3 октомври 1918 г. |
Абдикация на цар Фердинанд
Цар Фердинанд е принуден да абдикира в полза на първородния си син цар Борис III (1918 - 1943) и да напусне страната.
август 1919 г. |
Първите следвоенни избори
Първите следвоенни избори през август 1919 г. донасят голяма победа на левите сили и преди всичко на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
октомври 1919 г. |
Съставяне на коалиционно правителство от БЗНС
При тези резултати през октомври 1919 г. неговият лидер Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство.
27 ноември 1919 г. |
Подписване на Ньойския мирен договор
Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор се възприема като втора национална катастрофа след тази, която страната преживява в резултат от Втората балканска война.
май 1920 г. |
Съставяне на самостоятелно правителство на БЗНС
След нова победа на инициираните от него парламентарни избори, през май 1920 г. той съставя самостоятелно правителство на БЗНС.
9 юни 1923 г. |
Александър Стамболийски е свален от власт и убит
На 9 юни 1923 г. Стамболийски е свален от власт и дни по-късно - убит.
1923 г. |
Властта на Демократическия сговор
Начело на новото правителство застава лидерът на Народния сговор проф. Александър Цанков.
септември 1923 г. |
Комунистическо въстание
То е вдигнато през септември 1923 г. и безмилостно потушено от армията.
16 април 1925 г. |
Терористичен атентат в катедралата „Св. Неделя“
На 16 април 1925 г. комунисти терористи взривяват катедралата „Св. Неделя“ в София в момент, в който тя е пълна с общественици.
1929 г. |
Началото на световната икономическа криза
Началото на световната икономическа криза през 1929 г. предрешава съдбата на правителството на Андрей Ляпчев.
1931 г. |
Парламентарни избори и властта на Народния блок
Разгарът ѝ съвпада с новите парламентарни избори през 1931 г.
19 май 1934 г. |
Преврат срещу управлението на Народния блок
Той е извършен на 19 май 1934 г. Съставено е правителство начело с лидера на „Звено“ Кимон Георгиев.
ноември 1935 г. |
Изваждане на превратаджиите от властта
От ноември 1935 г. превратаджиите са извадени от властта от обкръжението на цар Борис III.
1938 г. |
Провеждане на парламентарни избори
През 1938 г. са проведени парламентарни избори, но без участието на партии.
По време на Първата световна война загиват повече от 100 хиляди български войници и над 150 хиляди са ранени. В условията на следвоенна криза, традиционните партии губят доверието на широки слоеве от обществото. Бързо се повишава популярността на левите сили, които предлагат радикални и незабавни реформи.
Цар Фердинанд е сочен като главен виновник за въвличането на България във войната на страната на Централните сили. На 3 октомври 1918 г. той е принуден да абдикира в полза на първородния си син цар Борис III (1918 - 1943) и да напусне страната. Първите следвоенни избори през август 1919 г. донасят голяма победа на левите сили и преди всичко на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Александър Стамболийски, лидер на БЗНС, съставя коалиционно правителство през октомври 1919 г. Той се сблъсква с тежката задача да сключи мирен договор между България и победителките от Антантата. Ньойският договор, подписан на 27 ноември 1919 г., представлява втора национална катастрофа за страната, след Втората Балканска война. България губи Южна Добруджа, която е дадена на Румъния. Западна Тракия, заедно с егейското крайбрежие, е присъединена към Гърция. Няколко селища от западните части на страната са предадени на Югославия. България е обременена с непосилни репарации и армията ѝ е ограничена до 20 000 души.
Стамболийски, укрепил се във властта, се стреми към самостоятелно управление. След нова победа на изборите, през май 1920 г., той съставя самостоятелно правителство на БЗНС. Правителството обявява, че ще работи в интерес на селяните (около 80% от населението) и започва амбициозна реформна програма. Сред реформите са аграрната реформа, трудовата повинност, съдебната и правописната реформа и въведеното задължително 7-годишно образование.
При управлението на Демократическия сговор и Народния блок, България преминава през период на политическа и социална нестабилност. Това включва участие в атентати и репресии, амнистии и реформи в образованието и стопанството.
След краткотрайното управление на Народния блок, на власт се качва безпартиен авторитарен режим, воден от цар Борис III. Макар и формално конституцията да не е отменена, парламентът е разпуснат и политическите партии са забранени. Този режим продължава до смъртта на царя през 1943 г. През този период България се стреми да излезе от международната изолация и да постигне по мирен път ревизия на Ньойския договор.