История

Просвета

Избери урок:

00. Новото време - епоха на модернизация
(съставил) ЕМИЛ Е. ПОПОВ

План-резюме на урока

  1. Епохата на Новото време

    • Простира се от края на XV до началото на XX век.
    • Модернизацията е ключов процес, характерен за епохата.
    • Модернизацията е резултат от условията в Западна Европа и се разпространява по целия свят.
    • Процесът на модернизация протича в три периода: Ранното ново време, Векът на Просвещението и Векът на национализма и индустриализацията.
  2. Ранното ново Време

    • Характеризира се с Великите географски открития, Ренесанса и Реформацията.
    • Началото на Великите географски открития е поставено от португалците и испанците.
    • Реформацията, започнала през 1517 г. от Мартин Лутер, променя отношението към църквата и религията.
    • Идеите за суверенитета утвърждават властта на монарсите и дават на кралете абсолютната власт.
  3. Векът на Просвещението

    • Просвещението утвърждава ролята на разума, образованието и науката като източници на прогреса.
    • Жан-Жак Русо говори за народен суверенитет и признава на гражданите правото да свалят неспособните управници.
    • Създадените Съединени американски щати са федеративна република с президентско управление, разделение на властите и гаранции за основните човешки права.
  4. Векът на национализма и индустриализацията

    • Характеризира се с формирането на съвременното разбиране за политика и политически живот.
    • Над всичко това стои появата на нацията.
    • Идеята, че всяка нация трябва да има своя държава, заплашва многонационалните империи.
    • Индустриалната революция модернизира производството и задълбочава социалните промени.
  5. Българите през Новото време

    • Българското Възраждане следва пътя на гърците и сърбите към образовани национални елити и идеологии.
    • В резултат на Априлското въстание (1876) и поредната Руско-турска война (1877 - 1878) България възкръсва на политическата карта.
    • Успехите в изграждането на модерна българска държава позволяват на Княжеството да осъществи Съединението (1885) и да обяви Независимостта си от Османската империя (1908).

Урокът в дати

1492 г. | Откриването на Америка
Събитието, което условно отбелязва началото на Новото време, е откриването на Америка през 1492 г.

1517 г. | Началото на Реформацията
През 1517 г. Мартин Лутер полага началото на Реформацията - мащабно движение за връщане към истинската вяра и евангелските послания.

1643 г. | Създаване на абсолютната монархия във Франция
Класически пример на абсолютната монархия е Франция при Луи XIV (1643 - 1715).

4 юли 1776 г. | Обявяване на независимостта на САЩ
На 4 юли 1776 г. тринайсетте британски колонии в Северна Америка обявяват независимост.

1789 г. | Началото на Френската революция
В Европа новото мислене намира израз във Френската революция (1789 - 1799).

1799 г. | Наполеон Бонапарт идва на власт
През 1799 г. с военен преврат на власт идва Наполеон Бонапарт.

1815 г. | Край на Наполеоновата империя
През 1815 г. другите велики сили - Русия, Великобритания, Австрия и Прусия, слагат край на Наполеоновата империя.

1848 г. | Революциите от 1848 г.
Революциите от 1848 г. разтърсват Европа с национални, социални и либерални призиви.

1861 г. | Обединение на Италия
Италия завършва своето обединение през 1861 г.

1871 г. | Обединение на Германия
Германия завършва своето обединение през 1871 г.

1876 г. | Априлското въстание
В резултат на Априлското въстание (1876) и поредната Руско-турска война (1877 - 1878) България възкръсва на политическата карта.

1880 г. | Европейците започват да си поделят Африка
След 1880 г. европейците си поделят Африка и навлизат в Китай.

1885 г. | Съединението на България
Успехите в изграждането на модерна държава позволяват на Княжеството да осъществи Съединението (1885).

1908 г. | България обявява независимостта си
България обявява независимостта си от Османската империя през 1908 г.

1914 г. | Начало на Първата световна война
Събитието, което условно отбелязва края на Новото време, е началото на Първата световна война през 1914 г.

Резюме

Модернизацията и Новото време

Новото време обхваща периода от края на XV до началото на XX век. Тази епоха, между откриването на Америка през 1492 г. и Първата световна война (1914 - 1918), е характеризирана с модернизация - процес на прекъсване с традицията и заместването й с нови възгледи, практики и институции. Модернизацията е продукт на условията в Западна Европа, но се разпространява и адаптира в целия свят.

Ранното ново време

В началото на Новото време, преходният период от края на XV до средата на XVII век, средновековните представи и практики постепенно се изоставят. Ренесансът оказва силно влияние с идеите на хуманизма и индивидуализма. Великите географски открития са доказателство за новото разбиране, че човекът е способен да опознае, променя и управлява света. Този период е характерен и с Реформацията, започната от Мартин Лутер през 1517 г., която води до значителни религиозни промени.

Векът на Просвещението

XVIII век е свързан с Просвещението, което задълбочава промяната в мисленето на хората. Просвещението подчертава ролята на разума, образованието и науката като източници на прогреса. Този период включва и Френската революция (1789 - 1799), която разрушава Стария режим и изгражда република, отстояваща правата на своите граждани.

Векът на национализма и индустриализацията

XIX век е период на триумф на национализма и националната държава. Идеята, че всяка нация трябва да има своя държава, заплашва многонационалните империи. Този век е характерен и с индустриализацията, която модернизира производството и начина на живот на хората.

Българите през Новото време

На Балканите промяната настъпва по-бавно от останалата част на Европа. Българското Възраждане следва същия път като другите народи на Балканите. Общото минало, религията и езикът са в основата на формирането на българската нация. През XIX век България възкръсва на политическата карта, като следва примера на другите балкански държави и провежда редица реформи, включително Съединението (1885) и обявяването на независимост от Османската империя (1908).

В заключение, модернизацията в Новото време представлява глобален процес, който движи колелото на историята и полага основите на съвременния свят.