Биография на Христо Ботев (1848 - 1876) - вариант 2

Биография 360 думи 24.11.2022 ade**********@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Христо Ботьов Петков е роден на 25 декември 1848 г. (по нов стил – 6 януари 1849) в град Калофер. Баща му Ботьо Петков е един от най-известните учители по време на Възраждането. Малкият Христо учи две години в Карлово и Калофер, където баща му преподава, а през 1863 г. заминава за Одеса. Учи две години в тамошната гимназия, но заради непокорния си нрав е изключен. През 1867 г. се връща за кратко в Калофер като учител. През есента същата година заминава за Румъния. Живее в Галац, Браила и Букурещ. Учителства и се занимава с литературна, театрална и журналистическа дейност. През 1967 г. в Славейковия вестник „Гайда“ излиза първото му стихотворение „Майце си“. Движи се в обществото на хъшове и революционери, където се запознава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Известно време другарува с Васил Левски.
          През 1868 г. се готви да премине в Българско с четата на дядо Жельо, но начинанието се проваля. По този повод пише стихотворението „На прощаване в 1868 г.“ През 1871 г. започва да издава вестник „Дума на българските емигранти“, в който отпечатва повечето от написаните до момента свои стихотворения. Поради липса на средства вестникът скоро престава да излиза. Сътрудничи на различни издания – „Гайда“, „Дунавска зора“, „Свобода“. Заедно с Любен Каравелов редактира вестниците „Свобода“ и „Независимост“. През 1873 г. издава хумористичния вестник „Будилник“, а през 1874 г. – вестник „Знаме“. Когато последният спира, започва да редактира в. „Нова България“, от който приживе на Ботев излиза само един брой. 
          От 1874 г. година е член на Българския революционен централен комитет, чийто председател е за кратко. През 1875 г. по време на подготовката на Априлското въстание издава заедно със своя приятел и съмишленик Стефан Стамболов единствената си книга – „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. При избухването на въстанието организира чета, с която завладява австрийския параход „Радецки“ и преминава Дунава. След няколкодневни боеве четата е разбита, а нейният войвода Христо Ботев е убит във Врачанския Балкан на 2 юни 1876 г.