История
Авторитарните режими в Европа през междувоенния период могат да се разделят на няколко типа, според техните характеристики: 1. Военни диктатури: Тези режими се установяват след военен преврат, често воден от популярна военна фигура. Властта е съсредоточена в ръцете на военните, а политическите партии са забранени или силно ограничени. Пример за такъв режим е този на ген. Метаксас в Гърция. 2. Монархически авторитаризъм: В тези режими монархът играе централна роля, като формира безпартийни правителства и ограничава влиянието на политическите партии. Примери за това са режимите в Югославия (след преврата на крал Александър) и България (след преврата от 1934 г.) 3. Режими на силни лидери: Тези режими се основават на харизмата и популярността на отделна личност, която често е национален герой. Пример за това е режимът на Юзеф Пилсудски в Полша, дошъл на власт след преврат. 4. Еднопартийни режими: В тези режими, макар формално да съществуват институции, цялата власт е съсредоточена в ръцете на една партия, като кемалисткия режим в Турция.
1918 г. |
Възстановяване на полската държавност
При възстановяването на полската държавност през 1918 г. Юзеф Пилсудски става временен президент и маршал.
10 август 1920 г. |
Подписване на Севърския мирен договор от Османската империя
На 10 август 1920 г. Османската империя е принудена да подпише Севърския мирен договор, който е не само национална катастрофа, но и фактически край на империята.
1920 г. |
Победа на полските войски над Червената армия
Огромната популярност на Юзеф Пилсудски се дължи на победата, която полските войски постигат над Червената армия през 1920 г.
1923 г. |
Подписване на Лозанския мирен договор
С Лозанския мирен договор от 1923 г. Съглашението признава победата и правителството на Мустафа Кемал. Договорът утвърждава съвременните граници на Турция.
29 октомври 1923 г. |
Провъзгласяване на Турция за република
На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република, а Мустафа Кемал - за неин първи президент. Премахнати са султанатът и халифатът.
1924 г. |
Установяване на републиканско управление в Гърция
През 1924 г. в Гърция крал Георгиос II е свален от престола и се установява републиканско управление.
1926 г. |
Военен преврат в Полша
През 1926 г. Пилсудски оглавява успешен военен преврат и се завръща като фактически диктатор на Полша.
1929 г. |
Преврат в Сърбо-хърватско-словенското кралство
През 1929 г. в Сърбо-хърватско-словенското кралство е извършен преврат, организиран от крал Александър, с който парламентът и партиите са разпуснати. Обявено е новото име на държавата - Югославия.
1934 г. |
Преврат в България
През 1934 г. в България е извършен преврат.
1935 г. |
Възстановяване на монархията в Гърция
След поредица от преврати през 1935 г. монархията в Гърция е възстановена.
1936 г. |
Установяване на авторитарен режим в Гърция
През 1936 г. в Гърция кралят предава властта на ген. Метаксас, който застава начело на безпартиен авторитарен режим.
1938 г. |
Установяване на авторитарен режим в Румъния
През 1938 г. в Румъния крал Карол II съумява да неутрализира както старите традиционни партии, така и набиращата сила профашистка „Желязна гвардия“. В страната е формиран безпартиен авторитарен режим.
Приключването на Първата световна война оставя Османската империя в ролята на победена страна. Тя е под окупацията на Антантата, която на 10 август 1920 г. я принуждава да подпише Севърския мирен договор. Това събитие е не само национална катастрофа, но и край за Османската империя. Резултатът е вътрешен конфликт, който води до въстание срещу окупаторите, поведено от генерал Мустафа Кемал. През 1920 г., Кемал успява да образува алтернативно Велико национално събрание в Анкара и формира временно правителство. Именно тези постигнати организационни задачи и новосформирани войски печелят Гръцко-турската война (1920 - 1922 г.).
С Лозанския мирен договор от 1923 г., Антантата признава победата на Кемал и утвърждава границите на Турция. На 29 октомври 1923 г., страната е прогласена за република, а Мустафа Кемал става нейният първи президент. Султанатът и халифатът са премахнати, а в страната е установена еднопартийна система, водена от Народнорепубликанската партия на Кемал. Въпреки авторитарния режим, под ръководството на Кемал Турция преминава през редица радикални реформи.
През 20-те и 30-те години на XX век, в балканските страни се установяват авторитарни режими с различна степен на твърдост. Обикновено в центъра на тези режими стои монархът, който формира безпартийни правителства със свои експерти. Партиите обикновено са разпускани или продължават да съществуват полулегално. Тези режими избягват крайностите - те са антидемократични, но също така се боят от растящия фашизъм, в който виждат конкуренция за властта.
През 1929 г., в Сърбо-хърватско-словенското кралство е създаден авторитарен режим след преврат, организиран от крал Александър. През 1934 г., подобен преврат се случва и в България. В Гърция, след свалянето от престола на крал Георгиос II през 1924 г., е установено републиканско управление, което скоро е заменено от диктатурата на генерал Пангалос.
Авторитарните режими в Източна Европа приличат на тези на Балканите, но имат свои специфики. Те възникват в новосъздадени държави след разпадането на Австро-Унгарската и Руската империя, като всички тези държави са републики. Изключение прави Унгария, която е формално кралство, но се управлява от регента Миклош Хорти.
Тези режими са управлявани от силни националистични лидери, които спечелват значителна обществена подкрепа. Пример за това е режимът на Юзеф Пилсудски в Полша, който след възстановяването на полската държавност през 1918 г. става временен президент и маршал. Пилсудски е изключително популярен, особено след победата на полските войски над Червената армия през 1920 г.
