История
Великобритания и Франция през 20-те и 30-те години на XX век а) Особености на политическата система: И двете страни са парламентарни демокрации. Във Великобритания действа правилото „победителят взима всичко“, което води до еднопартийни правителства. Франция има многопартийна система и коалиционни правителства. б) Традиционни и нови партии: Във Великобритания консерваторите и либералите са традиционни партии, а лейбъристката е сравнително нова. Във Франция традиционни са социалистите и радикалите, а комунистическата партия е нова. в) Следвоенни проблеми и тяхното решаване: И двете страни се борят с инфлация, безработица и външни дългове. Великобритания е изправена пред бунтове в Ирландия. Франция се опитва да събере репарации от Германия, окупирайки Рурската област. г) Отражение на световната икономическа криза: Великобритания е засегната рано и силно от кризата. Франция е засегната по-късно. И в двете страни безработицата се увеличава. Великобритания прилага протекционизъм и обезценява паунда, докато Франция сменя често правителствата си. д) Влияние на левите и крайнодесните сили: И в двете страни крайните сили са слаби. Във Великобритания комунистите са маргинални, а фашистите са ограничени. Във Франция комунистите са по-силни, но не доминират, а крайнодесните лиги не успяват да вземат властта. е) Бележити държавници: Във Великобритания – Дейвид Лойд Джордж, Рамзи Макдоналд, Стенли Болдуин. Във Франция – Жорж Клемансо, Реймон Поанкаре, Леон Блум, Едуар Даладие. Прилики и разлики: И двете страни са демокрации с парламентарни системи, но с различни избирателни правила. И двете се справят с икономически трудности и социални проблеми, но с различен успех. И двете се противопоставят на крайните сили, но с различен интензитет.
1919 г. |
Във Франция Жорж Клемансо оглавява "Национален блок"
След войната страхът от комунизма кара французите да подкрепят отново Жорж Клемансо. Оглавяваният от него "Национален блок" печели изборите през 1919 г.
януари 1923 г. |
Френски войски окупират Рурска област
През януари 1923 г., след като Германия обявява, че не е в състояние да изплаща репарациите, френски войски окупират богатата Рурска област.
1924 г. |
Първото правителство на лейбъристите във Великобритания
През 1924 г. лейбъристите за първи път съставят свой кабинет начело с Рамзи Макдоналд. След загуба на парламентарно мнозинство и последвалите предсрочни избори лейбъристите отстъпват властта на консерваторите начело с кабинет на Стенли Болдуин.
май 1926 г. |
Обща стачка във Великобритания
Общата стачка през май 1926 г. принуждава Стенли Болдуин да изработи сурови закони срещу протестите.
1931 г. |
Управление на "Национално правителство" във Великобритания
Въпреки категоричната си победа на изборите, консерваторите канят в управлението либералите и умерените лейбъристи. Начело на това „Национално правителство“ (1931 - 1937) остава Макдоналд, а след него - Стенли Болдуин.
1936 г. |
Победа на "Народния фронт" на изборите във Франция
През 1936 г. "Народният фронт" печели изборите с лозунга „Хляб, мир, свобода“. Правителството на Леон Блум разпуска крайнодесните организации, повишава заплатите, въвежда 40-часова работна седмица, двуседмичен платен отпуск, подпомага земеделците и национализира военната индустрия и Френската банка.
1936 г. |
Опит за улични безредици в Лондон
Опитът на Британския съюз на фашистите с лидер Осуалд Мозли да предизвика улични безредици в Лондон през 1936 г., е предотвратен от гражданите.
1938 г. |
Във Франция правителството на Едуар Даладие стабилизира политическия живот и икономиката
През 1938 г. правителството на Едуар Даладие стабилизира политическия живот и икономиката, и ревизира част от социалните мерки на "Народния фронт".
През 20-те години на XX век Европа е в процес на демократизация, като основен орган на властта е парламентът. Важните събития в демокрацията са изборите, които определят кой ще управлява. Във Великобритания и Франция се конкурират традиционни и нови партии, като Консервативната и Лейбъристката партия във Великобритания и Комунистическата партия във Франция.
Във Великобритания, високата политическа култура и изборното правило „победителят печели всичко“ водят до еднопартийни правителства, а във Франция - до коалиционни. Определени слабости, като редуване на едни и същи политици на власт и разцепване на партии, създават нестабилност.
След Първата световна война, Великобритания се сблъсква с проблеми като висока инфлация и безработица, големи заеми към американските банки и бунтове на ирландците. Това дава шанс на лейбъристите да се изкачат на власт през 1924 г., като така създават за пръв път свой кабинет. След това, обаче, възниква Голямата депресия, която засяга въгледобивната, черната металургия и текстилната индустрия. Правителствата не успяват да се справят с кризата и въпреки категоричната си победа, консерваторите канят в управлението либералите и умерените лейбъристи, създавайки „Национално правителство“ (1931 - 1937).
След войната, французите се страхуват от комунизма и подкрепят Жорж Клемансо. Той се изправя пред тежки проблеми като възстановяване на разрушените райони, спиране на инфлацията и обслужване на военните заеми. Въпреки предизвикателствата, Народният фронт в Франция успява да спечели изборите през 1936 г. с лозунга „Хляб, мир, свобода“ и въвежда редица социални реформи.
Въпреки тежките проблеми, и двете страни запазват демократичния ред. Във Великобритания, възходът на лейбъристите и антируските настроения не дават шанс за появата на силна комунистическа партия. Във Франция, Комунистическата партия е по-слаба от Социалистическата и неуспешният опит за метеж на крайната френска десница показва ограниченото ѝ влияние в обществото.
В заключение, Великобритания и Франция доказват, че демократичните традиции са пуснали дълбоки корени в техните общества и са устойчиви на външни притискащи фактори.
