История
Гюргевският революционен комитет взема няколко важни решения за подготовката и хода на въстанието. Първо, те решават да започнат незабавна подготовка за въстание в българските земи през пролетта на 1876 г. За тази цел комитетът разделя българските земи на четири революционни окръга: Първи Търновски с апостол Стефан Стамболов, Втори Сливенски с апостол Иларион Драгостинов, Трети Врачански с апостол Стоян Заимов и Четвърти Пловдивски с апостол Панайот Волов. В началото на 1876 г. апостолите преминават р. Дунав и започват да възстановяват стари и да създават нови комитети, както и да събират пари за оръжие и боеприпаси. Въпреки трудностите, най-успешна е подготовката в Четвърти окръг, където П. Волов отстъпва водачеството на Георги Бенковски, а център става Панагюрище. На 14 април 1876 г. комитетите от Четвърти окръг провеждат тайно събрание в местността Оборище и определят датата 1 май за начало на въстанието. Въстанието избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица поради предателство. Въстаниците завземат градчето, а Тодор Каблешков изпраща в Панагюрище „Кърваво писмо”. Въстаническите действия обхващат Четвърти окръг, където Георги Бенковски сформира „Хвърковата чета”. Въстанието се разпространява и в Търновски окръг, но в Сливенски и Врачански окръг подготовката е слаба и въстание не избухва. Османската власт бързо потушава въстанието с насилие и жестокост.
декември 1875 г. |
Създаден е Гюргевския революционен комитет
В края на 1875 г. в румънския град Гюргево млади революционери създават Гюргевски революционен комитет. Той взема решение да се пристъпи към незабавна подготовка за въстание в българските земи през пролетта на 1876 г.
14 април 1876 г. |
Определена е датата за начало на Априлското въстание
На 14 април 1876 г. комитетите от Четвърти революционен окръг провеждат тайно събрание в местността Оборище. Те определят датата 1 май за начало на въстанието.
20 април 1876 г. |
Преждевременното избухване на Априлското въстание
Поради предателство въстанието избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица. Въстаниците завземат градчето, а Тодор Каблешков изпраща в Панагюрище „Кърваво писмо”, подписано с кръв от убит турски полицай (заптие).
17 май 1876 г. |
Ботевата чета вдига на въстание Врачанския окръг
На 17 май 1876 г., водени от Христо Ботев, българските четници от Румъния завземат австрийския кораб „Радецки”. Те принуждават капитана му да спре на българския бряг при Козлодуй. Оттам се отправят към Врачанския Балкан с надеждата да намерят въстаници в района.
20 май 1876 г. |
Смъртта на Христо Ботев
На 20 май (1 юни) 1876 г. Христо Ботев загива край връх Вола, а през следващите дни останалите четници са убити или заловени.
1876 г. |
Краят на Априлското въстание
Априлското въстание е потушено и саможертвата на българите в името на свободата постига целта си. Героизмът и страданието на въстаналия народ предизвикват съчувствие и подкрепа от всички европейски държави. Великите сили предприемат дипломатически действия пред султана за промяна на положението на българите.
През 1875 год. Източната криза подтиква създаването на Гюргевския революционен комитет в румънския град Гюргево. В този комитет, млади български революционери планират да подготвят масово въстание през пролетта на 1876 г. Целта е освобождаването на българския народ. Според плана, територията населявана с българи е разделена на четири революционни окръга. Всеки от тях е ръководен от свой главен апостол.
През първите месеци на 1876 г., апостолите преминават река Дунав, възобновяват стари и създават нови комитети, събират пари за оръжие и боеприпаси. Четвъртият окръг е преотстъпен от Панайот Волов на Георги Бенковски. Той става най-успешен в подготовката за въстанието, спрямо останалите три. С наближаването на пролетта напрежението нараства. Това подтиква апостолите към решителни действия, да поведат българите към саможертва в името на свободата.
Въстанието избухва по-рано от планираното - на 20 април 1876 г. в Копривщица, заради предателство. Въстаниците бързо завземат градчето. Въстаническите действия бързо обхващат Четвърти революционен окръг. Тодор Каблешков подписва "Кървавото писмо" с кръвта на убито заптие и го изпраща в Панагьорище. Георги Бенковски веднага сформира "Хвърковатата чета" - конен отряд, който вдига съседните селища - Клисура, Стрелча, Батак, Брацигово, Перущица.
В Първи Търновски окръг се проявява героизмът на четниците водени от учителя Бачо Киро и поп Харитон. Те удържат десет дневна обсада в Дряновския манастир срещу многократно превъзхождащ ги редовен турски гарнизон от османската армия. Заловени, войводите се държат достойно пред турския съд.
В Сливен четата на Стоил войвода също се противопоставя, но след няколко сражения е разбита. Във Врачански окръг не гръмва нито една пушка.
Съпротивата във въстанието е самоотвержена, но силите са неравни. Насилието и жестокостта на османската власт го потушават, като хиляди невинни жени, мъже, деца и старци са избити, а над 200 селища са разграбени и опожарени.
С началото на въстанието, емигрантите в Румъния организират чета под ръководството на Христо Ботев. На 17 май 1876 г. четата завзема австрийския кораб "Радецки" и спира при Козлодуй. След няколко тежки сражения във Врачанския Балкан, Христо Ботев загива на 20 май (1 юни) 1876 г. Останалите четници са убити или заловени.
Априлското въстание е потушено с жестокости. Саможертвата на българите постига целта си и привлича вниманието на европейските държави. Това води до дипломатически действия от страна на великите сили, които настояват за промяна в положението на българите.
