История
В развитието на комунистическия режим в България след 9-ти септември 1944 година, можем да различим три основни етапа: Първият етап обхваща периода от 1944 до 1947. Той се характеризира с установяването и укрепването на комунистическата власт чрез насилие и репресии. През това време е извършен преврат, последван от Народен съд, политически убийства и установяване на тоталитарен контрол върху държавата. Вторият етап е периодът на сталинизма в България (1947-1956). Този период е белязан от пълното установяване на тоталитарния модел по подобие на СССР. Започват чистки в самата БКП, преследване на "врагове с партиен билет", национализация на индустрията и колективизация на земеделието. Създадени са и концентрационни лагери като "Белене". Третият етап започва след смъртта на Сталин и обхваща управлението на Тодор Живков (1956-1989). Този период е характерен с относителна либерализация в сравнение с предходния, въвеждат се някои социални придобивки, но режимът остава тоталитарен. Характерна черта е и възродителният процес.
8 септември 1944 г. |
Окупация на България от Червената армия
Окупацията на България от Червената армия започва. С нейната решаваща помощ в страната е установен репресивен режим, който бързо се превръща в тоталитарна комунистическа диктатура.
9 септември 1944 г. |
Военен преврат в София
В София е извършен военен преврат. Правителството на Константин Муравиев е заменено с правителство на Отечествения фронт (ОФ) начело с Кимон Георгиев. Комунистите заемат в него само четири министерски поста, но контролът върху вътрешните работи и правосъдието им позволява да се разправят бързо със своите реални и потенциални противници.
15 септември 1946 г. |
Промяна на държавния ред в България
След референдум за премахване на монархията, България е обявена за народна република. Сформирано е ново правителство начело с Георги Димитров.
10 февруари 1947 г. |
Подписване на мирния договор с Антихитлеристката коалиция
В Париж е подписан мирният договор с Антихитлеристката коалиция. България трябва да изплати репарации на Гърция и Югославия в размер на 70 млн. щатски долара и да намали въоръжените си сили до 65 000 души.
4 декември 1947 г. |
Приемане на нова конституция
Чрез новата конституция е осигурена легална възможност за пълно премахване на частната собственост, извършено със закони за национализация на индустрията, мините, банките и едрата градска собственост.
1949 г. |
Смъртта на Георги Димитров
След смъртта на Георги Димитров, борбата за власт се изостря.
1954 г. |
Промяна в ръководството на БКП
Вълко Червенков остава министър-председател, но се разделя с поста първи секретар на БКП, на който е избран Тодор Живков.
1962 г. |
Тодор Живков става министър-председател
Новият партиен лидер Тодор Живков отстранява съперниците си и заема и поста министър-председател.
1971 г. |
Приемане на нова конституция
Приета е нова конституция, която определя БКП за ръководната сила в държавата и обществото. Създаден е Държавен съвет, постоянно действащ орган с огромни правомощия, оглавен от Живков.
1984 г. |
Принудителна смяна на турско-арабските имена на българските мюсюлмани
Принудителната смяна на турско-арабските имена на българските мюсюлмани, „цинично наречена от пропагандата „възродителен процес“.
1989 г. |
Край на управлението на Тодор Живков
Управлението на Тодор Живков е съпроводено с икономически трудности и дефицит и завършва през 1989 г.
На 8 септември 1944 г. Червената армия започва окопацията си на България. С помощта на Червената армия, в страната е установен репресивен режим, който бързо се превръща в тоталитарна комунистическа диктатура.
На 9 септември 1944 г. в София се провежда военен преврат. Правителството на Константин Муравиев е заменено с правителство на Отечествения фронт (ОФ) начело с Кимон Георгиев. В този режим, комунистите заемат четири министерски поста и контролират вътрешните работи и правосъдието, което им позволява да се разправят със своите противници. Между септември и октомври 1944 г. хиляди убийства без съд и присъда се извършват в страната. След този „революционен терор“ повече от 11 000 души са изправени пред извънредния трибунал на така наречения „Народен съд“.
България, като победена страна, издържа окупационните части на Червената армия и предоставя своите икономически ресурси за нуждите на войната. Българската армия активно участва в заключителния етап на разгрома на нацистка Германия. На 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирният договор с Антихитлеристката коалиция.
България е обявена за народна република на 15 септември 1946 г. след референдум за премахване на монархията. Комунистите бързо укрепват позициите си във властта. Нова конституция е приета на 4 декември 1947 г., която дава възможност за премахване на частната собственост и национализация на индустрията, мините, банките и едрата градска собственост.
През лятото на 1945 г., мнозина от съюзниците на комунистите в ОФ стават опозиция. Лидер на парламентарната борба за демокрация става лидерът на БЗНС Никола Петков. Невъзможността за легална съпротива води до активизиране на нелегалното горянско движение.
От края на 1947 г. БКП започва да налага тоталитарен комунистически режим, който носи основните черти на съветския. След смъртта на Димитров през 1949 г., борбата за власт се изостря.
През 1962 г. Тодор Живков става новият партиен лидер и заема поста министър-председател. Култът към Живков продължава през цялото му управление и България остава най-верният сателит на СССР. През 1971 г. е приета нова конституция, която определя БКП за ръководната сила в държавата и обществото. Управлението на Живков е съпроводено с икономически трудности и дефицити.
