История

Просвета

Избери урок:

19. Международните отношения (1929 - 1939) 18. Испанската гражданска война (1936 - 1939) 17. Международните отношения (1917 - 1929) 16. Наука, изкуство и пропаганда 15. Технологии и общество в късната индустриална епоха 14. Световната икономика в криза 13. България между демокрацията и авторитаризма 12. Авторитарните режими на Балканите и в Източна Европа 11. Западните демокрации: Великобритания и Франция 10. Западните демокрации: Съединените американски щати 9. Тоталитарните режими: Германският националсоциализъм 8. Тоталитарните режими: Италианският фашизъм 7. Тоталитарните режими: Съветският Сталинизъм 6. Русия: От тиранична империя до СССР 5. Последици от Първата световна война 4. България в Първата световна война 3. Първата световна война (1914-1918) 2. Пътят към Голямата война 1. Въведение в съвременната история 00. Новото време - Епоха на модернизация 20. Втората световна война (1939 - 1945) 21. България в годините на Втората световна война 22. От гореща към студена война (1945 - 1949) 23. Съединените щати към нов възход 24. Западна Европа по пътя на благоденствието 25. Начало на европейската интеграция 26. Японското чудо в Източна Азия 27. Деколонизацията и раждането на Третия свят 28. Съветският съюз между края на Сталиновата ера и застоя 29. Източният блок под диктата на СССР 30. Комунистическият режим в България (1944 - 1989) 31. Международните отношения под знака на Студената война 32. Горбачовата "перестройка" и разпадането на СССР 33. Краят на тоталитарните режими в Източна Европа 34. България в преход към демокрация и пазарна икономика 35. Европейският съюз 36. Атлантическият свят на границата на хилядолетията 37. Международните организации 38. Технологии и общество в глобалния свят 39. Култури и контракултури в съвременния свят 40. Предизвикателства на съвремието

8. Тоталитарните режими: Италианският фашизъм

План-резюме на урока

  1. Криза в Италия след Втората световна война:

    • Неуспешни стремежи за колониална империя.
    • Икономическа криза заради военните разходи, безработицата и високите цени.
    • Недоверие в политическата система, промяна на пет правителства до 1922 г.
    • Растящо влияние на социалистите и комунистите.
    • Страх от болшевишка революция сред средната и висша класа.
  2. Поява и същност на фашизма:

    • Създаден от Бенито Мусолини, със създаването на „Фашо ди комбатименто“ през 1919 г.
    • През 1921 г. движението става Национална фашистка партия, подкрепяща частната собственост и Църквата.
    • Мусолини е представен като Дуче (вожд), фактически ръководител на държавата.
  3. Борба за власт и установяване на фашистката диктатура:

    • На изборите през 1921 г. фашистите печелят 35 места в Парламента.
    • Лятото на 1922 г. социалистите свикват обща стачка, фашистите привличат внимание с готовността си да я потушат.
    • Поход към Рим през октомври 1922 г., при което крал Виктор Емануил III кани Мусолини за министър-председател.
    • С промяна в изборните правила и измами, фашистите печелят изборите през 1924 г.
  4. Фашистката държава:

    • Мусолини действа като диктатор след 1924 г., въвежда цензура и забранява партиите.
    • Латерански конкордат от 1929 г., при който Мусолини признава Ватикана и католицизма за официална държавна религия.
    • Изграждане на корпоративна система, през 1934 г. действат 22 корпорации.
    • Политика на автаркия (икономическа самодостатъчност).
  5. Резултати от политиката на Мусолини:

    • Въпреки успеха на изборите през 1929 г., Мусолини не успява да стане пълновластен господар на Италия.
    • Автаркията не е пълна и страната продължава да зависи от вносни суровини.
    • Високите добиви от пшеница са за сметка на животновъдството.
    • Разликите между бедния земеделски Юг и богатия индустриален Север се запазват.
    • Мусолини не премахва корупцията и постепенно губи пълния контрол върху обществения живот.

Урокът в дати

март 1919 г. | Създаване на „Фашо ди комбатименто“
През март 1919 г. Бенито Мусолини учредява т.нар. „Фашо ди комбатименто“ - малка бойна група, сплотена около неговите републикански, атеистични и антикапиталистически възгледи.

1921 г. | Преобразуване на движението в Национална фашистка партия (НФП)
През 1921 г. движението прераства в Национална фашистка партия (НФП).

1921 г. | Избори и печеливша популярност на фашистите
На изборите през 1921 г. фашистите печелят едва 35 места в Парламента, но популярността им расте.

1922 г. | Множество смени в правителството
Либералите вече не могат да управляват сами - до 1922 г. се сменят пет правителства.

29 октомври 1922 г. | Възход на Мусолини към властта
Правителството има сили да спре опита за преврат, но крал Виктор Емануил III отказва да обяви извънредно положение. Пред страха от гражданска война, на 29 октомври 1922 г. кралят кани Мусолини за министър-председател.

1924 г. | Победа на Националната фашистка партия на изборите
С промяна в изборните правила и с измами Националната фашистка партия печели изборите през 1924 г.

1929 г. | Латерански конкордат
С Латеранския конкордат от 1929 г. Мусолини признава държавата Ватикан и определя католицизма за официална държавна религия, а папата на свой ред се отказва от намеса в политическия живот на Италия.

1929 г. | Избори и успех на Мусолини
Въпреки пропагандния образ на всесилен лидер и успеха на изборите през 1929 г., Мусолини не става пълновластен господар на Италия.

1934 г. | Изграждане на корпоративната система
През 1934 г. действат 22 корпорации, от които се излъчват депутатите в парламента.

Резюме

Италия след Голямата война

Италия е в криза след Голямата война. Въпреки победата в нея, мечтата ѝ за колониална империя не се сбъдва. Военните разходи съсипват икономиката, безработицата расте и животът рязко поскъпва. Има общо недоверие в политическата система и до 1922 г. се сменят пет правителства. Левите сили - социалистите и комунистите, стават все по-активни, особено в Севера, където са се разразили стачки. Страхът от болшевишка революция обхваща средната и висшата прослойка на обществото.

Поява и същност на фашизма

Фашизмът като идеология и политически режим е създаден от Бенито Мусолини. През март 1919 г. той учредява „Фашо ди комбатименто“ - малка бойна група, сплотена около неговите републикански, атеистични и антикапиталистически възгледи. През 1921 г. движението прераства в Национална фашистка партия (НФП). Отличителните черти на фашизма са: краен национализъм, антиболшевизъм, еднолично управление, стопанска самодостатъчност (автаркия), репресия срещу другомислещите, масова мобилизация, култ към войнолюбието и силата, и култ към личността на вожда.

Борба за Власт. Установяване на фашистката диктатура

На изборите през 1921 г. фашистите печелят 35 места в Парламента, но популярността им расте. Фашистите привличат вниманието с готовността си да потушат обща стачка, свикана от социалистите през 1922 г. Същата година, фашистите организират поход към Рим и крал Виктор Емануил III кани Мусолини за министър-председател.

Фашистката държава

След 1924 г. Мусолини действа като диктатор. Въвежда цензура, забранява партиите, премахва местното самоуправление и влиянието на парламента. През 1934 г. действат 22 корпорации, от които се излъчват депутатите в парламента. Политиката на автаркия е подчинена на идеята на Дуче, че великата италианска нация не трябва да бъде зависима от останалия свят.

Резултати от политиката на Мусолини

Въпреки пропагандния образ на Мусолини като всесилен лидер, властта му е ограничена от Църквата и от краля. Автаркията не е пълна и страната продължава да зависи от вносни суровини. Нарасналото производство на стомана не е достатъчно, а високите добиви от пшеница са за сметка на животновъдството. Социалните придобивки на работниците - платен отпуск, здравни осигуровки, обезщетение при безработица, са скромни.

Надвий
домашното
с хиляди решения, материали и резюмета:

Математика

42904 решени задачи
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас

Литература

773 материали
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас