История
Франция предлага обединяването на въгледобива и стоманопроизводството с Германия, водена от няколко мотива. Първо, Франция иска да ограничи евентуална бъдеща агресия от страна на Германия. Обединявайки тези два ключови отрасъла - въглища и стомана - под общ контрол, Франция би могла да наблюдава и контролира по-лесно германската военна индустрия. Така би се предотвратило евентуално превъоръжаване на Германия и нова война. Второ, Франция има интерес от достъпа до богатите въглищни залежи в Рурската област в Германия, които са ѝ нужни за икономическото възстановяване след Втората световна война. И накрая, Франция иска да затвърди своята водеща позиция в Западна Европа чрез това обединение. Германия от своя страна приема предложението, за да се сближи със западните демокрации и да заличи спомена за агресивна Германия. Това обединение ѝ дава шанс да се реинтегрира в международната общност и да възстанови икономиката си.
1949 г. |
Създаване на Федерална република Германия
Обратът настъпва след създаването на Федерална република Германия. Нуждата от приобщаването ѝ към демократичния свят и опасенията за френската сигурност налагат нови решения.
1950 г. |
Жан Моне изработва план за обединяване на френския и немския въгледобив и стоманопроизводство
През 1950 г. Жан Моне изработва смел план за обединяване на френския и немския въгледобив и стоманопроизводство в общност в Рурската област, отворена за други държави.
9 май 1950 г. |
Обявяване плана на Моне
На 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман огласява плана на Моне.
18 април 1951 г. |
Подписване на Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС)
На 18 април 1951 г. шестте държави от „Малка Европа“ подписват в Париж Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Родено е първото в света наднационално обединение.
25 март 1957 г. |
Подписване на Римските договори
Страните от „Малка Европа“ изработват две нови общности. Те стават факт с Римските договори от 25 март 1957 г.: Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Европейската икономическа общност (ЕИО).
1965 г. |
Франция прекратява участието си в Съвета на министрите
В средата на 1965 г. Франция прекратява участието си с работа в Съвета на министрите.
януари 1966 г. |
Люксембургският компромис
„Кризата на празния стол“ е разрешена бързо, но води до временно отстъпление от принципите на интеграцията. Люксембургският компромис от януари 1966 г. дава на държавите право по-често да налагат вето и запазва финансовата зависимост на наднационалния орган от страните членки.
1969 г. |
Среща в Хага
През 1969 г. в Хага, Нидерландия, са договорени завършването, разширяването и задълбочаването на интеграцията.
1973 г. |
Великобритания, Ирландия и Дания са приети за членове на Общностите
През 1973 г. Великобритания, Ирландия и Дания са приети за членове на Общностите. „Шестте“ стават „Девет“.
След Втората световна война, западноевропейците са изправени пред необходимостта да изградят силни национални държави и да предотвратят избухването на нова война. Отговорът е намерен: съчетаването на противоположности - национална и наднационална власт. Така във втората половина на 40-те години от XX в. започва началото на европейската интеграция.
Идеята за единството на европейските демокрации е подкрепена от САЩ, но среща съпротивата на Великобритания. Въпреки това, желанието на Федерална република Германия да стане нова демокрация дава шанс на Жан Моне през 1950 г. да изработи план за обединяване на френския и немския въгледобив и стоманопроизводство в общност, отворена и за други държави. С този ход Франция скрито установява достъп до суровините в Рурския басейн и влияние в развитието на ФРГ - така става водеща сила в Западна Европа.
Все пак зависимостта между доскорошните противници пада не като съюзници, а като сътрудници. Това е първата стъпка към създаването на общ пазар, който е наднационален по своя характер и е средство за опазване на мира. В него Великобритания категорично отказва участие, но като отговорни членове се включват Нидерландия, Белгия, Люксембург и Италия. На 18 април 1851 г. в Париж шестте държави подписват договора за Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) - създадена е "Малка Европа", първото в света национално обединение.
В началото на 50-те години на XX в. се появяват планове за изграждане на европейска армия и Европейска политическа общност. Провалът на тези инициативи обаче налага извода, че интеграцията трябва да се фокусира върху икономиката и да се развива постепенно. Така страните от „Малка Европа“ изработват две нови общности - Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Европейската икономическа общност (ЕИО). Управляващи структури в организацията са Комисията и Съвета на мистрите, а Европейския съд следи за спазването на договорите.
Френския президент Дьо Гол прави "стъпка назад" като прокарва идеята за "Европа на отечествата". Това кара Франция да напусне Съвета на министрите през 1965 г. Когато през 1969 г. Дьо Гол се оттегля, идеята за Обединена Европа се възвръща.
През 70-те години на XX в. икономическата криза забавя хода на интеграцията и се заговаря за „евросклероза“. Подготовката за икономически и валутен съюз пропада. Когато Комисията намира свои източници на финансиране, общностите успяват да се разширят. През 1973 г. Великобритания, Ирландия и Дания са приети за членове. Така „Шестте“ стават „Девет“.
Европейската интеграция създава наднационално право и помага периода на икономически растеж да продължи рекордно дълго. Когато кризата идва, тя не позволява завръщане на политиката на национален егоизъм. Интеграцията задълбочава доверието и разбирателството в Западна Европа, като страните членки се съобразяват с общите си интереси.
