Анализ на книгата "Пътешествията на Гъливер"

Анализ 1033 думи 15.06.2023 mar*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

1. Творческа история
Книгата “Необикновените пътешествия на Гъливер" е написана през далечната 1726 г. от английския писател Джонатан Суифт. За написването ѝ авторът посветил цели 12 години от своя живот. Днес тази книга е любимо четиво за децата от целия свят. Съдбата на Гъливър наподобява на съдбата на Дон Кихот и неговите битки с огледала и вятърни мелници. Всъщност Джонатан Суифт е бил Дон Кихот за своето време. Това е било времето на великите географски открития и на колонизирането на всички морета и земи от Индия до Америка от английските и западноевропейските колонизатори. Тогава по това време били написани много приключенски книги за велики открития, в които имало безброй измислици за чуто и видяно. Чрез своята книга Суифт иронизира модата на книгите за пътешествия. По същото време излиза и "Робинзон Крузо" написана от Даниел Дефо - също любимо четиво на децата и до днес. Джонатан Суифт и Даниел Дефо са най-значимите английски писатели от първата половина на 18 век. Двамата автори се различавали по своя мироглед и разбиране за възраждащия се капитализъм по онова време. Всъщност Суифт ненавиждал Даниел Дефо, защото той бил оптимист и защитник на капитализма. Суифт е бил срещу възраждащия се капитализъм, защото се е родил в бедно ирландско семейство и не е могъл да влезе във висшите среди и да направи кариера там. Той бил огорчен от цялата действителност, която го заобикаляла. Неговата родина Ирландия е била поробена и била превърната в земеделска колония на Англия. Непрекъснатите политически борби в страната, дълбоко разочаровали Суифт. Той виждал само предателства, измами и егоизъм. Това разочарование го довело до написването на "Пътешествията на Гъливер". Суифт става защитник на човечността и се е обявил срещу неправдата и насилието. Той разобличава основите на капиталистическото общество. Така той се превърнал в най-главния и значим сатирик на своето време не само в европейската, но и в световната литература.

В книгата си Суифт разобличава недъзите на обществото. Романът е политическа и философска сатира. Това, което не е могъл да каже писателят на хората в действителност той го казва чрез книгите си. Романа представлява една басня. Тя е написана в четири части. Първата част на книгата е "Гъливер при Лилипутите". Първото пътешествие на Гъливър е всъщност пътуване към съвременна Англия.

2. Сюжет
Сюжетът е следния: Младият Лемуел Гъливер е корабен лекар и хирург, който тръгва на пътешествие, но след корабокрушение успява да се добере до неизвестен остров. Като се събужда открива, че е пленник на миниатюрните жители на кралството Лилипутия. Средният ръст на жителите е 15 сантиметра. Животните, растенията и постройките са толкова малки, че нашият герой се оказва същински великан. И тогава човечетата го именуват Човекът-Планина. По късно Гъливер става приятел и верен поданик на императора на Лилипутия. Всъщност той спечелва всеобщото доверие на малките човечета. Така Гъливер е освободен от оковите, след като е подписал договор. Осигурени са му храна, жилище и той започва да помага на императора. Предотвратява нашествието на съседния император на кралство Блефуску. Стига се до там, че императорът изпраща посланици за мир. Но Гъливър помага на известен принц от Лилипутия да се види с любимата си от съседното кралство и веднага бива обявен за шпионин и изменник. Гъливер разбира, че ще бъде убит или ще ослепен и за това бяга към Блефуску. Народът на Блефуску му помага и така успява да се завърне в своята родина.

3. Герои
Веднага се разбира, че измислената страна на Лилипутия всъщност иносказателно е страната на автора. В столицата на Лилипутия виждаме политическия живот на Лондон. Събирателен е образът на жителите на страната. Те са представени толкова малки и дребни, не само по ръст, но и по душа. Дребни хора, същински подлеци и страхливци, те само могат подло да стрелят със стрелите си и така да показват своята злоба. Толкова са нищожни и дребни, че само могат да досаждат и да се катерят по човека-планина и да правят интриги. Монархията е показана в лицето на лилипутския крал, който, според своята гледна точка, е всемогъщ повелител на вселената. Той е цар на царете с големи владения, но е не по-голям от средния пръст на човек. Всъщност е нищожен. Императорската особа всъщност е по-висок от всички в царството, но само с един нокът. За царедворците си той е мъжествен и силен, стойката му е изправена, но е колос само за своите царедворци. В очите на Гъливер той е нищожество. Враждуващите партии Трамексан и Сламексан са всъщност враждуващите партии в Англия. И двете групи са еднакво чужди за народа.

Двете велики империи Лилипутия и Блефуску са Англия и Франция. Тук авторът казва колко са безсмислени войните, които се водят между тях, защото причините са несъстоятелни. Суифт осмива католиците, които все се карат как се чупят яйцата - от тъпия или от острия им край. Гъливър осмива и министрите, които получават високи постове, според това дали могат да скачат на въже в присъствието на краля. Те са жадни за ордени и титли и се надскачват като състезателни коне. Тук Суифт отхвърля унизителното безсмислие на парламентарната и придворната партизанщина. Безсмислените войни между привържениците на ниските токове и на високите токове също са същинска нелепост. Смешни са и парадите на кралската гвардия.

Главния герой на книгата е Гъливер. Той е пътешественик и мореплавател, случайно попаднал на този остров, жителите на който са малки човечета. Той е добрият великан и веднага печели доверието на миниатюрните същества. Внимава да не настъпи някой от тях за да не ги нарани без да иска. Гъливер върши добри дела и помага на народа на Лилипутия да се защитава от набезите на съседното кралство Блефуску. Занимателния разказ за приключенията на Гъливър в страната на Лилипутия има и друг смисъл. В образа на Гъливър авторът визира себе си. Поведението на героя е участието на Суифт в политическия живот на Британия. Героят-великан е добър и праведен, който може с една ръка да смаже много на брой малки човечета, но спазва договора който е подписал. Той не е изменник, не е мошеник, а държи на думата си. На края той бяга в другото кралство, защото живота му е застрашен, но въпреки това не наранява и не убива никой. Защо авторът го е нарекъл „Гъливер“, защото думата означава пътешественик на ирландски. Гъливер е един пътешественик-откривател на добрият живот.