История

Просвета

Избери урок:

00. Новото време - Епоха на модернизация 1. Въведение в съвременната история 2. Пътят към Голямата война 3. Първата световна война (1914-1918) 4. България в Първата световна война 5. Последици от Първата световна война 6. Русия: От тиранична империя до СССР 7. Тоталитарните режими: Съветският Сталинизъм 8. Тоталитарните режими: Италианският фашизъм 9. Тоталитарните режими: Германският националсоциализъм 10. Западните демокрации: Съединените американски щати 11. Западните демокрации: Великобритания и Франция 12. Авторитарните режими на Балканите и в Източна Европа 13. България между демокрацията и авторитаризма 14. Световната икономика в криза 15. Технологии и общество в късната индустриална епоха 16. Наука, изкуство и пропаганда 17. Международните отношения (1917 - 1929) 18. Испанската гражданска война (1936 - 1939) 19. Международните отношения (1929 - 1939) 20. Втората световна война (1939 - 1945) 21. България в годините на Втората световна война 22. От гореща към студена война (1945 - 1949) 23. Съединените щати към нов възход 24. Западна Европа по пътя на благоденствието 25. Начало на европейската интеграция 26. Японското чудо в Източна Азия 27. Деколонизацията и раждането на Третия свят 28. Съветският съюз между края на Сталиновата ера и застоя 29. Източният блок под диктата на СССР 30. Комунистическият режим в България (1944 - 1989) 31. Международните отношения под знака на Студената война 32. Горбачовата "перестройка" и разпадането на СССР 33. Краят на тоталитарните режими в Източна Европа 34. България в преход към демокрация и пазарна икономика 35. Европейският съюз 36. Атлантическият свят на границата на хилядолетията 37. Международните организации 38. Технологии и общество в глобалния свят 39. Култури и контракултури в съвременния свят 40. Предизвикателства на съвремието

16. Наука, изкуство и пропаганда

План-резюме на урока

  1. Влиянието на Световната война върху обществото, науката и културата:
    • Войната променя политическата карта и обществата, поляризира тенденции и влияе върху културните нужди и вкусове на хората.
    • Някои стилове в изкуството залязват за сметка на нови, по-авангардни и експресивни.
  2. Науката в служба на човечеството:
    • Войната стимулира развитието на науката и технологиите, които се използват за изобретяване на нови оръжия.
    • Нови изобретения като химическо оръжие, противогаз, танк с гъсеничен ход, подводница и автоматично оръжие водят до смърт и разрушения в непознати до тогава мащаби.
    • Медицината отбелязва възходящо развитие, което спасява милиони човешки животи.
    • Човечеството успява да се пребори с големи социални болести и епидемии като инфлуенца, туберкулоза, жълта треска, петнист тиф, ендемичен сифилис, едра шарка и др.
    • Откриването на пеницилина от Александър Флеминг и инсулина, който помага за лечение на диабета са две от ключовите научни открития.
  3. Развитието на физиката:
    • Откриването на атомното ядро, деленето на атома в лабораторни условия от Ърнест Ръдърфорд и взаимовръзката между масата и енергията от Алберт Айнщайн стоят в основата на ядрената енергетика и ядреното оръжие.
    • Българите Кръстьо Кръстев и Георги Наджаков също допринасят за важни открития в областта на физиката.
  4. Революция в бита:
    • Радиото става световно информационно средство, а през 1926 г. е конструиран първият телевизионен приемник.
  5. Изкуството през 20-те и 30-те години на XX век:
    • Масовата култура триумфира с разцвета на масовия спорт, масмедиите и киното.
    • В изобразителното изкуство продължава възходът на модернизма, а експресионизмът и сюрреализмът придобиват известност.
    • В литературата продължава възходът на реализма, с автори като Томас Ман, Хайнрих Ман, Стефан Цвайг, Бърнард Шоу, Уилям Фокнър, Джон Стайнбек и Ърнест Хемингуей.
  6. Изкуство и пропаганда в тоталитарните държави:
    • Тоталитарните режими се стремят да спечелят на своя страна значими имена в изкуството, науката и масовата култура.
    • Те развиват "производство" на собствена интелигенция, която да обслужва културните им нужди.
    • Изкуството и пропагандата са неразривно свързани в страните с тоталитарна власт.

Урокът в дати

1914 г. | Първата световна война
Първата световна война стимулира развитието на науката и технологиите. По фронтовете за първи път са използвани химическо оръжие и противогаз като средство за защита, танкът с гъсеничен ход, подводницата, автоматичното оръжие и др.

1921 г. | Откриването на инсулина
Епохално откритие е инсулинът като средство за лекуване на диабета.

1925 г. | Филмът „Броненосецът „Потьомкин“
Емблематично произведение, което изразява връзката между тоталитаризма и изкуството, е филмът „Броненосецът „Потьомкин“ на съветския режисьор Сергей Айзенщайн.

1926 г. | Конструирането на първия телевизионен приемник
През 1926 г. е конструиран и първият телевизионен приемник, но до 1945 г. редовни излъчвания има само в САЩ.

1927 г. | Първият озвучен филм
През 1927 г. американската компания „Уорнър Брадърс“ произвежда първия озвучен филм - „Джаз певецът“.

1928 г. | Откриването на пеницилина
Огромен принос за революцията в медицината има откриването на пеницилина от Александър Флеминг.

1935 г. | Филмът „Триумф на волята“
Емблематично произведение, което изразява връзката между тоталитаризма и изкуството, е филмът „Триумф на волята“ на немската режисьорка Лени Рифенщал.

Резюме

Световната война и промените в обществото

Първата световна война не само променя политическата карта на света, но и обществото като цяло. Тя поляризира тенденции, влияе върху културните нужди и вкусове на хората, довежда до изгрева на нови, по-авангардни и експресивни стилове в изкуството и предизвиква истинска научна революция.

Науката в служба на човечеството

В търсенето на военно надмощие, държавите залагат на науката и технологиите. Така се появяват химическото оръжие, противогазите, танковете с гъсеничен ход, подводниците и автоматичното оръжие. Въпреки смъртта и разрушенията, които те носят, науката допринася и за спасяването на милиони животи. Благодарение на прогреса в медицината, човечеството успява да се справи с големите социални болести и епидемии. Откриването на пеницилина от Александър Флеминг и на инсулина като средство за лекуване на диабета имат огромно значение.

Физиката отбелязва изключителен подем с теорията за атомното ядро. Откритията на Ърнест Ръдърфорд и Алберт Айнщайн са от епохално значение и стоят в основата на ядрената енергетика и по-късно - на ядреното оръжие. Двама българи – Кръстьо Кръстев и Георги Наджаков, също внасят своя принос в развитието на физиката.

Новите открития водят до революция и в бита. Радиото става световно информационно средство, а през 1926 г. е конструиран и първият телевизионен приемник.

Изкуството през 20-те и 30-те години на XX век

След войната идва времето на масовата култура. Спортът, масмедиите и киното разцъфтяват. В киното най-значимо влияние оставя Чарли Чаплин. Появяват се и първите киноикони, които вдъхновяват младежите. През 1927 г. „Уорнър Брадърс“ произвежда първия озвучен филм.

В модата Коко Шанел диктува световните трендове. В изобразителното изкуство продължава възходът на модернизма.

Изкуство и пропаганда в тоталитарните държави

Тоталитарните режими се стремят да привлекат на своя страна значими имена в изкуството, науката и масовата култура, за да спечелят популярност и легитимност. Сталинският режим и нацистите се сближават със значими писатели, художници, музиканти и философи. Когато диктатурите се стабилизират, те започват свое „производство“ на интелигенция, която да служи на техните културни нужди. Изкуството трябва да носи идеологически послания, затова в тоталитарните режими изкуството и пропагандата са неразривно свързани.