История
Източният блок е създаден след края на Втората световна война, когато страните от Централна и Източна Европа са окупирани от Червената армия. В тях са установени комунистически режими от съветски тип. В Източния блок влизат България, Румъния, Югославия (до 1948г.), Албания, Унгария, Чехословакия, Полша, Източна Германия (ГДР) и СССР. Тези страни са свързани чрез двустранни договори помежду си, както и чрез организациите Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавски договор. Във всички страни от Източния блок са установени еднопартийни комунистически режими, оглавени от лоялни на СССР лидери. Характерна черта е и култът към личността на Сталин и неговите местни наместници. В историята на Източния блок има няколко сериозни кризи. Отлъчването на Югославия от блока през 1948г. е първият от тях. Въстанието в ГДР през 1953г., Унгарското въстание от 1956г. и разривът с Китай през 1960г. са други важни кризисни моменти. „Пражката пролет“ през 1968г. и бунтовете в Полша през 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980г. също представляват сериозни сътресения за Източния блок.
Окупация на Източна и Централна Европа от Червената армия в края на Втората световна война.
Създаване и вътрешно консолидиране на Източния блок (1944 - 1945)
Разпространение на комунистическата доктрина в Северна Корея, Китай и Куба (1948 - 1959)
Политическа система в страните от Източния блок
Вътрешноблокови кризи: Югославия и ГДР (1948 - 1953)
Унгарското въстание и разривът с Китай (1956 - 1960)
„Пражката пролет" и бунтът на поляците (1968 - 1981)
1944 г. |
Начало на установяването на комунистически режими в Източна и Централна Европа
През 1944 - 1945 г. започва налагане на комунистически режими от съветски тип в Румъния, България, Югославия, Албания, Унгария, Чехословакия, Полша и Източна Германия (ГДР). Заедно със СССР те образуват т.нар. Източен блок.
1948 г. |
Установяване на комунистически режим в Северна Корея
Комунистическата доктрина печели територии и извън Европа: в Северна Корея (1948).
1948 г. |
Отлъчването на Югославия от Източния блок
Първата вътрешна криза в Източния блок е отлъчването на Югославия през 1948 г. Нейният лидер Тито си позволява независимо поведение към СССР, което Сталин не може да допусне.
1949 г. |
Създаване на Съвета за икономическа взаимопомощ
През 1949 г. страните от Източния блок (без Югославия) създават организацията Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) със седалище в Москва.
1949 г. |
Установяване на комунистически режим в Китай
Комунистическата доктрина печели територии и извън Европа: в Китай (1949).
1953 г. |
Народно въстание в Източна Германия
Смъртта на Сталин и икономическият натиск над населението в Източна Германия (ГДР) отприщват през 1953 г. масово народно въстание, което е смазано от окупационните съветски войски.
1955 г. |
Създаване на Организацията на Варшавския договор
През 1955 г. страните от Източния блок се обединяват във военно-политическия блок Организация на Варшавския договор.
1956 г. |
Антикомунистическото въстание в Унгария
Следващата сериозна криза е антикомунистическото въстание в Унгария от края на 1956 г. Като се позовава на Хрушчовото „размразяване“, унгарският лидер Имре Над предприема курс на постепенно дистанциране от Москва, енергично подкрепен от унгарското общество. На 23 октомври 1956 г. цялата страна е обхваната от антикомунистическо въстание, което в началото на ноември е смазано от Червената армия.
1959 г. |
Установяване на комунистически режим в Куба
На о. Куба, където Фидел Кастро извършва революция (1959) и установява комунистически тоталитарен режим.
1960 г. |
Разрив в отношенията между СССР и Китай
Третата криза е не само вътрешноблокова, а предизвиква разкол в световното комунистическо движение. Това е разривът в отношенията между СССР и Китайската народна република, започнал през 1960 г. Китайското ръководство начело с диктатора Мао Дзедун се противопоставя остро на политиката на десталинизация, водена от Москва.
1968 г. |
Албания напуска Варшавския договор
То е подкрепено и от албанския диктатор Енвер Ходжа, който през 1968 г. напуска Варшавския договор и напълно изолира страната си от света.
1968 г. |
Пражката пролет
Най-тежкото изпитание за Източния блок е Пражката пролет от 1968 г. Либералните ръководители на Чехословашката комунистическа партия начело с Александър Дубчек започват реформи за изграждане на „социализъм с човешко лице“. Целта им е да трансформират тоталитарната система в „демократичен социализъм“. Леонид Брежнев не толерира предприетата политика и в духа на доктрината за „ограничения суверенитет“ поставя ултиматум на Прага. След като той не е изпълнен, на 21 август 1968 г. войските на СССР и четири държави от Варшавския договор (без Румъния) нахлуват в страната и смазват Пражката пролет.
13 декември 1981 г. |
Военно положение в Полша
На 13 декември 1981 г. в Полша е обявено военно положение. Начело на партията и държавата застава генерал Войчех Ярузелски.
В периода 1944-1945 година се започва установяването на комунистически режими в държавите от Източна и Централна Европа - Румъния, България, Югославия, Албания, Унгария, Чехословакия, Полша и Източна Германия. Тези държави, заедно със СССР, образуват така наречения Източен блок. Процесът на укрепването на тези режими е много подобен - първоначално комунистите участват в коалиционните правителства, след което постепенно заемат водещи позиции и до 1947-1948 година премахват както противниците си, така и бившите си съюзници във властта.
Първоначално държавите от Източния блок се свързват помежду си чрез двустранни договори за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. През 1949 г. (с изключение на Югославия) създават организацията Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) със седалище в Москва. През 1955 г. те се обединяват във военно-политическия блок Организация на Варшавския договор.
Във всички държави от Източния блок са установени еднопартийни тоталитарни комунистически режими. Въпреки че в някои от тях формално съществуват и други партии, комунистическите партии са тези, които имат изключителна власт. До идването си на власт тези партии са слаби, затова са подсилени от изпратени от СССР комунисти, които заемат водещи роли в партиите и в последствие в правителствата.
Вътрешните кризи в Източния блок започват с отлъчването на Югославия през 1948 г. Тито, лидерът на Югославия, си позволява независимо поведение към СССР, което Сталин не може да допусне. Тито обаче предприема вътрешнопартийни чистки, така че Кремъл няма на кого да се опре. Втората вътрешна криза е в Източна Германия (ГДР), където през 1953 г. избухва масово народно въстание, което е потушено от съветските войски.
Следващата криза е антикомунистическото въстание в Унгария през 1956 г. Въстанието е потушено от Червената армия. Третата криза е разривът в отношенията между СССР и Китай през 1960 г. Китайското ръководство под ръководството на Мао Дзедун се противопоставя на политиката на десталинизация, водена от Москва.
Пражката пролет от 1968 г. е едно от най-тежките изпитания за Източния блок. Либералните ръководители на Чехословашката комунистическа партия започват реформи за изграждане на "социализъм с човешко лице". В резултат на това, СССР и четири други държави от Варшавския договор влизат в страната и смазват Пражката пролет.
В Полша протестите срещу комунистическата система и СССР достигат до въстания, демонстрации и стачки, които са кърваво потушени от властите през 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980 г. Най-голяма е последната вълна на протест, оглавена от профсъюза "Солидарност".
