Александър Сергеевич Пушкин е роден на 26 май 1799 г. в дворянско семейство. Негов прадядо по майчина линия е Абрахам Ханибал - знаменитият арап на Петър I, по-късно военен инженер и генерал.
През 1811 г. постъпва в новооткрития лицей в Царско село, където прекарва шест години, получавайки най-доброто за времето си образование. В лицея за пръв път се проявява и поетичният му талант, високо оценен от най-големите литератори на времето. Завършва образованието си през 1817 г. и е назначен в колегията по външните работи. Но през 1820 г. заради епиграми, насочени срещу първия министър Аракчеев и самия император Александър I, е изпратен в Кишинев. По пътя се разболява и заминава на лечение в Крим, където намира сюжетите на някои от най-известните си романтически поеми като „Кавказки пленник“ и „Бахчисарайски фонтан“. През 1823 г., все още на служба в Кишинев, започва да пише романа в стихове „Евгений Онегин“. През 1824 г. е уволнен и заточен в родовото имение Михайловское. Тук пише историческата драма „Борис Годунов“. По това време се запознава с А.П. Керн, на която посвещава известното си стихотворение „Аз помня този чуден миг“.
През 1826 година на руския трон се възкачва Николай I, който е благосклонен към Пушкин, признат вече за голям поет. Освобождава го от заточение и му обещава, че творбите му няма да бъдат цензурирани. По това време Пушкин пише някои от най-зрелите си произведения - „Повестите на Белкин“, „Малки трагедии“, последните глави на „Евгений Онегин“.
През 1831 г. Пушкин се жени за известната московска красавица Наталия Гончарова и отива да живее с нея в Петербург. През 1833 г. е избран за член на Руската академия. Започва да издава списание „Съвременник“, в което публикува романа си „Капитанската дъщеря“, посветен на Пугачовския бунт. В края на 1836 г. около името на Пушкин се понасят клевети, свързани с младия французин Жорж Дантес, за когото се твърди, че е любовник на жена му. Пушкин пише унищожително писмо на Дантес, в резултат на което е предизвикан на дуел. Дуелът се състоява на 27 януари 1837 г. и Пушкин е ранен смъртоносно. Два дни по-късно, на 29 януари 1837 г., умира.