Анализ на разказа „Нежната спирала“

Анализ 2269 думи 22.03.2023 zer*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО
          За разлика от повечето къси разкази, чийто сюжет се изгражда около някакво събитие, променило съществуващия до момента ред на живота, в „Нежната спирала“ такава промяна като че ли няма. Повествователят подробно ни запознава със спомена си за едно връщане от лов през мразовит зимен ден – къде е било това, как са пътували, колко души са били в шейната, как са седели, какъв е бил пейзажът наоколо... Единственото произшествие, което малко раздвижва тази почти статична картина, е срещата с един отрупан с червени плодове шипков храст. Незнайно защо кочияшът замахва с камшик и шибва храста. От това храстът сякаш оживява и започва да прави заплашителни движения срещу групата ловци. Те се разтревожват и също започват да гледат враждебно към храста. Той им заприличва на демонично същество, вперило в тях многобройните си червени очи. Един от пътниците дори го оприличава на вампир.
           Външно случката е толкова незначителна, че ако не беше предизвикала промяна в душевното състояние на хората, би останала незабелязана. Това, което я превръща в събитие, е именно промяната в душевното състояние – както на групата като цяло, така и на разказвача. За него тази неочаквана среща изиграва много важна роля – той си спомня за друга подобна случка, в която главен герой е починалият режисьор Методи Андонов. Впечатлението е толкова силно, че разказвачът сякаш вижда приятеля си наяве. Той обикаля около един друг отрупан с червени плодове замръзнал шипков храст и в съзнанието му се пораждат невероятни идеи за това как може да използва шипковия храст в театрален спектакъл. Но не като декор, а като главен герой, който съобщава нещо изключително важно. Какво ли би било то?
          Тук разказът престава да е само спомен за делнична случка. Той се превръща в художествено произведение, изграждащо символичен мотив. Спомняме си от изученото в 8 клас за друга среща на човека с храст – появата на Бога пред неговия избраник Мойсей в образа на горящ къпинов храст. Митологичната памет на човечеството помни много ярко тази среща, защото тя води след себе си огромни последици. Така че срещата на човека с храста може да се прочете и през този спомен. Тук вече двата спомена на разказвача – този за пътуването с шейната и този за удивлението на Методи Андонов пред шипковия храст – изведнъж се противопоставят. И в двата случая храстът е синекдоха на божествения ред, но в първия не е проява на Бога, а на демоничните сили. Тази промяна е предизвикана от необяснимата агресия на човека срещу иначе напълно неутралния храст. Неутрален, защото, както самият Радичков казва, природата не е одушевена, тя е сляпа стихия. Всички чувства на състрадание, справедливост и страх идват от човешкото въображение. В нашия случай това въображение сякаш безсъзнателно се е уплашило от необяснимата си агресия и е приписало на храста демонични черти. С други думи, човекът безсъзнателно е разбрал, че природата може да отвърне на агресията със своя агресия. Мотив, разработен от писателя в друг разказ от сборника „Нежната спирала“, носещ красноречивото заглавие „Шипков храст“.
          Съвършено различна е ситуацията с Методи Андонов. И за него храстът прилича на живо същество – „Почти като човек... почти като човек!“, но това живо същество вече не е демонично, а божествено, носещо дълбоко послание и красота. С други думи, връзката между природата и човека е едностранна – тя зависи от начина, по който човекът се отнася към природата, с какви очи я гледа, какво иска да получи от нея, дали се вслушва в нейния „говор“.
          Този въпрос звучи и във втората част на разказа - случката с ятото диви гълъби. Тя е огледално копие на първата. Над главите на ловците ненадейно се появява ято диви гълъби. Срещата е също толкова неочаквана, каквато е и тази с шипковия храст. Просто една от безбройните случайни срещи на човека с природата. Но и тук тя не остава неотбелязана. И в този случай човекът проявява необяснимо и неоправдано насилие. Един от ловците вдига пушката и стреля, но не за да ловува, а за докаже, че и на такова разстояние пушката му може да удари дивеча. Този на пръв поглед незначителен детайл променя ситуацията изцяло. Още от най-дълбока древност човекът е ловувал. С други думи, налагало му се е да убива живи същества, за да се нахрани. Това е разбираемо. Пък и още нещо – в този лов човекът и природата са били равнопоставени. Ловът е бил честно състезание по сила, ловкост и умения. В случая с изстрела на модерния човек обаче тези неща стоят съвсем различно. Той вдига пушката не за да ловува, а за да задоволи един каприз. Спътниците влизат в тон и започват да се обзалагат дали сачмите ще стигнат до гълъбите. С други думи, убийството е напълно неоправдано. А и състезанието не е честно – човекът разполага с постижението на техниката: далекобойната пушка. Всичко това разказвачът „разчита“ по „четмото и писмото“ на нежната спирала, оставена от изтичащата кръв на птицата. Именно това четмо и писмо отказва най-напред него, а след това и останалите ловци да търсят убития гълъб. Човекът все пак е успял да осъзнае, макар и инстинктивно, че е нарушил световния ред. Но ако не беше? Ако не беше успял да „прочете“ посланието на нежната спирала?

          2. КОНФЛИКТЪТ КАТО СБЛЪСЪК НА ЦЕННОСТИ
          В разказа открит конфликт между герои, изразители на различни позиции, няма. Дори и разказвачът, който и в двата случая не се присъединява към общото настроение на групата, не се противопоставя открито. И все пак конфликт има, но той е ценностен. Сблъскани са два възгледа за отношенията между човека и природата. Това, че природата е лишена от душа и въображение, не означава, че не може да влезе в активен диалог с човека. Но позицията, която тя ще заеме в този диалог, зависи изцяло от човека. Ако той се отнася към нея ласкаво, тя ще му отвърне със същото - ще му даде храна и подслон, ще го стопли и приласкае. Но ако неговото отношение е мотивирано от неоправдана агресия или хищнически инстинкт, тогава и природата ще отвърне със същото – ще се превърне в демонична сила, която може да наказва и да всява страх.
          Съвършено различна е позицията на онези, които могат да разчитат посланията на уж безразличната природа. В случая това са Методи Андонов и разказвачът. Първият вижда в шипковия храст божествено послание, което би искал да пресътвори в театрален спектакъл, за да го предаде на хората. А вторият успява да „разчете“ „четмото и писмото“ на нежната спирала и да предаде това свое разбиране и на останалите. С други думи, конфликтът може да бъде разрешен. Нужно е обаче да се научим да „четем“, да разбираме посланията на природата.

          3. ГЕРОИТЕ НА РАЗКАЗА КАТО МЯРА ЗА ЧОВЕШКОТО
          Героите в разказа „Нежната спирала“ отчетливо са разделени на две групи именно по признака „умение за четене“. Ловците, возещи се в шейната, сякаш все още не го притежават. Те действат инстинктивно, водени единствено от своите желания и от съзнанието си, че в този свят играят ролята на господари. Само господарят може да си позволи капризи и безпричинна агресия - да шиба с камшика нещо, което го е подразнило, или да провери дали пушката му бие достатъчно далече. Това господарско отношение на човека към природата в последните векове се е засилило до възможния си предел. Колкото повече нарастват техническите му възможности, толкова повече човекът се опиянява от своята сила и могъщество. Разказът обаче показва, че не е прав. Защото природата може да е неодушевена и безразлична, но не е безпомощна. Тя може да се превърне в ужасяваща демонична сила.
         Точно това разбиране отличава втората група герои, състояща се от Методи Андонов и разказвача. Те също са ловци и се срещат с природата, държейки пушка в ръка. Но заедно с това са в състояние да разчитат нейните послания. Защото не се чувстват господари. Но и още нещо – и двамата са творци. Макар че в разказа „Нежната спирала“ разказвачът да не се назовава поименно, контекстът ясно дава да се разбере, че става дума именно за писателя Йордан Радичков. Двамата творци – режисьорът и писателят – имат една много важна задача. Те не само трябва да разчитат скритите послания, които ни отправя светът. Те трябва и да ги предават на хората. Именно това се случва на финала на разказа – разказвачът тръгва пръв към убития гълъб. Уж с обяснението, че бил най-младият в групата. Но неговото вървене начело има и символично значение – писателят е духовен водач, който трябва да разчита „четмото и писмото“, оставено от света, и да накара другите да го разберат. И в края на краищата те наистина го разбират. Разбират своята неоправдана агресия и се спират. А задачата на художествения разказ „Нежната спирала“ е да накара и нас, обикновените читатели, също да разберем тази универсална истина и да я спазваме в своя собствен живот.

          4. ОБРАЗЪТ НА СВЕТА, СЪЗДАДЕН ОТ РАЗКАЗА
          Казахме вече, че разказите на Йордан Радичков се строят като притчи. В тях всички елементи от историята имат свой иносказателен смисъл. Задачата им е да изправят човека пред избор. Този човек не е нито „типичен представител“ на някоя обществена класа, нито е индивидуална личност. Той е безименен представител на определена житейска позиция. За него е важна ролята, която изпълнява. В класическата притча за Блудния син героите не са индивидуализирани. За тях е важно, че играят ролята на баща, на непокорен, но способен да се разкае син, и на привидно послушен, но иначе неразбиращ дълбоката истина за света, по-голям син. Така е и в „Нежната спирала“. Важна тук е ролята, която отделните герои играят, позицията, която изразяват.
          В света на притчата всеки елемент има иносказателен смисъл. В нашия случай това са зимната картина, шипковият храст и ятото диви гълъби. Много важно е и обстоятелството, че светът при Йордан Радичков не се разделя на мъртва и жива природа. При него всичко е одушевено - земята, зимата, храстите, вещите, дори мъртъвците, които живеят заедно с нас и ни отправят послания. А кои са тези послания в разказа „Нежната спирала“?
          Зимата е онзи образ на природата, който изразява най-добре нейната същност на сурова стихия. През зимата природата не е ласкава към човека, тя му е показала своето застрашително лице. Това е първото предупреждение, което светът на притчата отправя към слушателя или читателя си.
          Другите два образа - шипковият храст и гълъбът – са още по-натоварени с иносказателен смисъл. Те не са избрани случайно, защото носят в себе си дълбока митологична памет: храстът като намек за срещата на човека е Бога, а гълъбът като намек за ролята, която тази птица играе в историята на Ноевия ковчег – той се завръща на кораба, носейки в човката си маслинова клонка, знак, че земята е близо. Именно затова до наши дни гълъбът с маслинова клонка в човката е символ на мира и спасението. А че разказът намеква за този сюжет, подсказва фактът, че в творчеството на Радичков мотивът за Ноевия ковчег се появява нееднократно. Заедно с това митологично значение обаче, двете същества – храстът и гълъбът – играят ролята на изразители на природния ред. Техните образи са синекдоха – художествено изразно средство, при което частта изразява цялото. Именно затова общуването на човека с храста и гълъба е в състояние да изрази универсалната идея за това, че човекът е част от природата, че за него е недопустима ролята на господар, проявяващ капризи и необяснима агресия. А също така и че човек трябва да помни мъдростта, закодирана в митологичните разкази, и с тяхна помощ да „разчита“ посланията на света.

          5. МЯСТОТО НА „НЕЖНАТА СПИРАЛА“ В КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ
          По времето, в което е написан разказът „Нежната спирала“, сблъсъкът между човека и природата все още не е толкова остър, колкото е днес. А е много вероятно този конфликт да се изостри още повече. Ето защо посланието, което тази притча ни отправя, е още по-важно днес, отколкото е било вчера. А в бъдеще ще става още по-важно. От друга страна, връзките, които не само този разказ, но и цялото творчество на Радичков прави с най-дълбоките пластове на човешката култура – митовете, – подсказва и още нещо: човекът трябва да има памет, за да помни и предава мъдростта, за да живее непрекъснато с нея. Живеенето само за мига не е добър избор, както не е добър избор и безпаметството. Те ни отнемат способността да разчитаме знаците, които светът ни дава. Затова цялото творчество на Йордан Радичков страстно призовава към едно – развивайте способностите си да разчитате знаците! В това е спасението на човечеството.

Помогни на потребителите на domashno.bg, като качиш материал!

Ако материалът е одобрен, можеш да спечелиш безплатен абонамент!

Влез или се регистрирай.

Надвий
домашното
с хиляди решения, материали и резюмета:

Математика

47311 решени задачи
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас

Литература

773 материали
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
4 клас