История
Значението на международните организации нараства след 1945 г.
Организацията на обединените нации (ООН) възниква през 1945 г.
Организациите в системата на ООН
Регионалните и други международни организации
1945 г. |
Създаване на ООН
ООН възниква през 1945 г. в резултат от сътрудничеството на държавите от Антихитлеристката коалиция. Целта й е да опазва световния мир и да насърчава политическото, икономическото, научното и културното сътрудничество между народите.
1948 г. |
Приемане на Всеобщата декларация за правата на човека
ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г., към която се придържа в цялостната си дейност.
1985 г. |
Растеж на броя на страните-членки на ООН
През 1985 г. броят на страните-членки на ООН достига 159.
1995 г. |
Преименуване на ГАТТ в Световната търговска организация
Световната търговска организация, една от икономическите агенции на ООН, е известна като ГАТТ до 1995 г.
2003 г. |
Война в Ирак
ООН не успява да предотврати войната в Ирак, започнала през 2003 г.
2004 г. |
Хуманитарна помощ от ООН по време на цунами в Индийския океан
ООН предоставя помощ при хуманитарната криза, свързана с цунамито в Индийския океан през 2004 г.
След 1945 г. значението на международните организации се увеличава драстично. Развитието на комуникациите улеснява тяхната работа, а форумите им предоставят възможност за редовни срещи на лидерите за бързо и мирно разрешаване на конфликти.
ООН е създадена през 1945 г. като резултат от сътрудничеството на държавите от Антихитлеристката коалиция. Целта й е да опазва световния мир, да насърчава сътрудничеството между народите и да гарантира спазването на човешките права. Централата й е в Ню Йорк, а основните институции са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Секретариат, Икономически и социален съвет и Международен съд. Въпреки принципа за равноправие, някои държави имат особен статут в ООН, като САЩ, Руската федерация, Китай, Великобритания и Франция.
ООН разчита на множество организации, които работят под нейна егида, за изпълнението на своите социални и икономически цели. Това включва организации като Международната организация по труда, Световната здравна организация, Организацията по прехрана и земеделие и ЮНЕСКО. ООН също така предоставя помощ при хуманитарни кризи, свързани с природни бедствия.
През втората половина на XX век, регионалното сътрудничество става все по-значимо. Някои от най-известните регионални организации от времето на Студената война включват НАТО, ОПЕК, Европейските общности, Варшавският договор и СИВ. След края на Студената война, регионализмът продължава да бъде водеща тенденция, като държавите се опитват да контролират ефекта на глобализацията чрез регионалните организации.
Европейският съюз (ЕС) се отличава сред регионалните организации със своя наднационален характер. Макар да е основан на принципите на междуправителственото сътрудничество, ЕС все повече се възприема като модел за бъдещо развитие.
С усложняването на международните отношения, много нови участници стават значими. Това включва мултинационални компании, неправителствени организации и центрове на големите религии. Те участват в световната политика чрез смесени международни организации, като Международния червен кръст и Международната асоциация за въздушен транспорт. Международният олимпийски комитет е една от най-влиятелните частни неправителствени организации.
