История

Просвета

Избери урок:

19. Международните отношения (1929 - 1939) 18. Испанската гражданска война (1936 - 1939) 17. Международните отношения (1917 - 1929) 16. Наука, изкуство и пропаганда 15. Технологии и общество в късната индустриална епоха 14. Световната икономика в криза 13. България между демокрацията и авторитаризма 12. Авторитарните режими на Балканите и в Източна Европа 11. Западните демокрации: Великобритания и Франция 10. Западните демокрации: Съединените американски щати 9. Тоталитарните режими: Германският националсоциализъм 8. Тоталитарните режими: Италианският фашизъм 7. Тоталитарните режими: Съветският Сталинизъм 6. Русия: От тиранична империя до СССР 5. Последици от Първата световна война 4. България в Първата световна война 3. Първата световна война (1914-1918) 2. Пътят към Голямата война 1. Въведение в съвременната история 00. Новото време - Епоха на модернизация 20. Втората световна война (1939 - 1945) 21. България в годините на Втората световна война 22. От гореща към студена война (1945 - 1949) 23. Съединените щати към нов възход 24. Западна Европа по пътя на благоденствието 25. Начало на европейската интеграция 26. Японското чудо в Източна Азия 27. Деколонизацията и раждането на Третия свят 28. Съветският съюз между края на Сталиновата ера и застоя 29. Източният блок под диктата на СССР 30. Комунистическият режим в България (1944 - 1989) 31. Международните отношения под знака на Студената война 32. Горбачовата "перестройка" и разпадането на СССР 33. Краят на тоталитарните режими в Източна Европа 34. България в преход към демокрация и пазарна икономика 35. Европейският съюз 36. Атлантическият свят на границата на хилядолетията 37. Международните организации 38. Технологии и общество в глобалния свят 39. Култури и контракултури в съвременния свят 40. Предизвикателства на съвремието

13. България между демокрацията и авторитаризма

План-резюме на урока

  1. Първата световна война
    • България губи повече от 100 хиляди войници, а над 150 хиляди са ранените.
    • Широки слоеве от обществото отдръпват доверието си към традиционните партии.
    • Расте популярността на левите сили, които предлагат радикални и незабавни реформи.
  2. Следвоенна криза и Ньойски мирен договор
    • Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си цар Борис III.
    • Първите следвоенни избори през август 1919 г. носят победа за Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
    • На 27 ноември 1919 г., с подписаия от Александър Стамболийски Ньойския договор, България губи Южна Добруджа, Западна Тракия и егейското крайбрежие, както и откъснати селища от западните части на страната.
  3. Управление на БЗНС
    • Стамболийски съставя самостоятелно правителство на БЗНС през май 1920 г.
    • Правителството предприема амбициозна реформна програма.
    • Стамболийски е свален от власт и убит на 9 юни 1923 г.
  4. Управление на Демократическия сговор (1923 - 1931) и на Народния блок (1931 - 1934)
    • Новото правителство с проф. Александър Цанков извършва репресии над привържениците на левите идеи.
    • Второто правителство на Демократическия сговор (1926 - 1929) се опитва да умиротвори обществото.
    • С началото на световната икономическа криза през 1929 г., правителството на Ляпчев пада.
    • Във властта се връща едно от крилата на БЗНС чрез коалицията Народен блок на чело с Александър Малинов.
  5. От демокрация към безпартиен авторитарен режим
    • Превратът на 19 май 1934 г. отнема властта от партиите и премахва парламента.
    • Цар Борис III изолира организаторите на преврата и създава авторитарен безпартиен монархически режим, който продължава до неговата смърт през 1943 г.
    • През 1938 г. се провеждат парламентарни избори, но без участие на партиите в тях.
  6. Международна политика
    • България се стреми да излезе от международната изолация и да постигне ревизия на Ньойския договор по мирен път.

Урокът в дати

3 октомври 1918 г. | Абдикация на цар Фердинанд
Цар Фердинанд е принуден да абдикира в полза на първородния си син цар Борис III (1918 - 1943) и да напусне страната.

август 1919 г. | Първите следвоенни избори
Първите следвоенни избори през август 1919 г. донасят голяма победа на левите сили и преди всичко на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).

октомври 1919 г. | Съставяне на коалиционно правителство от БЗНС
При тези резултати през октомври 1919 г. неговият лидер Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство.

27 ноември 1919 г. | Подписване на Ньойския мирен договор
Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор се възприема като втора национална катастрофа след тази, която страната преживява в резултат от Втората балканска война.

май 1920 г. | Съставяне на самостоятелно правителство на БЗНС
След нова победа на инициираните от него парламентарни избори, през май 1920 г. той съставя самостоятелно правителство на БЗНС.

9 юни 1923 г. | Александър Стамболийски е свален от власт и убит
На 9 юни 1923 г. Стамболийски е свален от власт и дни по-късно - убит.

1923 г. | Властта на Демократическия сговор
Начело на новото правителство застава лидерът на Народния сговор проф. Александър Цанков.

септември 1923 г. | Комунистическо въстание
То е вдигнато през септември 1923 г. и безмилостно потушено от армията.

16 април 1925 г. | Терористичен атентат в катедралата „Св. Неделя“
На 16 април 1925 г. комунисти терористи взривяват катедралата „Св. Неделя“ в София в момент, в който тя е пълна с общественици.

1929 г. | Началото на световната икономическа криза
Началото на световната икономическа криза през 1929 г. предрешава съдбата на правителството на Андрей Ляпчев.

1931 г. | Парламентарни избори и властта на Народния блок
Разгарът ѝ съвпада с новите парламентарни избори през 1931 г.

19 май 1934 г. | Преврат срещу управлението на Народния блок
Той е извършен на 19 май 1934 г. Съставено е правителство начело с лидера на „Звено“ Кимон Георгиев.

ноември 1935 г. | Изваждане на превратаджиите от властта
От ноември 1935 г. превратаджиите са извадени от властта от обкръжението на цар Борис III.

1938 г. | Провеждане на парламентарни избори
През 1938 г. са проведени парламентарни избори, но без участието на партии.

Резюме

Първата световна война и следвоенната криза

По време на Първата световна война загиват повече от 100 хиляди български войници и над 150 хиляди са ранени. В условията на следвоенна криза, традиционните партии губят доверието на широки слоеве от обществото. Бързо се повишава популярността на левите сили, които предлагат радикални и незабавни реформи.

Следвоенна криза и Ньойски мирен договор

Цар Фердинанд е сочен като главен виновник за въвличането на България във войната на страната на Централните сили. На 3 октомври 1918 г. той е принуден да абдикира в полза на първородния си син цар Борис III (1918 - 1943) и да напусне страната. Първите следвоенни избори през август 1919 г. донасят голяма победа на левите сили и преди всичко на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).

Александър Стамболийски, лидер на БЗНС, съставя коалиционно правителство през октомври 1919 г. Той се сблъсква с тежката задача да сключи мирен договор между България и победителките от Антантата. Ньойският договор, подписан на 27 ноември 1919 г., представлява втора национална катастрофа за страната, след Втората Балканска война. България губи Южна Добруджа, която е дадена на Румъния. Западна Тракия, заедно с егейското крайбрежие, е присъединена към Гърция. Няколко селища от западните части на страната са предадени на Югославия. България е обременена с непосилни репарации и армията ѝ е ограничена до 20 000 души.

Управление на БЗНС

Стамболийски, укрепил се във властта, се стреми към самостоятелно управление. След нова победа на изборите, през май 1920 г., той съставя самостоятелно правителство на БЗНС. Правителството обявява, че ще работи в интерес на селяните (около 80% от населението) и започва амбициозна реформна програма. Сред реформите са аграрната реформа, трудовата повинност, съдебната и правописната реформа и въведеното задължително 7-годишно образование.

Управление на Демократическия сговор (1923 - 1931) и на Народния блок (1931 - 1934)

При управлението на Демократическия сговор и Народния блок, България преминава през период на политическа и социална нестабилност. Това включва участие в атентати и репресии, амнистии и реформи в образованието и стопанството.

От демокрация - към безпартиен авторитарен режим

След краткотрайното управление на Народния блок, на власт се качва безпартиен авторитарен режим, воден от цар Борис III. Макар и формално конституцията да не е отменена, парламентът е разпуснат и политическите партии са забранени. Този режим продължава до смъртта на царя през 1943 г. През този период България се стреми да излезе от международната изолация и да постигне по мирен път ревизия на Ньойския договор.

Надвий
домашното
с хиляди решения, материали и резюмета:

Математика

43471 решени задачи
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас

Литература

773 материали
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас