1821 г. |
Роден е Георги Раковски
Георги Стойков Раковски е първият водач на българското националноосвободително движение. Роден е в Котел в заможно и родолюбиво семейство.
1853 г. |
Началото на Кримската война
Кримската война (1853 – 1856) поставя началото на нов етап в развитието на българите. С нея те насочват усилията си към постигане на освобождение от османска власт.
1856 г. |
Край на Кримската война
Кримската война завършва. Българските емигранти в Букурещ, начело с братята Евлогий и Христо Георгиеви, формират комитет, който събира доброволци и представя българските стремежи за освобождение пред руското командване.
1862 г. |
Букурещкият комитет на братя Георгиеви приема името Добродетелна дружина
Букурещкият комитет на братя Георгиеви приема името Добродетелна дружина и издига идеята за обща сръбско-българска държава.
1866 г. |
Основан е Български таен централен комитет
В Букурещ възниква нова организация, наречена Български таен централен комитет (БТЦК). Тя работи за самостоятелност на българите в една обща турско-българска държава.
1867 г. |
Смъртта на Георги Раковски
През 1867 г. Георги Раковски умира, без да дочака освобождението. Идеите му обаче намират последователи сред емигрантите в Румъния.
1867 г. |
Движенията на български чети
Последователите на Раковски, нетърпеливи да влязат в бой за свобода, организират две малки чети, ръководени от воеводите Панайот Хитов и Филип Тотьо.
1868 г. |
Първата голяма българска чета преминава река Дунав
На следващата година е подготвена нова по-голяма чета от 127 млади патриоти. Ръководят я войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тя преминава Дунава и поема към Балкана, където след кръвопролитни сражения е разгромена.
Кримската война (1853 – 1856) дава началото на нов етап в българската освободителна идея. С нея започва активната борба на българите за освобождение от османска власт. Войната мотивира богатите емигранти в Букурещ, водени от братята Евлогий и Христо Георгиеви, да създадат комитет от доброволци, които да се включат в редовете на руската армия. Българските търговци в Одеса също предприемат подобна военна организация.
След Кримската война, комитетът в Букурещ продължава работата си, преименуван през 1862 г. на "Добродетелна дружина". Идеята му за създаване на обща сръбско-българска държава се проваля, тъй като сръбското правителство отказва да се ангажира с българските интереси.
Българите в Одеса също създават свое настоятелство, което работи за благотворителни цели. Двете организации се наричат "старите". Те насърчават книгоиздаването и образованието на младите българи. Заедно възприемат реформите, като единственото средство, което може да постигне желаната от българите свобода.
През 1866 г. в Букурещ е създаден Българския таен централен комитет (БТЦК). Негова идея е създаване на обща турско-българска държава, по примера на Австро-Унгария, в която българите да бъдат самостоятелни.
Роден в Котел, Георги Стойков Раковски е първият водач на българското националноосвободително движение. Той предвижда постигането на свободата, като резултат от общо народно въстание, ръководено от единен център. Съставя плана "Закон за народните горски чети", в който идеите му вдъхновяват българите да се борят за своята свобода. Въпреки че умира през 1867 г., неговият авторитет продължава да живее в българското самосъзнание и подтиква сънародниците ни да действат решително за по-добро бъдеще.
През 1867 г. последователите на Раковски организират две малки чети, които водят въоръжена борба за свободата на България. Едната е ръководена от Панайот Хитов, а другата от Филип Тотьо.
През следващата година е подготвена по-голяма чета, начело с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Те преминават Дунава и поемат към Балкана. Там, след тежки сражения, са разгромени. Техният подвиг показва пред великите европейски сили, че българите са готови да извоюват свободата си.