История
Идеите на Георги Раковски и Любен Каравелов имат както прилики, така и разлики. И двамата са революционери, които се борят за освобождението на България от османско владичество, но подходите им се различават. Раковски е известен с идеята си за народно въстание, което да бъде организирано от четите. Той вярва, че чрез въоръжена борба и партизански действия може да се постигне освобождение. Раковски също така се стреми към създаването на широка коалиция от балкански народи срещу Османската империя. От друга страна, Любен Каравелов, който продължава делото на Раковски след неговата смърт, има по-различен подход. Каравелов също подкрепя идеята за въоръжена борба, но той акцентира върху необходимостта от подготовка и организация. Той основава Българския революционен централен комитет (БРЦК) и издава вестник „Свобода”, чрез който подготвя българите за народно въстание. Каравелов също така защитава идеите за лична и национална свобода, религиозна търпимост и републиканско държавно устройство. Той мечтае за създаването на южнославянска държава, което е по-широка визия в сравнение с Раковски. В обобщение, и двамата революционери се стремят към освобождението на България, но Раковски се фокусира върху въоръжената борба чрез чети, докато Каравелов акцентира върху организацията и подготовката на народа за въстание, като същевременно има по-широка визия за бъдещето на Балканите.
1867 г. |
Основаване на "Български комитет" от Любен Каравелов
Любен Каравелов основава в Белград „Български комитет”, а малко по-късно се установява в Румъния. Там се утвърждава като водач на младите емигранти, които търсят нови пътища за национална свобода.
1869 г. |
Създаване на Български революционерен централен комитет (БРЦК)
В Букурещ Любен Каравелов създава Българския революционерен централен комитет (БРЦК). Организацията обединява дейците, готови на решителни действия в стремежа си за национално освобождение. Сред тях е и Васил Левски.
1869 г. |
Васил Левски започва да организира комитети
В началото на 1869 г. Левски осъществява обиколка в българските земи. Среща се с много родолюбиви българи и споделя с тях идеите си за бъдещо въстание. При втората си обиколка той създава комитети в Плевен, Ловеч, Търново, Карлово, Калофер, Пловдив и други по-малки български селища.
1872 г. |
Обединение на вътрешните и емигрантските дейци
През пролетта на 1872 г. вътрешните и емигрантските дейци се обединяват в името на общата цел. На общо събрание те избират единно ръководство и програма на БРЦК и ВРО. Васил Левски е избран за главен апостол на Вътрешната революционна организация (ВРО).
18 февруари 1873 г. |
Екзекуцията на Васил Левски
Осъден на смърт, Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари 1873 г. край София. България губи велик революционер и способен организатор. Въпреки това, неговите усилия се увенчават с успех – комитетската мрежа създава сигурна основа за бъдещото въстание.
1875 г. |
Христо Ботев става лидер на БРЦК
Едва когато през 1875 г. начело на комитета застава Христо Ботев, са предприети решителни действия към националното освобождение.
1875 г. |
Опит за въстание в България
През лятото на 1875 г. избухва въстание в Херцеговина и Босна. Скоро след това, по инициатива на Христо Ботев е направен опит за въстание и в България. Заради прибързаната подготовка то се проваля.
Към края на 60-те години на XIX век идеите на Раковски за народно въстание продължават да живеят сред революционната емиграция в Румъния. Наречени „младите”, те си взимат поука от провала на четите от 1867 и 1868 г. и за разлика от „старите” са готови на решителни действия за българското освобождение.
След смъртта на Раковски Любен Каравелов става водач на букурещките революционери. През 1867 г., той основава в Белград (Сърбия) „Български комитет”. По-късно емигрира в Букурещ. Там издава вестник „Свобода”, който подготвя българите за предстоящото въстание. По негова идея през 1869 г. е създаден Българския революционен централен комитет (БРЦК), който обединява революционните дейци в единомислие за постигане на българската свобода.
Васил Иванов Кунчев е роден през 1837 г. в Карлово. Започва революционната си дейност през 1862 г., когато се включва в легията на Раковски. През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. Негови са разбиранията, че свободата може да се извоюва единствено с всеобщо въстание във вътрешността на страната. Затова е нужна нова вътрешна организация.
През пролетта на 1872 г. Левски е определен за главен апостол на Вътрешната революционната организация (ВРО). Изгражда множество комитети в българските земи. През есента на 1872 г. османската власт го залавя в село Къкрина. Изправен е пред съдебен процес, който го осъжда на смърт. В началото на 1873 г. е обесен край София, без да разкрие подробности за организацията. Макар България да губи велик революционер и способен организатор, резултатите от усърдната му дейност са възнаградени – комитетската мрежа създава устойчиво ядро за бъдещото въстание.
След смъртта на Левски, между революционерите възникват разногласия. Това временно отлага подготовката за въстание. Едва през 1875 г., когато Христо Ботев става лидер на БРЦК, се предприемат решителни действия. Пламенният революционер иска българите да се възползват от противоречията между великите сили относно Източния въпрос и при благоприятни условия незабавно да започнат революция.
През 70-те години на XIX век кризата в Османската империя се задълбочава. През лятото на 1875 г. избухва въстание в Херцеговина и Босна. По инициатива на Ботев е направен опит за въстание и в България, но заради прибързаната подготовка то се проваля. Това, обаче, не спира българските революционери да продължат битката с османската власт.
