История

Просвета

Избери урок:

00. Новото време - Епоха на модернизация 1. Въведение в съвременната история 2. Пътят към Голямата война 3. Първата световна война (1914-1918) 4. България в Първата световна война 5. Последици от Първата световна война 6. Русия: От тиранична империя до СССР 7. Тоталитарните режими: Съветският Сталинизъм 8. Тоталитарните режими: Италианският фашизъм 9. Тоталитарните режими: Германският националсоциализъм 10. Западните демокрации: Съединените американски щати 11. Западните демокрации: Великобритания и Франция 12. Авторитарните режими на Балканите и в Източна Европа 13. България между демокрацията и авторитаризма 14. Световната икономика в криза 15. Технологии и общество в късната индустриална епоха 16. Наука, изкуство и пропаганда 17. Международните отношения (1917 - 1929) 18. Испанската гражданска война (1936 - 1939) 19. Международните отношения (1929 - 1939) 20. Втората световна война (1939 - 1945) 21. България в годините на Втората световна война 22. От гореща към студена война (1945 - 1949) 23. Съединените щати към нов възход 24. Западна Европа по пътя на благоденствието 25. Начало на европейската интеграция 26. Японското чудо в Източна Азия 27. Деколонизацията и раждането на Третия свят 28. Съветският съюз между края на Сталиновата ера и застоя 29. Източният блок под диктата на СССР 30. Комунистическият режим в България (1944 - 1989) 31. Международните отношения под знака на Студената война 32. Горбачовата "перестройка" и разпадането на СССР 33. Краят на тоталитарните режими в Източна Европа 34. България в преход към демокрация и пазарна икономика 35. Европейският съюз 36. Атлантическият свят на границата на хилядолетията 37. Международните организации 38. Технологии и общество в глобалния свят 39. Култури и контракултури в съвременния свят 40. Предизвикателства на съвремието

14. Световната икономика в криза

План-резюме на урока

  1. През 1919 г., САЩ става най-мощната индустриална страна и най-големият банков кредитор в света.
    • Великобритания и Франция задлъжняват на САЩ по време на войната.
    • В 1928 г., американските банки започват да изтеглят парите си от Европа, което води до световна икономическа криза.
  2. Земеделската криза и спадът при суровините.
    • Свръхпроизводството в земеделието води до срив на цените на храните и фалиране на фермерите.
    • Технологичният напредък в Европа и САЩ подбива цените на суровините.
  3. Борсовият срив на „Уолстрийт“ от 29 октомври 1929 г. предизвиква невиждана криза, известна като Голямата депресия.
  4. Разпространение и прояви на кризата.
    • Германия изпитва значителен растеж благодарение на американските инвестиции до началото на Депресията.
    • В Германия безработицата достига 32% от трудоспособното население до 1932 г., а промишлеността спада с 50% в сравнение с 1929 г.
    • Най-голямата австрийска банка - „Кредитанщалт“, обявява фалит през май 1931 г.
  5. Протекционизъм и излизане от златния стандарт.
    • На 17 юни 1930 г., САЩ въвежда митнически тарифи за чуждестранните стоки, което унищожава световната търговия.
    • На 21 септември 1931 г., Великобритания се отказва от златния стандарт, което подкопава глобалната икономика.
  6. Социална цена и реакции на кризата.
    • Депресията разрушава световната капиталистическа икономика, води до увеличаване на безработицата и социалното разслоение.
    • Британският икономист Джон Мейнард Кейнс предлага правителствата да насърчават потреблението, като увеличат паричната маса, намалят лихвените проценти и насърчат инвестициите.
    • Кейнсовите идеи стават популярни след Втората световна война и подпомагат възстановяването на САЩ, Германия и Япония.
    • Кризата е окончателно преодоляна благодарение на военновременната икономическа мобилизация след 1939 г.

Урокът в дати

1919 г. | САЩ става най-мощната индустриална страна и най-големият банков кредитор в света.
През 1919 г. САЩ са най-мощната индустриална страна и най-големият банков кредитор в света. По време на войната Великобритания и Франция задлъжняват на съюзника си и за да обслужват своите кредити, се нуждаят от репарациите, които Германия им изплаща.

1928 г. | Американските банки започват да изтеглят парите си от Европа.
Когато през лятото на 1928 г. американските банки започват да изтеглят парите си от Европа, тази взаимна зависимост се оказва фатална.

29 октомври 1929 г. | Борсов срив на „Уолстрийт“.
Борсовият срив на „Уолстрийт“ от 29 октомври 1929 г. хвърля света в невиждана криза, известна като Голямата депресия.

17 юни 1930 г. | САЩ въвежда митнически тарифи за чуждестранните стоки.
На 17 юни 1930 г. Конгресът на САЩ гласува закона „Смут - Холи“, с който въвежда митнически тарифи за чуждестранните стоки.

21 септември 1931 г. | Великобритания се отказва от златния стандарт.
На 21 септември 1931 г. Британският парламент решава да се откаже от златния стандарт.

1931 г. | Обезценяване на британския паунд.
До декември 1931 г. британският паунд се обезценява с 30%.

1932 г. | Още 20 държави последват Великобритания и се отказват от златния стандарт.
До пролетта на 1932 г. още 20 държави последват Великобритания и се отказват от златния стандарт.

1933 г. | Световна икономическа конференция в Лондон.
През 1933 г. представители на 60 държави се събират на световна икономическа конференция в Лондон, но не успяват да договорят общи мерки срещу кризата.

1938 г. | Англо-американско търговско споразумение.
Стъпка в тази посока е и англо-американското търговско споразумение от 1938 г.

1939 г. | Окончателен край на Голямата депресия.
Въпреки усилията кризата е преодоляна благодарение на военновременната икономическа мобилизация след 1939 г.

Резюме

Световната икономическа криза (1919-1939 г.)

През 1919 г. САЩ се превръща в най-мощната индустриална сила и водещ банков кредитор в света. Във войната Великобритания и Франция задлъжняват към американците и за да обслужват дълговете си, са зависими от репарациите, които получават от Германия. Но и германците са зависими от американските кредити и пазари. Когато през 1928 г. американските банки започват да изтеглят своите пари от Европа, тази взаимозависимост води до срив на световната икономика.

Земеделската криза и спадът в суровините

Свръхпроизводството в земеделието води до падане на цените на храните, масови фалити на фермерите и свиване на потреблението и индустрията. В същото време технологичният напредък и повишената производителност на труда в Европа и САЩ допълнително намаляват цените на суровините. Резултатът от тези процеси е борсовият срив на Уолстрийт от 29 октомври 1929 г., който хвърля света в най-голямата икономическа криза, известна като Голямата депресия.

Разпространение и прояви на кризата

След Първата световна война, световната икономика отбелязва съществен растеж, забелязван най-вече в Германия. С помощта на щедрите американски инвестиции, Германия успява да обслужва репарационните си задължения и да развива промишлеността си. Но когато в САЩ настъпва Депресията, германският икономически подем се срива. До 1932 г. безработицата в Германия достига 32% от трудоспособното население, а промишлеността се свива с 50% спрямо 1929 г. В резултат на тези процеси, до края на 1932 г. Германия и Австрия не успяват да се възстановят от кризата, въпреки наложения от президента Хувър едногодишен мораториум върху репарационните плащания.

Протекционизъм и излизане от златния стандарт

Американският конгрес приема закон "Смут-Холи" през 1930 г., с който въвежда високи мита върху вноса на чуждестранни стоки. Въпреки целта да се защитят местните производители и фермери, законът има унищожителен ефект върху световната търговия и глобалната икономика. Британия се отказва от златния стандарт през 1931 г., което води до обезценяване на британския паунд с 30% и още по-голямо влошаване на световната икономическа ситуация.

Социална цена и реакции на кризата

Голямата депресия разрушава световната капиталистическа икономика. Държавите издигат помежду си митнически бариери и практикуват автаркия. Между 1929 и 1932 г. световното производство спада с 38%, а световната търговия - с 66%. Безработните в развития свят стават 30 млн. души, обречени на глад и мизерия. В този контекст придобиват особена популярност идеите на британския икономист Джон Мейнард Кейнс към активна държавна интервенция в икономиката за подпомагане на възстановяването.