История

Просвета

Избери урок:

19. Международните отношения (1929 - 1939) 18. Испанската гражданска война (1936 - 1939) 17. Международните отношения (1917 - 1929) 16. Наука, изкуство и пропаганда 15. Технологии и общество в късната индустриална епоха 14. Световната икономика в криза 13. България между демокрацията и авторитаризма 12. Авторитарните режими на Балканите и в Източна Европа 11. Западните демокрации: Великобритания и Франция 10. Западните демокрации: Съединените американски щати 9. Тоталитарните режими: Германският националсоциализъм 8. Тоталитарните режими: Италианският фашизъм 7. Тоталитарните режими: Съветският Сталинизъм 6. Русия: От тиранична империя до СССР 5. Последици от Първата световна война 4. България в Първата световна война 3. Първата световна война (1914-1918) 2. Пътят към Голямата война 1. Въведение в съвременната история 00. Новото време - Епоха на модернизация 20. Втората световна война (1939 - 1945) 21. България в годините на Втората световна война 22. От гореща към студена война (1945 - 1949) 23. Съединените щати към нов възход 24. Западна Европа по пътя на благоденствието 25. Начало на европейската интеграция 26. Японското чудо в Източна Азия 27. Деколонизацията и раждането на Третия свят 28. Съветският съюз между края на Сталиновата ера и застоя 29. Източният блок под диктата на СССР 30. Комунистическият режим в България (1944 - 1989) 31. Международните отношения под знака на Студената война 32. Горбачовата "перестройка" и разпадането на СССР 33. Краят на тоталитарните режими в Източна Европа 34. България в преход към демокрация и пазарна икономика 35. Европейският съюз 36. Атлантическият свят на границата на хилядолетията 37. Международните организации 38. Технологии и общество в глобалния свят 39. Култури и контракултури в съвременния свят 40. Предизвикателства на съвремието

3. Първата световна война (1914-1918)

Отговори на въпроси от урока:

Войната на Западния фронт става позиционна поради провала на плана „Шлифен“ и неспособността на страните да постигнат бърза победа. Войниците прокопават окопи, което води до позиционна война и тактически промени, като пехотата и артилерията стават основни сили, а новите оръжия не водят до решителна победа.
Войната на Западния фронт се превръща в позиционна поради провала на германския план „Шлифен“ и неспособността на нито една от страните да постигне бърза победа. Войниците започват да прокопават окопи, което води до позиционна война, където битките се водят за метри земя. Това води до тактически промени, като конницата става безполезна, а пехотата и артилерията стават основни сили. Въведени са нови оръжия като бойния отровен газ и танка, но те не водят до решителна победа, а войната се превръща в изтощителен конфликт.

Причините войната на Западния фронт да се превърне в позиционна са няколко. Първо, провалът на германския план „Шлифен“ довежда до това, че нито една от страните не успява да постигне бърза победа. Белгийците, французите и англичаните успяват да спрат германската армия, което принуждава Германия да воюва на два фронта. Второ, след първоначалните сражения, войниците започват да прокопават стотици километри окопи във Франция и Белгия, което води до позиционна война, където битките се водят за метри земя. Това води до значителни тактически промени. Конницата става безполезна в тази обстановка, а пехотата, подпомагана от тежките оръдия на артилерията, става гръбнак на армията. Въведени са нови оръжия като бойния отровен газ и танка, но те не водят до очакваната решителна победа. Войната се превръща в изтощителен конфликт, където всяка страна се опитва да изтощи противника чрез продължителни и кървави битки като тези при Вердюн и р. Сома.

План-резюме на урока

  1. Войната започва през август 1914 г., като европейците вярват, че ще приключи до Коледа.

    • Обаче, войната продължава повече от четири години и обхваща целия свят.
  2. Западният фронт: позиционна война и нови оръжия

    • В големите градове войната е посрещната с ентусиазъм.
    • През есента на 1914 г. започва позиционна война, като войниците прокопават стотици километри окопи.
    • Въведени са нови оръжия, като бойния отровен газ и танка.
    • Началото на 1916 г. дава кратко превъзходство на германците с битката за Вердюн, което е загубено в битката при р. Сома през юли - ноември 1916 г.
  3. Войната се разраства

    • Втори по значимост е Източният фронт, който противопоставя руските армии на германски и австро-унгарски сили.
    • Османската империя влиза във войната на страната на Централните сили в края на октомври 1914 г.
    • Италия се включва през май 1915 г., но не постига победа над австро-унгарските сили.
    • България влиза във войната на страната на Централните сили през есента на 1915 г.
  4. Мирът остава недостижим блян - 1917 г.

    • И през 1917 г. войната продължава със същото ожесточение, въпреки умората.
    • На 6 април 1917 г. САЩ обявява война на Германия.
  5. Поражение на Централните сили и край на бойната

    • Периодът 1915 - 1917 г. е белязан от възхода на Централните сили.
    • През лятото на 1918 г., британци, французи и белгийци контраатакуват, подпомогнати от стотици танкове и почти един милион американски войници.
    • България е първата, която излиза от войната на 29 септември 1918 г., следвана от Османската империя на 30 октомври и Австро-Унгария.
    • Германия остава сама и обхваната от бунтове, кайзер Вилхелм II абдикира.
    • Новото правителство подписва примирие, което влиза в сила на 11 ноември 1918 г.
  6. Причините за краха на Централните сили се крият в провала на плана „Шлифен“, намаляващите им ресурси и успехите на британската морска блокада.

    • С включването си САЩ доказват, че новият господар на войната е икономиката.
    • Без да е победена на фронта, Германия рухва.
    • Ражда се митът за храбрия немски войник, ударен в гръб от подлите политици.

Урокът в дати

август 1914 г. | Начало на Първата световна война
През август 1914 г. европейците вярват, че току-що започналият конфликт ще приключи до Коледа, но той обхваща целия свят и се проточва повече от четири мъчителни години.

1914 г. | Започване на позиционната война на Западния фронт
През есента на 1914 г. на Западния фронт започва позиционна война. Войниците прокопават стотици километри окопи във Франция и Белгия. Войната се превръща в спор за метри земя.

октомври 1914 г. | Османската империя влиза във войната
В края на октомври 1914 г. Османската империя влиза във войната на страната на Централните сили.

1915 г. | Сърбия е победена
На Балканите отпор на Австро-Унгария оказва Сърбия. Сръбската съпротива е сломена през есента на 1915 г. с включването на България във войната на страната на Централните сили.

1916 г. | Битка за Вердюн
В началото на 1916 г. кървавата битка за Вердюн във Франция дава кратко превъзходство на германците.

1917 г. | Румъния е извадена от войната
С българска помощ през 1917 г. от войната е извадена и Румъния.

6 април 1917 г. | САЩ обявява война на Германия
САЩ смятат, че силите на демокрацията трябва да бъдат подпомогнати в борбата за унищожаване на войнолюбивите режими. Затова на 6 април 1917 г. САЩ обявява война на Германия.

3 март 1918 г. | Брест-Литовския мирен договор
С Брест-Литовския мирен договор от 3 март 1918 г. болшевишка Русия понася унизително поражение - тя губи 25% от територията и населението си, 80% от въгледобива, половината от фабриките си.

29 септември 1918 г. | България излиза от войната
Един по един съюзниците на Германия излизат от войната. Първа е България - на 29 септември 1918 г.

30 октомври 1918 г. | Османската империя излиза от войната
Следвана от Османската империя на 30 октомври.

11 ноември 1918 г. | Край на Първата световна война
Новото правителство подписва примирие, което влиза в сила на 11 ноември 1918 г.

Резюме

Западният фронт: позиционна война и нови оръжия

През август 1914 г., въпреки обещанията за бърза победа, войната се превръща в мъчителен конфликт, който продължава повече от четири години. Опитите на Германия да осъществи своя стратегически план "Шлифен" са провалили, като принудително води война на два фронта. Западният фронт става място на позиционна война, където войниците прокопават стотици километри окопи и войната се превръща в борба за метри земя. Нови оръжия като бойния отровен газ и танка се въвеждат в бой, но не довеждат до очакваната решителна победа.

Войната се разраства

Втори по значимост е Източният фронт, който противопоставя руските армии на германски и австро-унгарски сили. Османската империя влиза във войната на страната на Централните сили в края на октомври 1914 г. Италия се включва в конфликта през май 1915 г. в опит за възстановяване на баланса на силите. Сърбия противопоставя съпротива срещу Австро-Унгария, но през есента на 1915 г., с включването на България във войната на страната на Централните сили, сръбската съпротива е сломена.

Мирът остава недостижим блян - 1917 г.

През 1917 г., въпреки умората, войната продължава със същото ожесточение. Русия претърпява пълно поражение на Източния фронт в юли и новата власт започва преговори за мир. В края на годината, САЩ се включва в конфликта, обявявайки война на Германия на 6 април.

Поражение на Централните сили и край на бойната

Периодът 1915 - 1917 г. е белязан от възхода на Централните сили, които окупират голяма част от Европа. С Брест-Литовския мирен договор от 3 март 1918 г., болшевишка Русия понася унизително поражение. Въпреки това, Германия не успява да се справи с общата офанзива на Антантата през лятото на 1918 г. и една по една, страните от Централните сили излизат от войната. Германия остава сама и подписва примирие, което влиза в сила на 11 ноември 1918 г. Причините за краха на Централните сили се крият в провала на плана „Шлифен“, намаляващите им ресурси, успехите на британската морска блокада и включването на САЩ във войната.

Надвий
домашното
с хиляди решения, материали и резюмета:

Математика

42904 решени задачи
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас

Литература

773 материали
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас