Криза в Италия след Втората световна война:
Поява и същност на фашизма:
Борба за власт и установяване на фашистката диктатура:
Фашистката държава:
Резултати от политиката на Мусолини:
март 1919 г. |
Създаване на „Фашо ди комбатименто“
През март 1919 г. Бенито Мусолини учредява т.нар. „Фашо ди комбатименто“ - малка бойна група, сплотена около неговите републикански, атеистични и антикапиталистически възгледи.
1921 г. |
Преобразуване на движението в Национална фашистка партия (НФП)
През 1921 г. движението прераства в Национална фашистка партия (НФП).
1921 г. |
Избори и печеливша популярност на фашистите
На изборите през 1921 г. фашистите печелят едва 35 места в Парламента, но популярността им расте.
1922 г. |
Множество смени в правителството
Либералите вече не могат да управляват сами - до 1922 г. се сменят пет правителства.
29 октомври 1922 г. |
Възход на Мусолини към властта
Правителството има сили да спре опита за преврат, но крал Виктор Емануил III отказва да обяви извънредно положение. Пред страха от гражданска война, на 29 октомври 1922 г. кралят кани Мусолини за министър-председател.
1924 г. |
Победа на Националната фашистка партия на изборите
С промяна в изборните правила и с измами Националната фашистка партия печели изборите през 1924 г.
1929 г. |
Латерански конкордат
С Латеранския конкордат от 1929 г. Мусолини признава държавата Ватикан и определя католицизма за официална държавна религия, а папата на свой ред се отказва от намеса в политическия живот на Италия.
1929 г. |
Избори и успех на Мусолини
Въпреки пропагандния образ на всесилен лидер и успеха на изборите през 1929 г., Мусолини не става пълновластен господар на Италия.
1934 г. |
Изграждане на корпоративната система
През 1934 г. действат 22 корпорации, от които се излъчват депутатите в парламента.
Италия е в криза след Голямата война. Въпреки победата в нея, мечтата ѝ за колониална империя не се сбъдва. Военните разходи съсипват икономиката, безработицата расте и животът рязко поскъпва. Има общо недоверие в политическата система и до 1922 г. се сменят пет правителства. Левите сили - социалистите и комунистите, стават все по-активни, особено в Севера, където са се разразили стачки. Страхът от болшевишка революция обхваща средната и висшата прослойка на обществото.
Фашизмът като идеология и политически режим е създаден от Бенито Мусолини. През март 1919 г. той учредява „Фашо ди комбатименто“ - малка бойна група, сплотена около неговите републикански, атеистични и антикапиталистически възгледи. През 1921 г. движението прераства в Национална фашистка партия (НФП). Отличителните черти на фашизма са: краен национализъм, антиболшевизъм, еднолично управление, стопанска самодостатъчност (автаркия), репресия срещу другомислещите, масова мобилизация, култ към войнолюбието и силата, и култ към личността на вожда.
На изборите през 1921 г. фашистите печелят 35 места в Парламента, но популярността им расте. Фашистите привличат вниманието с готовността си да потушат обща стачка, свикана от социалистите през 1922 г. Същата година, фашистите организират поход към Рим и крал Виктор Емануил III кани Мусолини за министър-председател.
След 1924 г. Мусолини действа като диктатор. Въвежда цензура, забранява партиите, премахва местното самоуправление и влиянието на парламента. През 1934 г. действат 22 корпорации, от които се излъчват депутатите в парламента. Политиката на автаркия е подчинена на идеята на Дуче, че великата италианска нация не трябва да бъде зависима от останалия свят.
Въпреки пропагандния образ на Мусолини като всесилен лидер, властта му е ограничена от Църквата и от краля. Автаркията не е пълна и страната продължава да зависи от вносни суровини. Нарасналото производство на стомана не е достатъчно, а високите добиви от пшеница са за сметка на животновъдството. Социалните придобивки на работниците - платен отпуск, здравни осигуровки, обезщетение при безработица, са скромни.