В началото на XX век Испания е конституционна монархия с крал Алфонсо XIII. През 1923 г. генерал Примо де Ривера установява военна диктатура, която продължава до 1931 г. След абдикацията на краля, Испания е провъзгласена за република на 14 април 1931 г. и е приета нова демократична конституция. Периодът на републиката е белязан от нестабилност и редица правителства, водещи до Гражданската война (1936 - 1939 г.). След победата на националистите, водени от генерал Франко, е установена диктатура, известна като франкизъм, която продължава до 1975 г.
13 септември 1923 г. |
Установяване на военна диктатура от ген. Примо де Ривера
На 13 септември 1923 г. ген. Примо де Ривера сваля законното правителство и установява военна диктатура. Той разпуска Кортесите (испанския парламент) и въвежда цензура.
януари 1931 г. |
Примо де Ривера подава оставка
Останал без одобрението на армията и краля, през януари 1931 г. Примо де Ривера подава оставка.
14 април 1931 г. |
Испания е провъзгласена за република
На 14 април 1931 г. Испания е провъзгласена за република. Новата демократична власт приема нова конституция.
1933 г. |
Властта е завзета от десницата
Започват сблъсъци по улиците и десницата се връща на власт (1933 - 1936). Реформите са отменени, но кризата се задълбочава.
февруари 1936 г. |
Народен фронт печели изборите
През февруари 1936 г. е направен нов политически завой. Обединени в Народен фронт, социалисти, републиканци и комунисти печелят изборите.
17 юли 1936 г. |
Начало на Испанската гражданска война
На 17 юли в Мароко най-опитните части на испанската армия се разбунутват. Бунтът е ръководен от генералите Мола и Франко, които искат да свалят от власт Народния фронт. Превратът не успява, но дава началото на кървава гражданска война.
28 март 1939 г. |
Победа на националистите в гражданската война
На 28 март 1939 г. след дълга обсада националистите превземат столицата Мадрид.
1939 г. |
Установяване на диктатурата на ген. Франко
Установена е диктатурата на ген. Франко и водената от него Испанска фаланга, която продължава 36 години.
През началото на XX век, Испания е конституционна монархия под управлението на крал Алфонсо XIII. Страната, обаче, е далече от времената на своята слава и е загубила повечето си колонии. Авторитарните тенденции в управлението се засилват.
На 13 септември 1923 г., генерал Примо де Ривера сваля законното правителство и установява военна диктатура, разпуска Кортесите (испанския парламент) и въвежда цензура. Без подкрепата на армията и краля, той подава оставка през януари 1931 г. След избори, спечелени от социалистите и обединените републиканци, кралят абдикира, за да избегне междуособица (вълнения сред обществените групи). Испания е провъзгласена за република на 14 април 1931 г. и новата демократична власт приема нова конституция.
В Испания липсват демократични традиции. Културните, етническите и икономическите различия между регионите са големи. Правителствата често се сменят и опонентите с лекота прибягват до насилие. Противопоставянето започва с реформите на правителството на Мануел Асаня (1931 - 1933). Област Каталуния получава известна автономия. Църквата е отделена от държавата, йезуитите са отстранени от образованието. Пенсионирани са много офицери и са затворени военните училища. Големите поземлени стопанства са национализирани (прехвърлени под властта на държавата), а работниците получават осемчасов работен ден и право на платен отпуск.
През февруари 1936 г. е направен нов политически завой. Обединени в Народен фронт, социалисти, републиканци и комунисти печелят изборите. На 17 юли в Мароко най-опитните части на испанската армия се разбунутват. Бунтът е ръководен от генералите Мола и Франко, които искат да свалят от власт Народния фронт. Превратът не успява, но дава началото на кървава гражданска война. Тя сблъсква проправителствените републикански сили и метежниците националисти.
Войната се води с изключително ожесточение и от двете страни. Разрушенията са много, жертвите надхвърлят 300 000 души. На 28 март 1939 г. след дълга обсада националистите превземат столицата Мадрид.
Установена е диктатурата на ген. Франко и водената от него Испанска фаланга, която продължава 36 години. Франко не е привърженик на радикалните социални преобразования, а Църквата и армията запазват голяма роля в държавата.