История

Булвест 2000

Избери урок:

1. Новото време и българите 2. Първите народни будители 3. Новото българско училище 4. Движение за независима църква 5. Начало на организирано националноосвободително движение 6. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875 г.) 7. Априлско въстание 1876 г. 8. Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на България 9. Стопански промени през XVIII - XIX век 10. Промени в българското общество през Възраждането 11. Светът на възрожденските българи 12. Българската култура през Възраждането 13. Възникване на българския национален въпрос 14. Изграждане на Княжество България 15. Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 16. България в края на XIX век 17. Българите извън пределите на свободната държава 18. Признаване на Независимостта на България 19. Войни за национално обединение (1912 - 1918 г.) 20. България в периода между двете световни войни 21. България в годините на Втората световна война 22. Развитие на българското стопанство след Освобождението 23. Модернизация на българското общество (1878 - 1944 г.) 24. Българската култура след Освобождението 25. Промяна в политическата система 26. Установяване на тоталитарно управление 27. България в Източния блок 28. Икономически промени в селото и града 29. Българското общество (1944 - 1989) 30. Българската култура през втората половина на XX в. 31. Краят на комунистическия режим и началото на демокрацията 32. България и обединяваща се Европа 33. Българинът - гражданин на България и на света 34. Културно развитие на съвременна България

6. Българското националноосвободително движение (1869 - 1875 г.)
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Любен Каравелов - "лична и национална свобода":
    • Роден е през 1834 г. в Копривщица.
    • Основава „Български комитет” в Белград през 1867 г., след което се установява в Румъния.
    • Става водач на революционерите в Букурещ след смъртта на Раковски (края на 60-те години на XIX в.)
    • Там издава вестник "Свобода", който подготвя българите за народно въстание.
    • През 1869 г. по негова идея е създаден Български революционен централен комитет (БРЦК).
  2. Васил Левски - "свята и чиста република":
    • Роден е в Карлово през 1837 г.
    • Включва се в легията на Раковски през 1862 г.
    • През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов, която достига Стара планина.
    • През 1869 г. осъществява обиколка в българските земи, готвейки народа за бъдещото въстание.
    • В продължение на две години изгражда мрежа от тайни комитети, наречени Вътрешна революционна организация (ВРО).
    • През пролетта на 1872 г. вътрешните и емигрантските дейци обединяват БРЦК и ВРО.
    • Заловен е от османската власт през есента на 1872 г.
    • Изправен е пред съд и е обесен на 18 февруари 1873 г. край София, като не разкрива комитетите на ВРО.
  3. Христо Ботев - "незабавна революция":
    • Роден е през 1848 г. в Калофер.
    • Емигрира в Румъния през 1867 г.
    • През 1875 г. става лидер на БРЦК и започва решителни действия за българското освобождение.
  4. Начало на Източната криза. Опит за въстание в България:
    • През 70-те год. на ХIХ век кризата в Османската империя се задълбочава.
    • През лятото на 1875 г. избухва въстание в Херцеговина и Босна.
    • Скоро след това, по негова инициатива, се прави опит за въстание и в България, който обаче се проваля.
    • През есента на 1875 г. се вдигат няколко малки чети в Старозагорско, Шуменско и Русенско.
  5. Заключение:
    • Революционните идеи и дейности на Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев осъществяват политическото пробуждане на българския народ.
    • Изградената от Васил Левски Вътрешна революционна организация (ВРО) подготвя българите за решителното въстание срещу османската власт.

Урокът в дати

1867 г. | Основаване на "Български комитет" от Любен Каравелов
Любен Каравелов основава в Белград „Български комитет”, а малко по-късно се установява в Румъния. Там се утвърждава като водач на младите емигранти, които търсят нови пътища за национална свобода.

1869 г. | Създаване на Български революционерен централен комитет (БРЦК)
В Букурещ Любен Каравелов създава Българския революционерен централен комитет (БРЦК). Организацията обединява дейците, готови на решителни действия в стремежа си за национално освобождение. Сред тях е и Васил Левски.

1869 г. | Васил Левски започва да организира комитети
В началото на 1869 г. Левски осъществява обиколка в българските земи. Среща се с много родолюбиви българи и споделя с тях идеите си за бъдещо въстание. При втората си обиколка той създава комитети в Плевен, Ловеч, Търново, Карлово, Калофер, Пловдив и други по-малки български селища.

1872 г. | Обединение на вътрешните и емигрантските дейци
През пролетта на 1872 г. вътрешните и емигрантските дейци се обединяват в името на общата цел. На общо събрание те избират единно ръководство и програма на БРЦК и ВРО. Васил Левски е избран за главен апостол на Вътрешната революционна организация (ВРО).

18 февруари 1873 г. | Екзекуцията на Васил Левски
Осъден на смърт, Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари 1873 г. край София. България губи велик революционер и способен организатор. Въпреки това, неговите усилия се увенчават с успех – комитетската мрежа създава сигурна основа за бъдещото въстание.

1875 г. | Христо Ботев става лидер на БРЦК
Едва когато през 1875 г. начело на комитета застава Христо Ботев, са предприети решителни действия към националното освобождение.

1875 г. | Опит за въстание в България
През лятото на 1875 г. избухва въстание в Херцеговина и Босна. Скоро след това, по инициатива на Христо Ботев е направен опит за въстание и в България. Заради прибързаната подготовка то се проваля.

Резюме

Любен Каравелов – „лична и национална свобода”

Към края на 60-те години на XIX век идеите на Раковски за народно въстание продължават да живеят сред революционната емиграция в Румъния. Наречени „младите”, те си взимат поука от провала на четите от 1867 и 1868 г. и за разлика от „старите” са готови на решителни действия за българското освобождение.

След смъртта на Раковски Любен Каравелов става водач на букурещките революционери. През 1867 г., той основава в Белград (Сърбия) „Български комитет”. По-късно емигрира в Букурещ. Там издава вестник „Свобода”, който подготвя българите за предстоящото въстание. По негова идея през 1869 г. е създаден Българския революционен централен комитет (БРЦК), който обединява революционните дейци в единомислие за постигане на българската свобода.

Васил Левски – „свята и чиста република”

Васил Иванов Кунчев е роден през 1837 г. в Карлово. Започва революционната си дейност през 1862 г., когато се включва в легията на Раковски. През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. Негови са разбиранията, че свободата може да се извоюва единствено с всеобщо въстание във вътрешността на страната. Затова е нужна нова вътрешна организация.

През пролетта на 1872 г. Левски е определен за главен апостол на Вътрешната революционната организация (ВРО). Изгражда множество комитети в българските земи. През есента на 1872 г. османската власт го залавя в село Къкрина. Изправен е пред съдебен процес, който го осъжда на смърт. В началото на 1873 г. е обесен край София, без да разкрие подробности за организацията. Макар България да губи велик революционер и способен организатор, резултатите от усърдната му дейност са възнаградени – комитетската мрежа създава устойчиво ядро за бъдещото въстание.

Христо Ботев – „незабавна революция”

След смъртта на Левски, между революционерите възникват разногласия. Това временно отлага подготовката за въстание. Едва през 1875 г., когато Христо Ботев става лидер на БРЦК, се предприемат решителни действия. Пламенният революционер иска българите да се възползват от противоречията между великите сили относно Източния въпрос и при благоприятни условия незабавно да започнат революция.

Начало на Източната криза. Опит за въстание в България

През 70-те години на XIX век кризата в Османската империя се задълбочава. През лятото на 1875 г. избухва въстание в Херцеговина и Босна. По инициатива на Ботев е направен опит за въстание и в България, но заради прибързаната подготовка то се проваля. Това, обаче, не спира българските революционери да продължат битката с османската власт.