История
Началото на прехода в България е поставено от свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. Това събитие е резултат от вътрешнопартиен преврат, подкрепен от Съветския съюз, и бележи края на тоталитарния режим в страната. За разлика от "нежните революции" в Полша и Чехословакия, където промените се случват чрез диалог и споразумения между комунистическата власт и опозицията, в България преходът започва с преврат вътре в управляващата партия. Това означава, че първоначално не е имало широко обществено движение за демокрация, както в другите страни. Промяната е инициирана "отгоре", от самите комунистически лидери, макар и под натиска на перестройката в СССР. В сравнение с "кървавата революция" в Румъния, свалянето на Живков е сравнително мирно. В Румъния падането на Чаушеску е съпроводено с насилие и жертви, докато в България преходът започва без кръвопролития. Това е важна разлика, която определя и по-нататъшното развитие на прехода в двете страни.
"Перестройката" на Горбачов през 1989 г. и падането на Тодор Живков
Начало на прехода и политическите промени в България
Конституционна уредба на Република България
Икономически промени и началото на "смяната на системата"
Геополитическа преориентация на България и влизането в НАТО и ЕС
10 ноември 1989 г. |
Падане на Тодор Живков от власт
На специален партиен пленум, с осигурена подкрепа от Съветския съюз, Живков е свален като партиен лидер и държавен глава. Мястото му на двата поста е заето от Петър Младенов.
14 декември 1989 г. |
Политически скандал и оставка на Петър Младенов
На внушителна демонстрация пред сградата на Народното събрание в София, реплика на държавния глава Петър Младенов за намеса на танкове предизвиква политически скандал и неговата оставка.
1 август 1990 г. |
Постът на държавен глава е поверен на Желю Желев
На 1 август 1990 г. постът на държавен глава е поверен на новия опозиционен лидер Желю Желев.
април 1990 г. |
Преименуване на БКП в Българска социалистическа партия (БСП)
През април 1990 г. БКП се преименува в Българска социалистическа партия (БСП) и прави опити да се разграничи от тоталитарното си минало.
юни 1990 г. |
Провеждане на първите свободни избори за Велико народно събрание
През юни 1990 г. са проведени и първите свободни избори за Велико народно събрание, което да приеме нова, демократична конституция.
12 юли 1991 г. |
Приемане на новата конституция на Република България
На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема новата конституция на Република България. Тя утвърждава основните принципи на парламентарната демокрация - разделение на властите, равенство на гражданите пред закона, защита на човешките права, неприкосновеност на частната собственост.
13 октомври 1991 г. |
Изборите за Обикновено народно събрание
Изборите за Обикновено народно събрание на 13 октомври 1991 г. са спечелени от опозиционната коалиция СДС.
януари 1992 г. |
Първите свободни избори за президент
През януари 1992 г. са проведени първите свободни избори за президент, спечелени от Желю Желев.
май 1992 г. |
Приемане на България за член на Съвета на Европа
През май 1992 г. страната е приета за член на Съвета на Европа.
29 март 2004 г. |
Приемане на България в НАТО
На 29 март 2004 г. заедно с Балтийските държави, Словакия, Словения и Румъния страната ни става пълноправен член на Организацията на Северноатлантическия договор.
1 януари 2007 г. |
Приемане на България в Европейския съюз
На 1 януари 2007 г. България, заедно с Румъния, е приета за пълноправен член на Европейския съюз.
През 1989 г., перестройката, въведена от Горбачов, влиза в решителна фаза, което прави невъзможно оставането на Тодор Живков на власт в България. Първоначалните планове за промени включват само частично либерализиране на системата, но се оказва, че това не е възможно. България започва период на преход от тоталитаризъм към демокрация.
На 10 ноември 1989 г., след вътрешнопартиен преврат, Живков е свален от властта и заменен от Петър Младенов. С падането на Живков приключва епоха в съвременната история на България, включително и т.нар. "Възродителния процес".
Свалянето на Живков отприщва гражданската енергия на българите. След първия свободен митинг на 18 ноември, обществото настоява за премахване на чл.1 от Живковската конституция за ръководната роля на БКП. На 1 август 1990 г., след скандала с Младенов и неговата оставка, постът е поверен на новия опозиционен лидер Желю Желев. В страната започва бърз процес на разпадане на тоталитарната държава и създаване на демократични институции. Формират се нови опозиционни партии, а водещите от тях се обединяват в Съюз на демократичните сили (СДС).
През юни 1990 г. се провеждат първите свободни избори за Велико народно събрание, което да приеме нова, демократична конституция. На 12 юли 1991 г., седмото Велико народно събрание приема новата конституция, която утвърждава основните принципи на парламентарната демокрация.
Във външната си политика, правителството на СДС поема курс на сближаване със САЩ и западните демокрации. През май 1992 г., България става член на Съвета на Европа, а през декември кандидатства за асоцииране към Европейския съюз. Преговорите за асоцииране завършват успешно през 1995 г., а страната подава молба за пълноправно членство в ЕС.
Паралелно протичат и преговорите с НАТО. На 29 март 2004 г., България става пълноправен член на Организацията на Северноатлантическия договор. Преговорите с ЕС продължават 11 години, през които страната работи усилено по изпълнението на изискванията за членство. На 1 януари 2007 г., България става пълноправен член на Европейския съюз.
