Най-важното от урока
План-резюме
- Демократизация на Европа в 20-те години на XX век, но настъпва обратен процес в 30-те.
- Великобритания и Франция запазват демокрацията
- Парламентарните традиции в Европа
- Изборите са основно събитие в демокрацията
- Състезание между традиционни и нови партии в двете държави
- Във Франция присъствието на Комунистическата партия е като нововъведение
- Политическа култура и изборни системи във Великобритания и Франция
- Еднопартийни във Великобритания и коалиционни правителства във Франция
- Във властта протича редуване между водещите партии
- Проблеми със стабилността - разделение между левица и десница
- Великобритания през 20-те и 30-те години
- Проблеми с инфлацията, безработицата, заемите и ирландското недоволство след войната
- Първото правителство на Лейбъристката партия през 1924 година
- Правителството на Стенли Болдуин и неговите реформи
- Въздействието на Голямата депресия и неуспехите на второто правителство на лейбъристите
- Образуване на "Национално правителство" и прилагане на "британски модел" за справяне с депресията
- Заплахи за целостта на Британската империя
- Франция през 20-те и 30-те години
- Победа на Националния блок в изборите през 1919 година. Предизвикателства пред правителството
- Окупация на Рурска област и нейната провалена съпротива през 1923 година
- Неуспехи на Левия картел и стабилизация на страната под Реймон Поанкаре през 1926 година
- Забавено въздействие на Световната икономическа криза - чести смени на правителствата и засилване на крайната десница
- Образуване на Народен фронт и победата му в изборите през 1936 година
- Реформи на правителството на Леон Блум и възникване на силна опозиция
- Стабилизация на политическия живот и икономиката под управлението на Едуар Даладие през 1938 година
- Устойчивостта на демокрацията във Великобритания и Франция
- Съхраняване на демократичния ред в обстановка на тежки обществени проблеми
- Слабо влияние на комунистическите партии в двете страни
- Неуспешни опити за бунтове и метежи
- Утвърждаване на дълбоките корени на демократичните традиции в обществата на двете държави.
Урокът в дати
1919 г. | Във Франция Жорж Клемансо оглавява "Национален блок"
След войната страхът от комунизма кара французите да подкрепят отново Жорж Клемансо. Оглавяваният от него "Национален блок" печели изборите през 1919 г.
януари 1923 г. | Френски войски окупират Рурска област
През януари 1923 г., след като Германия обявява, че не е в състояние да изплаща репарациите, френски войски окупират богатата Рурска област.
1924 г. | Първото правителство на лейбъристите във Великобритания
През 1924 г. лейбъристите за първи път съставят свой кабинет начело с Рамзи Макдоналд. След загуба на парламентарно мнозинство и последвалите предсрочни избори лейбъристите отстъпват властта на консерваторите начело с кабинет на Стенли Болдуин.
май 1926 г. | Обща стачка във Великобритания
Общата стачка през май 1926 г. принуждава Стенли Болдуин да изработи сурови закони срещу протестите.
1931 г. | Управление на "Национално правителство" във Великобритания
Въпреки категоричната си победа на изборите, консерваторите канят в управлението либералите и умерените лейбъристи. Начело на това „Национално правителство“ (1931 - 1937) остава Макдоналд, а след него - Стенли Болдуин.
1936 г. | Победа на "Народния фронт" на изборите във Франция
През 1936 г. "Народният фронт" печели изборите с лозунга „Хляб, мир, свобода“. Правителството на Леон Блум разпуска крайнодесните организации, повишава заплатите, въвежда 40-часова работна седмица, двуседмичен платен отпуск, подпомага земеделците и национализира военната индустрия и Френската банка.
1936 г. | Опит за улични безредици в Лондон
Опитът на Британския съюз на фашистите с лидер Осуалд Мозли да предизвика улични безредици в Лондон през 1936 г., е предотвратен от гражданите.
1938 г. | Във Франция правителството на Едуар Даладие стабилизира политическия живот и икономиката
През 1938 г. правителството на Едуар Даладие стабилизира политическия живот и икономиката, и ревизира част от социалните мерки на "Народния фронт".
Традиция и промяна в политическата система
През 20-те години на XX век Европа е в процес на демократизация, като основен орган на властта е парламентът. Важните събития в демокрацията са изборите, които определят кой ще управлява. Във Великобритания и Франция се конкурират традиционни и нови партии, като Консервативната и Лейбъристката партия във Великобритания и Комунистическата партия във Франция.
Във Великобритания, високата политическа култура и изборното правило „победителят печели всичко“ водят до еднопартийни правителства, а във Франция - до коалиционни. Определени слабости, като редуване на едни и същи политици на власт и разцепване на партии, създават нестабилност.
Великобритания - началото на залеза
След Първата световна война, Великобритания се сблъсква с проблеми като висока инфлация и безработица, големи заеми към американските банки и бунтове на ирландците. Това дава шанс на лейбъристите да се изкачат на власт през 1924 г., като така създават за пръв път свой кабинет. След това, обаче, възниква Голямата депресия, която засяга въгледобивната, черната металургия и текстилната индустрия. Правителствата не успяват да се справят с кризата и въпреки категоричната си победа, консерваторите канят в управлението либералите и умерените лейбъристи, създавайки „Национално правителство“ (1931 - 1937).
Франция по труден път
След войната, французите се страхуват от комунизма и подкрепят Жорж Клемансо. Той се изправя пред тежки проблеми като възстановяване на разрушените райони, спиране на инфлацията и обслужване на военните заеми. Въпреки предизвикателствата, Народният фронт в Франция успява да спечели изборите през 1936 г. с лозунга „Хляб, мир, свобода“ и въвежда редица социални реформи.
Демокрацията пред изпитание
Въпреки тежките проблеми, и двете страни запазват демократичния ред. Във Великобритания, възходът на лейбъристите и антируските настроения не дават шанс за появата на силна комунистическа партия. Във Франция, Комунистическата партия е по-слаба от Социалистическата и неуспешният опит за метеж на крайната френска десница показва ограниченото ѝ влияние в обществото.
В заключение, Великобритания и Франция доказват, че демократичните традиции са пуснали дълбоки корени в техните общества и са устойчиви на външни притискащи фактори.
