Биография на Димчо Дебелянов

Биография 335 думи 23.12.2022 mis******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

Димчо (Динчо) Велъов Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. На 9 години остава без баща. През 1896 г. семейството му се преселва в Пловдив при големия син Иван, пощенски чиновник. Там, като ученик в гимназия, Дебелянов се сближава с Людмил Стоянов, Коста Гълъбов, пише стихове, които по-късно изгаря. 

От есента на 1904 г. живее в София, завършва I мъжка гимназия (1906). Дълго се помни неговото слово за празника на Св. св. Кирил и Методий. Още по-силно впечатление прави Дебелянов с рецитацията на Вазовото стихотворение „Елате ни вижте“ по време на тържественото ученическо утро в читалище „Славянска беседа" на 18.XII.1904 г. 

Най-голямо влечение Дебелянов изпитва към поезията на Пенчо Славейков. Допада му меланхолната ѝ красота, стаената в нея нравствена сила. Първите му печатани стихотворения (цикълът „Посвещение") са писани именно под влияние на Пенчо Славейков. 

През 1907 г. в Долна баня Димчо Дебелянов се запознава с Николай Лилиев и стават приятели. През 1908 г. напуска чиновническата служба, за да има повече време за творчество. Налага му се обаче да води борба за прехраната си, затова работи като репортер и коректор във вестниците „Ден" и „Балканска трибуна“, също и като стенограф и преводач от френски и руски. Следва право, после литература, но не завършва. 

През 1914 г. е съредактор на сп. „Звено“, чийто главен редактор е Димитър Подвързачов. В списанието сътрудичат Николай Лилиев, Димитър Стоянов, Христо Ясенов, Йордан Йовков, Гео Милев, с които поддържа близки приятелски и творчески отношения. 

По време на Първата световна война, въпреки че не подлежи на мобилизация, Дебелянов настоява да бъде изпратен на фронта, защото съвестта му не му позволява да живее в столицата, когато хиляди загиват на фронта. Заминава като доброволец за Южния фронт през 1916 г. Загива като подпоручик на рота на 2.X.1916 г. в Демирхисар.