят две писмени молби (прошения) и ги предават на Патриаршията. В тях настояват за назначаване на български владици във всяка от епархиите по българските земи.

1849 г. | Изграждане на храма „Св. Стефан”
Със съдействието на Стефан Богориди в Цариград е издигнат храмът „Св. Стефан”. Организирана е църковна община, която поема ролята на ръководен център на българското църковно движение.

3 април 1860 г. | Българският Великден
На 3 април 1860 г., по време на великденската литургия в храма „Св. Стефан”, отслужена от Иларион Макариополски, не е споменато името на гръцкия патриарх. Това показва, че българите нарушават установените църковни правила и отхвърлят духовната власт на Патриаршията.

28 февруари 1870 г. | Създаване на Българската екзархия
На 28 февруари 1870 г. султан Абдул Азиз издава ферман за учредяване на Българска екзархия. Тя решава своите дела, без да зависи от Гръцката патриаршия.

1871 г. | Събор в Цариград
През 1871 г. в Цариград е свикан църковно-народен събор с участието на светски и духовни представители от българските църковни области. Те изработват правила (устав), по които да се управлява Българската църква.

1872 г. | Избиране на Антим I за български църковен водач
Година по-късно цариградските българи принудили османското правителство да изпълни фермана. За български църковен водач е избран екзарх Антим I.