История
След Първата световна война, през 1919 г., САЩ се превръщат в най-силната индустриална държава и най-големия кредитор в света. Великобритания и Франция, изтощени от войната, са силно зависими от американските заеми и пазари. Същото важи и за победените страни, които се нуждаят от финансови средства за възстановяване. Тази международна финансова структура, с САЩ в центъра, се оказва уязвима. Земеделието е засегнато от свръхпроизводство, което води до срив в цените на хранителните продукти. Фермерите фалират, а това намалява потреблението и засяга промишлеността. Технологичният напредък, заместването на едни суровини с други, водят до допълнително напрежение и криза в страни, чиято икономика е базирана на износ на суровини. Борсовата криза на "Уолстрийт" от 29 октомври 1929 г. е катализаторът, който хвърля света в Голямата депресия. Германия, която е силно зависима от американските инвестиции, е сред най-засегнатите. Бързо се срива нейната промишленост, а безработицата достига огромни размери. Фалитът на големи банки, като австрийската "Кредитанщалт", допълнително дестабилизира финансовата система. Кризата се разпространява и в други европейски страни като Великобритания и Франция. Политическата нестабилност се засилва, а тоталитарните идеологии намират все повече поддръжници. Протекционистичните мерки, като закона "Смут-Холи" в САЩ, целящ да защити американските производители, влошава международната търговия. Отказът на Великобритания от златния стандарт допълнително задълбочава кризата и води до обезценяване на много валути. Липсата на международно сътрудничество и общи мерки за справяне с кризата, както се вижда от провала на Лондонската конференция през 1933 г., усложняват положението.
1919 г. |
САЩ става най-мощната индустриална страна и най-големият банков кредитор в света.
През 1919 г. САЩ са най-мощната индустриална страна и най-големият банков кредитор в света. По време на войната Великобритания и Франция задлъжняват на съюзника си и за да обслужват своите кредити, се нуждаят от репарациите, които Германия им изплаща.
1928 г. |
Американските банки започват да изтеглят парите си от Европа.
Когато през лятото на 1928 г. американските банки започват да изтеглят парите си от Европа, тази взаимна зависимост се оказва фатална.
29 октомври 1929 г. |
Борсов срив на „Уолстрийт“.
Борсовият срив на „Уолстрийт“ от 29 октомври 1929 г. хвърля света в невиждана криза, известна като Голямата депресия.
17 юни 1930 г. |
САЩ въвежда митнически тарифи за чуждестранните стоки.
На 17 юни 1930 г. Конгресът на САЩ гласува закона „Смут - Холи“, с който въвежда митнически тарифи за чуждестранните стоки.
21 септември 1931 г. |
Великобритания се отказва от златния стандарт.
На 21 септември 1931 г. Британският парламент решава да се откаже от златния стандарт.
1931 г. |
Обезценяване на британския паунд.
До декември 1931 г. британският паунд се обезценява с 30%.
1932 г. |
Още 20 държави последват Великобритания и се отказват от златния стандарт.
До пролетта на 1932 г. още 20 държави последват Великобритания и се отказват от златния стандарт.
1933 г. |
Световна икономическа конференция в Лондон.
През 1933 г. представители на 60 държави се събират на световна икономическа конференция в Лондон, но не успяват да договорят общи мерки срещу кризата.
1938 г. |
Англо-американско търговско споразумение.
Стъпка в тази посока е и англо-американското търговско споразумение от 1938 г.
1939 г. |
Окончателен край на Голямата депресия.
Въпреки усилията кризата е преодоляна благодарение на военновременната икономическа мобилизация след 1939 г.
През 1919 г. САЩ се превръща в най-мощната индустриална сила и водещ банков кредитор в света. Във войната Великобритания и Франция задлъжняват към американците и за да обслужват дълговете си, са зависими от репарациите, които получават от Германия. Но и германците са зависими от американските кредити и пазари. Когато през 1928 г. американските банки започват да изтеглят своите пари от Европа, тази взаимозависимост води до срив на световната икономика.
Свръхпроизводството в земеделието води до падане на цените на храните, масови фалити на фермерите и свиване на потреблението и индустрията. В същото време технологичният напредък и повишената производителност на труда в Европа и САЩ допълнително намаляват цените на суровините. Резултатът от тези процеси е борсовият срив на Уолстрийт от 29 октомври 1929 г., който хвърля света в най-голямата икономическа криза, известна като Голямата депресия.
След Първата световна война, световната икономика отбелязва съществен растеж, забелязван най-вече в Германия. С помощта на щедрите американски инвестиции, Германия успява да обслужва репарационните си задължения и да развива промишлеността си. Но когато в САЩ настъпва Депресията, германският икономически подем се срива. До 1932 г. безработицата в Германия достига 32% от трудоспособното население, а промишлеността се свива с 50% спрямо 1929 г. В резултат на тези процеси, до края на 1932 г. Германия и Австрия не успяват да се възстановят от кризата, въпреки наложения от президента Хувър едногодишен мораториум върху репарационните плащания.
Американският конгрес приема закон "Смут-Холи" през 1930 г., с който въвежда високи мита върху вноса на чуждестранни стоки. Въпреки целта да се защитят местните производители и фермери, законът има унищожителен ефект върху световната търговия и глобалната икономика. Британия се отказва от златния стандарт през 1931 г., което води до обезценяване на британския паунд с 30% и още по-голямо влошаване на световната икономическа ситуация.
Голямата депресия разрушава световната капиталистическа икономика. Държавите издигат помежду си митнически бариери и практикуват автаркия. Между 1929 и 1932 г. световното производство спада с 38%, а световната търговия - с 66%. Безработните в развития свят стават 30 млн. души, обречени на глад и мизерия. В този контекст придобиват особена популярност идеите на британския икономист Джон Мейнард Кейнс към активна държавна интервенция в икономиката за подпомагане на възстановяването.
