1914 г. |
Първата световна война
Първата световна война стимулира развитието на науката и технологиите. По фронтовете за първи път са използвани химическо оръжие и противогаз като средство за защита, танкът с гъсеничен ход, подводницата, автоматичното оръжие и др.
1921 г. |
Откриването на инсулина
Епохално откритие е инсулинът като средство за лекуване на диабета.
1925 г. |
Филмът „Броненосецът „Потьомкин“
Емблематично произведение, което изразява връзката между тоталитаризма и изкуството, е филмът „Броненосецът „Потьомкин“ на съветския режисьор Сергей Айзенщайн.
1926 г. |
Конструирането на първия телевизионен приемник
През 1926 г. е конструиран и първият телевизионен приемник, но до 1945 г. редовни излъчвания има само в САЩ.
1927 г. |
Първият озвучен филм
През 1927 г. американската компания „Уорнър Брадърс“ произвежда първия озвучен филм - „Джаз певецът“.
1928 г. |
Откриването на пеницилина
Огромен принос за революцията в медицината има откриването на пеницилина от Александър Флеминг.
1935 г. |
Филмът „Триумф на волята“
Емблематично произведение, което изразява връзката между тоталитаризма и изкуството, е филмът „Триумф на волята“ на немската режисьорка Лени Рифенщал.
Първата световна война не само променя политическата карта на света, но и обществото като цяло. Тя поляризира тенденции, влияе върху културните нужди и вкусове на хората, довежда до изгрева на нови, по-авангардни и експресивни стилове в изкуството и предизвиква истинска научна революция.
В търсенето на военно надмощие, държавите залагат на науката и технологиите. Така се появяват химическото оръжие, противогазите, танковете с гъсеничен ход, подводниците и автоматичното оръжие. Въпреки смъртта и разрушенията, които те носят, науката допринася и за спасяването на милиони животи. Благодарение на прогреса в медицината, човечеството успява да се справи с големите социални болести и епидемии. Откриването на пеницилина от Александър Флеминг и на инсулина като средство за лекуване на диабета имат огромно значение.
Физиката отбелязва изключителен подем с теорията за атомното ядро. Откритията на Ърнест Ръдърфорд и Алберт Айнщайн са от епохално значение и стоят в основата на ядрената енергетика и по-късно - на ядреното оръжие. Двама българи – Кръстьо Кръстев и Георги Наджаков, също внасят своя принос в развитието на физиката.
Новите открития водят до революция и в бита. Радиото става световно информационно средство, а през 1926 г. е конструиран и първият телевизионен приемник.
След войната идва времето на масовата култура. Спортът, масмедиите и киното разцъфтяват. В киното най-значимо влияние оставя Чарли Чаплин. Появяват се и първите киноикони, които вдъхновяват младежите. През 1927 г. „Уорнър Брадърс“ произвежда първия озвучен филм.
В модата Коко Шанел диктува световните трендове. В изобразителното изкуство продължава възходът на модернизма.
Тоталитарните режими се стремят да привлекат на своя страна значими имена в изкуството, науката и масовата култура, за да спечелят популярност и легитимност. Сталинският режим и нацистите се сближават със значими писатели, художници, музиканти и философи. Когато диктатурите се стабилизират, те започват свое „производство“ на интелигенция, която да служи на техните културни нужди. Изкуството трябва да носи идеологически послания, затова в тоталитарните режими изкуството и пропагандата са неразривно свързани.