История
Руската монархия, управлявана от цар Николай II, се намира в нестабилно състояние в годините преди и по време на Първата световна война. Преди войната вече има натрупано обществено недоволство, изразено в стачки и протести, като "Кървавата неделя" през 1905 г. Въпреки опитите за реформи, като създаването на Дума (парламент), монархията не успява да се справи с проблемите на неравенството и бедността. Участието на Русия в Първата световна война допълнително утежнява ситуацията. Липсата на муниции и провизии на фронта, инфлацията, гладът и дезорганизацията в страната водят до масово недоволство. Тези фактори създават предпоставките за Февруарската революция през 1917 г., която довежда до абдикацията на царя и края на руската монархия.
Абдикацията на Романовите и преминаване към парламентарен режим (февруари 1917 г.)
Февруарска революция (1917) и временно правителство
Октомврийската революция (1917)
Гражданска война и формиране на СССР (1918-1922)
От „военен комунизъм" към Новата икономическа политика (НЕП)
Общи последствия
февруари 1917 г. |
Край на династията Романови
През февруари 1917 г. тристагодишната династия Романови отива в историята. Опитите за установяване на парламентарен режим в Русия траят само няколко месеца и приключват с нова революция.
9 януари 1917 г. |
Стачка в годишнината от „Кървавата неделя“
На 9 януари 1917 г. над 100 хиляди работници отбелязват със стачка годишнината от „Кървавата неделя“ - масовия разстрел на протестиращи от армията през 1905 г.
2 март 1917 г. |
Абдикация на император Николай II
На 2 март 1917 г. император Николай II абдикира. Княз Лвов оглавява временно правителство, признато от Великобритания и Франция.
25 октомври 1917 г. |
Октомврийска революция
Болшевиките поемат курс към насилствено завземане на властта. На 25 октомври (7 ноември, нов стил) 1917 г. временното правителство е арестувано от Военнореволюционния комитет на Петроградския съвет.
януари 1918 г. |
Разпускане на Думата
След като губят изборите, през януари 1918 г. болшевиките разпускат Думата и сформират ново правителство.
3 март 1918 г. |
Подписване на мир в Брест-Литовск
Първата работа на новата власт е да извади Русия от войната. Ленин подписва сепаративен мир с Германия в Брест-Литовск на 3 март 1918 г.
юли 1918 г. |
Екзекуция на императора и семейството му
През юли 1918 г. императорът и семейството му са екзекутирани.
март 1919 г. |
Създаване на Комунистическият интернационал
През март 1919 г. е създаден Комунистическият интернационал (Коминтернът) със седалище в Москва.
1921 г. |
Въвеждане на „нова икономическа политика“ (НЕП)
На X конгрес на Руската комунистическа партия (болшевики) (1921) Ленин обявява смяна на курса. Възстановява се частната инициатива, на селяните е позволено да продават излишъка от продукцията си. Този обрат, известен като „нова икономическа политика“ (НЕП), спомага за повторното легитимиране на болшевишката власт.
1922 г. |
Създаване на СССР
През 1922 г. от Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската съветски републики е създадена новата федеративна държава Съюз на съветските социалистически републики (СССР).
През февруари 1917 г., след тривековното управление на династията Романови, се случва революция, която слага началото на прехода към парламентарен режим в Русия. Този процес обаче продължава само няколко месеца и завършва с нова революция. Партията на Владимир Ленин успява да използва краха на царската власт и липсата на либерално-демократична традиция, за да установи „диктатура на пролетариата“ под ръководството на Болшевишката партия.
Първата световна война е голямо бреме за Русия. Недостигът на муниции и провизии на фронта, инфлацията, гладът и дезорганизацията в тила предизвикват недоволство сред военните и цивилните. На 9 януари 1917 г., над 100 000 работници отбелязват със стачка годишнината от „Кървавата неделя“ - масовия разстрел на протестиращи от армията през 1905 г. Въвежда се купонна система и Думата (парламентът) бива разпусната, което подгрява обстановката. Гарнизонът на столицата Петроград (Санкт Петербург) се присъединява към стачкуващите. На 2 март 1917 г., император Николай II абдикира. Княз Лвов става глава на временното правителство, което е признато от Великобритания и Франция. То обявява, че ще спазва конституционния ред, отменя смъртното наказание, дава амнистия и свобода на словото. Русия остава във войната, въпреки обществените нагласи.
Болшевиките се стремят към насилствено завземане на властта. На 25 октомври (7 ноември, нов стил) 1917 г., временното правителство е арестувано от Военнореволюционния комитет на Петроградския съвет. На следващия ден Ленин издава два декрета, с които призовава към забрана на частната собственост и незабавни мирни преговори.
Първата задача на новата власт е да извади Русия от войната. Ленин подписва сепаративен мир с Германия в Брест-Литовск (3 март 1918 г.) с убеждението, че световната революция е неизбежна и Германия ще бъде в авангарда й. Русия обаче губи обширни територии и доверието на своите съюзници - Великобритания, Франция и САЩ.
Гражданската война дава началото на т.нар. „военен комунизъм“ - форма на управление, чиито белези са насилието и политическите репресии. Частната собственост е отменена и всички предприятия, банки, владения на Църквата, имения на аристокрацията и по-големи земеделски стопанства са национализирани. През 1920 г. икономиката се срива, а през 1921 г. избухват работнически стачки и бунт на моряците в Кронщат. Гладът в Поволжието убива милиони.
