След Втората световна война в Западна Европа се наблюдава забележителен консенсус и сътрудничество между различните политически сили. В Италия и Франция се създават коалиционни правителства, в които участват социалисти, комунисти и християндемократи. Всички те са обединени от желанието да изградят стабилни демократични държави и да се справят с последиците от войната. Заедно работят за наказване на военнопрестъпниците, възстановяване на разрушенията и модернизация на индустрията. В този период акцентът е върху бързото икономическо възстановяване и обновление. Също така е постигнато съгласие за разширяване на ролята на държавата в икономиката и въвеждане на социални реформи, което води до създаването на т.нар. "държава на благоденствието". Всички тези фактори допринасят за намаляване на социалното напрежение и липсата на изявени социални конфликти.
1945 г. |
Лейбъристите печелят изборите във Великобритания
Лейбъристите остават на власт до 1951 г. и имат възможност да приложат идеите си за държавата на благоденствието.
1947 г. |
Комунистите минават в опозиция във Франция и Италия
Възниква стремеж за изградяне на стабилни, демократични и социално ангажирани държави. Комунистите и социалистите се концентрират върху решаване на проблемите на работниците, докато християндемократите се отварят към цялото общество. Те се превръщат в първите общонационални демократични партии.
1949 г. |
Създаване на Федерална република Германия (ФРГ)
ФРГ има ограничен суверенитет в сферата на дипломацията и отбраната. Въпреки това, с щедрата американска подкрепа ФРГ бързо става демократична и просперираща страна.
1958 г. |
Дьо Гол оглавява Петата република във Франция
Генерал Дьо Гол оглавява Петата република до 1969 г. и превръща Франция в президентска република.
1968 г. |
Младежките протести във Франция и Западна Европа
През 1968 г. негодуването на младежите от ограниченията се сблъсква с консервативното мнозинство, което не допуска промяна.
1970 г. |
Кризата в Западна Европа
Кризата е провокирана от външни фактори (обезценяване на долара и повишаване на цените на петрола), но се задълбочава от вътрешните проблеми: бързо нарастване на доходите, пренасищане на пазара и огромни социални разходи.
1970 г. |
Втора вълна на демократизация в Западна Европа
Авторитарните режими в Испания, Португалия и Гърция са заменени от парламентарни демокрации.
1980 г. |
Въпросът за ролята на държавата е водещ през 80-те години
Британският премиер Маргарет Тачър настоява за свиването на държавата, докато френският президент Франсоа Митеран извършва закъснял социалистически експеримент.
Във втората половина на XX век, Западна Европа, включително Франция, Федерална република Германия (ФРГ), Великобритания и Италия, разработват успешен социален модел. Този модел компенсира загубата на военното надмощие с нови източници на сила и влияние - демокрация, икономическа мощ и социално благоденствие.
Първите следвоенни години са белязани от консенсус (взаимно съгласие). В Италия и Франция социалисти, комунисти и християндемократи съставят коалиционни правителства с цел изграждане на стабилни, демократични и социално ангажирани държави. Те осъждат военнопрестъпниците, възстановяват разрушенията от войната и насърчават модернизацията на индустрията. Същевременно разширяват намесата на държавата в икономиката и въвеждат широки социални реформи.
Създадената през 1949 г. Федерална република Германия (ФРГ) има ограничен суверенитет в сферата на дипломацията и отбраната, но с помощта на САЩ бързо се превръща в демократична и просперираща страна. Новият й основен закон я определя като парламентарна република със силни федерални елементи. Правата на гражданите и многопартийната демокрация са гарантирани.
В Италия християндемократите, подпомогнати от САЩ и Ватикана, гарантират демокрацията и спират похода на комунистите към властта.
В петдесетте години на XX в. в Германия, Италия и Великобритания доминира духа на консерватизма. Западноевропейците продължават да се страхуват от комунизма, предстояща ядрена война и депресия в икономиката. През 1968 г. негодуването на младежите от ограниченията се сблъсква с консервативното мнозинство, което не допуска промяна.
Кризата на 70-те години е провокирана от външни фактори (обезценяване на долара и повишаване на цените на петрола), но се задълбочава от вътрешните проблеми: бързо нарастване на доходите, пренасищане на пазара и огромни социални разходи.
Въпросът за ролята на държавата е водещ през 80-те години. Британският премиер Маргарет Тачър настоява за свиването й, докато френският президент Франсоа Митеран извършва закъснял социалистически експеримент.
Основните европейски демокрации изграждат стабилни политически системи, ефективни икономики и благоденстващи общества. Умерените десни и леви партии изолират крайните елементи, а кризите не връщат западната част на континента към бедността и депресията.