История
1939 г. |
Началото на Втората световна война
Началото на войната заварва България в относително стабилен авторитарен режим, който се старае да запази неутралитет, като лавира между нацистка Германия, западните сили и СССР.
февруари 1940 г. |
Цар Борис III назначава ново правителство
Цар Борис III назначава ново правителство начело с проф. Богдан Филов. Съставът на този кабинет е доброжелателен жест към Райха (нацистка Германия).
7 септември 1940 г. |
Подписване на Крайовската спогодба
България и Румъния подписват Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България.
1 март 1941 г. |
Присъединяване на България към Тристранния пакт
Богдан Филов подписва във Виена присъединяването на страната към Тристранния пакт.
6 април 1941 г. |
Начало на нацистките операции за овладяване на Гърция и Югославия
Нацистите започват едновременни операции по овладяване на Гърция и Югославия. Двете съседни държави капитулират за броени дни. Германия предлага на България да участва в окупацията на Западна Тракия и част от Егейска Македония, както и на части от Вардарска Македония и Източна Сърбия.
22 юни 1941 г. |
Начало на германо-съветската война
С началото на германо-съветската война натискът на нацистите към България за поемане на нови съюзнически задължения се засилва.
13 декември 1941 г. |
България обявява война на Великобритания и САЩ
Една от фаталните грешки на правителството е решението му да обяви война на Великобритания и САЩ. Заявено е, че тази война ще бъде само „символична“.
1943 г. |
Спасяване на българските евреи
През 1943 г. българската администрация съдейства на нацистите за депортирането на 11 934 евреи от т.нар. „новоприсъединени земи“. Когато става ясно, че искането обхваща и евреите от старите предели, в страната се разгръща спонтанно гражданско движение за спасяването им.
28 август 1943 г. |
Смъртта на цар Борис III
Цар Борис III внезапно умира. Богдан Филов оглавява Регентски съвет, който трябва да управлява от името на малолетния цар Симеон II.
2 септември 1944 г. |
Формиране на ново правителство
На 2 септември 1944 г. е сформирано правителство на легалната опозиция начело с Константин Муравиев.
5 септември 1944 г. |
СССР обявява война на България
На 5 септември СССР обявява война на България.
9 септември 1944 г. |
Държавен преврат в България
През нощта срещу 9 септември 1944 г. комунистическата партия и Отечественият фронт извършват държавен преврат.
Когато Втората световна война избухва, България е управлявана от безпартиен авторитарен режим, опитващ се да запази неутралитета на страната, като балансира между Германия, западните държави и СССР. Въпреки това, през февруари 1940 г., цар Борис III назначава ново правителство под ръководството на проф. Богдан Филов - жест на благосклонност към Третия райх. Приоритет на българската дипломация остава Добруджанският въпрос. С търпение и такт, България успява да убеди всички големи сили, че мирното връщане на Южна Добруджа е справедливо и обосновано. След германски натиск, на 7 септември 1940 г., Румъния е принудена да подпише Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България.
През ноември съветската дипломация с подкрепата на българите комунисти организира т.нар. Соболева акция - подписка, търсеща договореност за ненападение между СССР и България. Българското правителство обаче отклонява този външностратегически опит.
Неуспехите на Фашистка Италия във войната с Гърция карат Мусолини да потърси помощта на Хитлер. Така голямо количество сили на Вермахта са струпани в Румъния, чакащи команда за навлизане в България. Това принуждава българското управление да склони да пропусне немските войски като съюзници.
На 1 март 1941 г. България прекратява неутралитета си и се присъединява към Тристранния пакт. На 6 април Германия започва операции за завладяване на Гърция и Югославия. България участва в окупацията на Западна Тракия и част от Егейска и Вардарска Македония, както и на Източна Сърбия. Въпреки усилията на Германия България отказва да изпрати войски на Източния фронт, запазвайки балансирани отношения със СССР.
Обявената на 13 декември 1941 г. "символична" война към САЩ и Великобритания е дипломатическа грешка, заради големите разрушения и жертви от бомбандировките над София между 1943 - 1944 г.
В началото на войната се формират различни опозиционни центрове, включително стари и разпуснати партии, противопоставящи се на присъединяването към Оста. Личности като Никола Мушанов и Г. М. Димитров водят умерена опозиционна дейност. Задграничното бюро на комунистите, обаче, ръководено от Георги Димитров, организира въоръжена съпротива. Тя се засилва през 1943 г., когато настъпва обрат във войната, чрез формиране на партизански отряди и градски бойни групи, извършващи саботажи и терористични акции.
През 1943 г., въпреки германските искания за депортиране на българските евреи в концентрационните лагери, българското правителство успява да спаси около 48 000 български граждани от еврейски произход.
На 28 август 1943 г. цар Борис III неочаквано умира. Богдан Филов става председател на Регентския съвет, управляващ в името на малолетния цар Симеон II. Управляващите не успяват да направят необходимия политически завой. На 5 септември 1944 г. България е принудена да обяви война на Германия, тъй като дни по-рано СССР е обявил война на България. На 9 септември 1944 г., комунистическата партия и Отечественият фронт извършват успешен държавен преврат, който изцяло променя развитието на страната, навлизаща в дълъг период на съветско влияние.
