Булвест 2000

План-резюме на урока

1. Промени в земеделието:
   • Това е основното занимание през Възраждането.
   • По време на реформите (Танзимат), на българите е позволено да бъдат собственици на малки парчета земя.
   • Появяват се големи стопанства - чифлици. Те са притежание на богати турци. Произвеждат продукти предимно за градските пазари.
   • Плугът заменя ралото. Това позволява по-ефективна обработка на земята и по-големи добиви.
   • В различните райони се отглеждат характерни земеделски култури:
     • пшеница (Добруджа)
     • ориз (Тракия)
     • памук (Македония)
     • маслодайна роза (Подбалканските котловини)
     • големи стада с овце (планинските райони)
2. Българските занаятчии:
   • В епохата на Възраждането, градовете в Стара планина и край големите търговски пътища и реки процъфтяват.
   • Османските реформи насърчават развитието на различни занаяти, като:
     • абаджийство (шиене на дрехи от груб вълнен плат)
     • гайтанджийство (сплитане на нишки, служещи за декорация на платове)
     • кожухарство и кожарство
     • копринарство (отглеждане на буби за коприна)
     • железарство
   • Българските занаятчии натрупват благосъстояние и се заемат все по-усилено с градското управление.
   • Водната енергия е важен фактор в подобряването на занаятчийската техника.
   • Истанбул става притегателен център за сезонно гурбетчийство.
3. Първите манифактури и фабрики:
   • През ХIХ век единствено богатите българи успяват да организират манифактури.
   • В работилниците на занаятчиите се извършват строго определени дейности (пране, боядисване и предене на вълна).
   • Развитието на индустриалното производство се ускорява, но обикновеното производство все още преобладава.
   • През 1834 г. Добри Желязков открива първата текстилна фабрика в Сливен. За неговата дейност се използват модерни европейски машини.
   • До Особождението са създадени 11 фабрики.
   • Работната инициатива е предимно в ръцете на чужденци, заради беззаконието в Османската империя.
4. Търговия, пазари и панаири:
   • Търговията се извършва на седмичните пазари (петък).
   • Панаирите са по-оживени търговски средища. Там идват търговци от далечни земи.
   • Нова форма на търговска дейност са магазините (купчийници).
   • Българските търговци изнасят за чужбина земеделски продукти, суровини и занаятчийски стоки.
   • Предприемчиви фамилии откриват кантори в чужбина и трупат богатсво:
     • братя Георгиеви (Карлово)
     • Априлови (Габрово)
     • Тъпчилещови и Гешови (Пловдив)
     • Робеви (Охрид)
   • Вносът предимно е от фабрични стоки за бита и лукса.
5. Транспорт:
   • В Османската империя са построени първите железопътни линии:
     • Русе – Варна (1866 г.)
     • Белово – Одрин (1874 г.)
   • Оживява се търговското корабоплаване по р. Дунав.
   • Започват усилени строежи на пътища в Дунавския вилает (административна област).
   • С работата на първите телеграфни станции се ускорява потокът на пощенските съобщения.
6. Заключение:
   • Въпреки високите данъци и липсата на сигурност, в условията на османска власт много българи натрупват състояние и богатство.
   • Оформя се група от богати и влиятелни българи, които с инициатива и благотворителност подпомагат напредъка на обществото.

Урокът в дати

19 век | Начало на Възраждането
През Възраждането в българските земи навлизат промени в земеделието и занаятите. Българите създават оживени търговски контакти в границите на Османската империя и из Европа. Настъпва период на модерно стопанско развитие за България, при който нараства ролята на градската инициатива.

1834 г. | Откриване на първата фабрика за текстил в Сливен
Добри Желязков открива в Сливен текстилна фабрика с модерни машини, която произвежда облекло за нуждите на османската армия. Този момент поставя началото на фабричното производство в Османската империя и в българските земи.

1866 г. | Построяване на първата железопътна линия в Османската империя
В Османската империя се построява първата железопътна линия между Русе и Варна. Това пробужда търговското корабоплаване по р. Дунав и стимулира стопанския растеж на българските градове в поречието на реката.

1874 г. | Построяване на железопътна линия Белово - Одрин
В Османската империя се построява железопътна линия между Белово и Одрин. Изграждането на тази инфраструктура спомага за развитието на търговията и стопанството в този вътрешен регион от империята.