История
ООН е създадена на **24 октомври** 1945 г. в Сан Франциско, САЩ ( а не в Ню Йорк - седалището й е там), с влизането в сила на Устава на ООН, подписан от 51 държави след края на Втората световна война. Тя е създадена с цел да се запази световния мир и **международната сигурност, развитие на приятелските отношения между нациите, осъществяване на международно сътрудничество и хармонизиране действията на народите.** ( *допълнени са целите*). Структурата на ООН включва шест основни органа ( *а не пет - добавен е попечителски съвет, макар и с отпаднали функции*): Общо събрание, Съвет за сигурност, Секретариат, **Международен съд, Икономически и социален съвет (ИКОСОС)** и **Попечителски съвет** ( *подредбата е по Устава, а ИКОСОС е с пълно име*). Съветът за сигурност играе важна роля за **поддържането на** международния мир и сигурност. Съветът за сигурност има 15 членове- 5 постоянни (САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция), които имат право на вето, и 10 непостоянни, избирани за две години от Общото събрание. ( *уточнено е колко са непостоянните членове и как се избират*). Основните цели на ООН са: **поддържане на международния мир и сигурност; развиване на приятелски отношения между нациите; постигане на международно сътрудничество при разрешаването на международни проблеми от икономически, социален, културен или хуманитарен характер, и в поощряването и зачитането на правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на раса, пол, език или религия; служи като център за хармонизиране действията на нациите за постигане на тези общи цели**. (*по-точно са изброени целите, според устава*). ООН разполага с множество **специализирани агенции** (*а не помощни организации*), които изпълняват специфични задачи в различни области. Някои от тях са Международната организация по труда (МОТ), Световната здравна организация (СЗО), Организацията **на ООН** по прехрана и земеделие (ФАО) и **Организацията на ООН за образование, наука и култура** (ЮНЕСКО). МОТ се занимава с **насърчаване на социалната справедливост и достойни условия на труд**, (*а не само с правото на труд*), СЗО се грижи за **международното обществено здраве**, (*а не само здравеопазването*), ФАО се бори с **глада и работи за подобряване на хранителната сигурност**, (*а не само с глада*) , а ЮНЕСКО насърчава образованието, науката, културата и **комуникацията**. (*добавена е и комуникация*).
Значението на международните организации нараства след 1945 г.
Организацията на обединените нации (ООН) възниква през 1945 г.
Организациите в системата на ООН
Регионалните и други международни организации
1945 г. |
Създаване на ООН
ООН възниква през 1945 г. в резултат от сътрудничеството на държавите от Антихитлеристката коалиция. Целта й е да опазва световния мир и да насърчава политическото, икономическото, научното и културното сътрудничество между народите.
1948 г. |
Приемане на Всеобщата декларация за правата на човека
ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г., към която се придържа в цялостната си дейност.
1985 г. |
Растеж на броя на страните-членки на ООН
През 1985 г. броят на страните-членки на ООН достига 159.
1995 г. |
Преименуване на ГАТТ в Световната търговска организация
Световната търговска организация, една от икономическите агенции на ООН, е известна като ГАТТ до 1995 г.
2003 г. |
Война в Ирак
ООН не успява да предотврати войната в Ирак, започнала през 2003 г.
2004 г. |
Хуманитарна помощ от ООН по време на цунами в Индийския океан
ООН предоставя помощ при хуманитарната криза, свързана с цунамито в Индийския океан през 2004 г.
След 1945 г. значението на международните организации се увеличава драстично. Развитието на комуникациите улеснява тяхната работа, а форумите им предоставят възможност за редовни срещи на лидерите за бързо и мирно разрешаване на конфликти.
ООН е създадена през 1945 г. като резултат от сътрудничеството на държавите от Антихитлеристката коалиция. Целта й е да опазва световния мир, да насърчава сътрудничеството между народите и да гарантира спазването на човешките права. Централата й е в Ню Йорк, а основните институции са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Секретариат, Икономически и социален съвет и Международен съд. Въпреки принципа за равноправие, някои държави имат особен статут в ООН, като САЩ, Руската федерация, Китай, Великобритания и Франция.
ООН разчита на множество организации, които работят под нейна егида, за изпълнението на своите социални и икономически цели. Това включва организации като Международната организация по труда, Световната здравна организация, Организацията по прехрана и земеделие и ЮНЕСКО. ООН също така предоставя помощ при хуманитарни кризи, свързани с природни бедствия.
През втората половина на XX век, регионалното сътрудничество става все по-значимо. Някои от най-известните регионални организации от времето на Студената война включват НАТО, ОПЕК, Европейските общности, Варшавският договор и СИВ. След края на Студената война, регионализмът продължава да бъде водеща тенденция, като държавите се опитват да контролират ефекта на глобализацията чрез регионалните организации.
Европейският съюз (ЕС) се отличава сред регионалните организации със своя наднационален характер. Макар да е основан на принципите на междуправителственото сътрудничество, ЕС все повече се възприема като модел за бъдещо развитие.
С усложняването на международните отношения, много нови участници стават значими. Това включва мултинационални компании, неправителствени организации и центрове на големите религии. Те участват в световната политика чрез смесени международни организации, като Международния червен кръст и Международната асоциация за въздушен транспорт. Международният олимпийски комитет е една от най-влиятелните частни неправителствени организации.
Научно обоснована методика за подготовка по математика за НВО, само за 20 минути на ден!
