История
Априлското въстание от 1876 г. играе ключова роля в процеса на освобождение на българите от османско владичество. Въстанието привлича вниманието на международната общност към тежкото положение на българския народ. След жестокото потушаване на въстанието, американският журналист Макгахан и други европейски кореспонденти разкриват ужасяващи сведения за насилията и разрушенията в България. Тези разкрития предизвикват силен отзвук в Европа и водят до организирането на митинги и събрания в подкрепа на българите. Европейските политици започват да упражняват натиск върху султана да въведе реформи за облекчаване на положението на християните в Османската империя. В края на 1876 г. се провежда дипломатическа конференция в Цариград, на която се предлага създаването на две автономни български области. Въпреки че предложението е отхвърлено от Османската империя, натискът върху султана продължава. През март 1877 г. нова конференция в Лондон прави последен опит за мирно решение, но и той е отхвърлен. Това води до решението на Русия да обяви война на Османската империя през април 1877 г. Априлското въстание също така вдъхновява българите да се включат активно в Руско-турската война като доброволци. Създадено е Българско опълчение, което играе важна роля в боевете при Стара Загора и Шипченския проход. Българските доброволци осигуряват подкрепа на руската армия, като доставят храна и вода, грижат се за ранените и разузнават в тила на врага. Тези действия показват на Европа и света, че българите са готови за свободен живот и заслужават своята независимост.
1876 г. |
Априлското въстание и реакцията на Европа
Априлското въстание поставя пред Европа въпроса за съдбата на българската нация. В Русия и други европейски страни са организирани събрания и митинги в подкрепа на българите в борбата им за свобода.
1876 г. |
Дипломатическа конференция в Цариград
В края на 1876 г. представители на великите сили се събират на дипломатическа конференция в Цариград. Целта е да се установи мирно решение на българския въпрос.
март 1877 г. |
Неуспешната конференция в Лондон
През март 1877 г. се провежда нова конференция на великите сили в Лондон. В нея се прави последен опит за мирно решение на въпроса за българите. То е отхвърлено от султана.
24 април 1877 г. |
Обявяване на Руско-турската война
Император Александър II обявява война на Османската империя на 24 април 1877 г.
21 август 1877 г. |
Битките при Шипченския проход
Между 21 и 23 август 1877 г. се провеждат най-съдбоносните за изхода на войната боеве при Шипченския проход.
10 декември 1877 г. |
Предаването на Плевен от Осман паша
На 10 декември 1877 г. обсадата над Плевен пада, след като армията на Осман паша се предава на руските сили.
4 януари 1878 г. |
Освобождаването на София
В тежки зимни условия войските на генерал Гурко преминават Стара планина и на 4 януари 1878 г. освобождават София.
3 март 1878 г. |
Сключване на Санстефанския договор
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано (до Цариград) Русия и Османската империя сключват предварителен мирен договор.
1878 г. |
Берлински конгрес
През лятото на 1878 г. в Берлин (Германия) е свикан международен конгрес. Той изработва нов договор, който не се съобразява с желанията на Русия и разочарова очакванията на българите да бъдат освободени териториите Тракия и Македония.
След потушаването на Априлското въстание (1876), европейската общност става свидетел на ужасяващите страдания на българите под османско владичесто. Журналисти като Макгахан, Жан дьо Вестин и Емил Жирарден разкриват мащаба на насилията в българските райони. В резултат на случващото се са изпратени международни комисии, които да разследват и докладват ситуацията.
Великите сили с дипломатически средства налагат пред султана нуждата от въвеждане на реформи, но той отказва да приеме тези искания. Последен е отговора на Русия, която решава да използва сила, започвайки нова Руско-турска война от 1877 г.
На 24 април 1877 г. руският император Александър II обявява война на Османската империя.
Според плана на командването, руските войски преминават река Дунав при Свищов и веднага освобождават града. Незабавно е предприето настъпление в три посоки - към Никопол и Плевен; Търново и Стара Загора; и към Русе, Шумен, Варна и Силистра.
В отговор на случващото се, османското командване мобилизира голяма армия, ръководена от Сюлейман паша от юг, която да помогне на обсадените сили на Осман паша в Плевен. След ожесточени и решаващи сражения при Шипченския проход, в които важна роля има и българското опълчение, османската армия не успява да премине Стара планина. Така Осман паша предава Плевен.
На 4 януари 1878 г. е освободена и София от отрядите на генерал Гурко. Силите му са насочени към Пловдив. Скоро след това пада и Одрин, което смирява султана и той моли за примирие.
По време на военните действия, множество българи участват като доброволци. Те се обединяват с руските войски и се борят героично срещу османската армия.
Българите също така подпомагат руските войски, като им осигуряват храна и вода, грижат се за ранените и провеждат разузнавателни операции. Войната показва на света, че българите са готови за своята свобода.
След края на войната, на 3 март 1878 г., Русия и Османската империя подписват предварителен мирен договор в Сан Стефано. Според договора, е предвидено създаването на Българско княжество, обхващащо Мизия, Тракия и голяма част от Македония. Великите сили обаче не одобряват този договор и в Берлин през 1878 г. се провежда конгрес, на който се решава да се създаде по-малка българска държава. Това решение води до разочарование сред българите, които се стремят към по-голяма национална територия.
Така Освобождението на България слага край на османското владичество и поставя началото на третата българска държава.
