Ценностите на делника срещу героичния живот според „Майце си“ и „Странник“

Анализ 2635 думи 02.12.2022 mdi*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          1. ТЕМАТА И ХУМАНИТАРНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ВРЕМЕТО
          На пръв поглед между двете стихотворения няма тематична близост. „Майце си“ представя на читателя страданията на млад човек, измъчен от своето изгнание в чужбина и копнеещ за среща с близките, които единствени са в състояние да разберат в какво вярва, какво обича и на какво се надява. „Странник“, от своя страна, разказва за един гурбетчия, който се връща в родния дом, за да „прекара добър живот“ с напечеленото. Като имаме предвид обаче, че Ботевите стихотворения искат да променят ценностната система на българите, така че те да пожелаят свободата, а заедно с нея един достоен и осмислен живот, основните мотиви от този сюжет, символизиращи определени ценности, трябва да се възприемат така, че да утвърдят новата ценност – свободата. Кои са тези основни елементи на сюжета?
          За да намерим отговора на този въпрос, трябва най-напред да разберем какво според Ботев осмисля човешкия живот. Възможностите са две. Едната е свързана с делничното битие: храната, богатството, положението в обществото, децата. Те, безспорно, са важно условие животът да се развива. Но не могат да го осмислят от гледна точка на едни no-висши ценности, свързани с понятия като достойнство, чест, справедливост, любов, солидарност, божествен ред.
          За да покаже на българите, че е нужно да възприемат свободата като необходимост, Ботев е трябвало да предложи съвсем ново решение на въпроса за ценността на материалното. Според това решение семейството, работата, къщата и имотът трябва временно да бъдат изоставени, докато свободата не се извоюва. Едва след това животът може да продължи. Възприемането на една такава революционна идея обаче не е лесно, особено за традиционния човек. В тогавашното общество неспазването на задълженията към дома и семейството е недопустимо, а провинилият се е възприеман като „нехрани-майка“. Само ако покаже, че новата ценност е част от традиционната култура, поетът би убедил своите читатели, че тя заслужава доверие. Ето защо той прибягва до популярни сюжети на световната култура, проповядващи всеобщо възприети ценности. Те са били познати на тогавашните българи, дори и да са били неграмотни – четели са се от свещениците в църквите. Един такъв сюжет е евангелската притча за Блудния син.
          В нея се разказва как един младеж решил да напусне бащината си къща, за да търси приключения. Накарал баща си да му изплати неговата част от наследството и заминал. Отдал се на лек живот и набързо пропилял бащините пари. Останал без средства, на място, където няма близки, бил принуден да се хване за най-долна работа – пасял свине и гладувал. Тогава разбрал, че е сгрешил и решил да се върне в бащината къща и да помоли баща си да го приеме дори като слуга. Когато пристигнал у дома, бащата много се зарадвал, наредил да заколят угоено теле и поканил близки и роднини на угощение. Само по-големият син не се зарадвал – упрекнал баща си, че му е служил вярно и работил безропотно, но бащата никога не дал угощение в негова чест. Тогава бащата отговорил, че връщането на една загубена душа е по-ценно от сляпото послушание.
          В текста на „Майце си“ позоваването на тази притча личи най-ясно във въпросите, с които младият герой се пита защо е принуден да страда в чужбина, където няма никой близък. Той смята, че не е пропил бащиното си имане, нито пък е наранил майка си, но въпреки това е наказан. Значи поуката на притчата в неговия случай не е валидна. Освен това копнее да се върне и да прегърне близките си, но съзнава, че това е невъзможно. Единственото, което му остава, е да получи прошка от близките си и да умре.
          За разлика от героя на „Майце си“, този от „Странник“ не изпитва трудности да се върне. Също като бащата от притчата и той събира близките на пир, но това не е израз на искрена радост, а подчиняване на традицията – така трябва. И съвсем не се готви да мре, а да живее „добър живот“.
          Двете Ботеви стихотворения преосмислят символичната поука на притчата, както и основните елементи от нейния сюжет – напускането на дома и причините, довели до него, решението за връщане, начина, по който завърналият се е посрещнат у дома. В резултат се представят две възможни решения – едното, което показва как трябва да постъпи истинският човек, и другото, показващо как сляпото придържане към материалното води до загубване на човешкия облик.

          2. КОНФЛИКТЪТ КАТО СБЛЪСЪК НА ЦЕННОСТИ
          Конфликтът и в двете стихотворения е представен като пряк сблъсък на две представи за правилен живот. Едната е свързана с материалното, с дома и семейството, с емоционалните връзки между хората. И тъй като в патриархалното общество за тези неща е отговаряла жената, то поведението, което защитава тези ценности, се възприема като „женско“. „Мъжкото“ поведение е това, което е свързано с големия свят – с обществото, с отговорността, с народа. И ако животът в големия свят не върви добре, тогава истинският мъж трябва да тръгне на борба. Защото в условията на робство животът, свързан с ценностите на рода и дома, не може да протича правилно – всички негови прояви като любов, семейство, работа трябва да се отложат за по-късно, когато свободата ги направи възможни.
          В „Майце си“ този конфликт изглежда нерешим. От едната страна е майката, която цени емоционалните и кръвните връзки и не може да прежали загубилия се по чужбина син, чийто мотиви не разбира. От другата страна е синът. Той обича майка си и цялото си семейство, копнее за тяхната прегръдка и прошка. Но домът, намиращ се в центъра на робското пространство, не може да бъде за него олицетворение на истинския живот. Защото това би бил домът на примирението, от което той веднъж завинаги се е отказал. Затова и конфликтът е неразрешим. Ако героят иска да съхрани човешкото си достойнство и принципите, в които вярва, единственият изход за него е смъртта.
          В „Странник“ обаче такъв конфликт не съществува. Героят охотно се връща в дома на примирението. За него той е символ на живота „такъв, какъвто трябва да бъде“, на „добрия живот“. Робството за него няма значение, както нямат значение измяната на годеницата, смъртта на бащата и тежката съдба на братята. Оказва се, че този герой не държи нито на семейството, нито на отечеството. За него сълзите са „женска“ работа, а той е „мъж“. Но какво за него е „мъжко“? Дали героичното, борбата, честта и достойнството? Или просто незаинтересуваността към всичко, излизащо извън материалния интерес? Лирическият говорител, а заедно с него и читателят, виждат в неговата представа за добър живот нещо неприемливо, нещо, което може да се определи само като скотско.

          3. ГЕРОЯТ КАТО МЯРА ЗА ЧОВЕШКОТО
          За да разберем по-добре ролята на героите от двете стихотворения, добре е да ги съпоставим с тази на героите от библейската притча. В нея участват трима души – бащата и двамата му сина. Бащата символизира Бога и божествения ред. Затова той толкова се радва, когато блудният му син „идва на себе си“ и се връща към праведния живот. Малкият син, заблуденият, е човек любознателен, чувствителен, готов е да рискува, за да опознае всички страни на живота. Когато разбира, че е сгрешил, има моралната сила да осъзнае греха си, да се покае, да се смири и да приеме дори ролята на слуга в бащиния дом. За разлика от него големият брат не греши. Но не защото е осъзнал смисъла на праведния живот. Не, той просто живее „както трябва“, по инерция, механично. Затова и така се сърди и ревнува, когато вижда как баща му приема завърналия се блуден син.
          Двете Ботеви стихотворения променят съществено тази схема. Най-напред в тях липсва бащата, а на негово място се появява майката. Това е знакова промяна, защото майката символизира съвсем други ценности, различни от тези на бащата. Макар и да обича своя син, тя е консервативна. За нея най-важни са кръвта, домът и семейството. Тя не е в състояние да приеме загърбването на тези ценности в името на абстрактни неща като чест, достойнство, свобода. Затова и героят от „Майце си“, въпреки че я обича, не може да се върне при нея.
          Младият човек от това стихотворение прилича на блудния син от притчата. Той е умен, чувствителен, цени достойнството и свободата. Напуснал е бащиния дом не защото иска да се забавлява, а защото не може да понася робството и примирението. Затова и не може да се върне. Неговата съдба е трагична, но в условията на робството е единствено възможната, ако човек вярва в истински неща.
          Не е така при героя от „Странник“. Макар и показан да се връща от чужбина, той по нищо не прилича на блуден син. Неговото поведение е по-скоро като това на големия брат от притчата. Живее „както трябва“ – работи, грижи се за материалното, послушен е. Но върши всичко това механично. В сърцето му няма място за истински чувства – да жали за загубата на годеницата, за смъртта на бащата, за участта на братята. Не може и да се зарадва. Трапезата, която устройва, за да отпразнува завръщането си, не е радостна като пира в библейската притча. Това е само механично задължение на човек, който иска да покаже на съселяните си колко е преуспял. Затова и в края на краищата ние го възприемаме не като човек, а като скот. Не неговия пример трябва да следваме, а този на героя от „Майце си“. Въпреки трагичната му съдба той е истински човек, държащ на своето достойнство. Така, припомняйки на своите читатели добре познатия им сюжет, Ботев успява да ги убеди в ценността на свободата и да ги подтикне към правилния избор.

          4. ОБРАЗЪТ НА СВЕТА, СЪЗДАДЕН ОТ „МАЙЦЕ СИ“ И „СТРАННИК“
          За разлика от нашето съвременно разбиране за литература, в чиито произведения винаги се опитваме да открием действия и чувства на реални хора, по време на Възраждането литературните текстове се възприемат по-скоро като символични послания. По това приличат на библейските притчи. В тях всеки елемент от сюжета се тълкува като израз на някаква идея, водеща до морална поука. Затова е важно двете Ботеви стихотворения да се разглеждат в контекста на сюжета, прозиращ зад тях – притчата за Блудния син. Сравнявайки символичните значения на отделните елементи в този сюжет с онези, които те придобиват в стихотворенията на Ботев, читателят разбира тяхното морално послание и неусетно възприема новите ценности, които поетът иска да внуши.
          В библейската притча бащиният дом символизира божествения ред. Затова и неговото напускане от страна на малкия син се възприема като грях. Съвсем различно е значението на дома в Ботевите стихотворения. Той, разбира се, е мястото, където живеят близки и обичани същества, но се намира в робска земя и затова стоенето в него е израз на примирение. Затова и завръщането в бащиния дом има съвсем различен смисъл в сравнение с библейската притча. В нея то е израз на осъзнаването на заблудилия се. В „Майце си“ обаче едно евентуално завръщане би означавало примирение с робската действителност. А завръщането на героя от „Странник“ е израз на неговото безразличие към всякакви морални норми. Всъщност и пребиваването му в чужбина не прилича нито на това от притчата, нито на изгнанието в „Майце си“. В „Майце си“ героят страда в чужбина от липсата на близки същества, с които да сподели своята вяра, надежда и любов. За разлика от него героят от „Странник“ отива навън, за да забогатее. И възприема пребиваването си в чужбина като успех. За него то не е скъсване с правилния ред, символизиран от бащиния дом, а едно практическо решение – просто в чужбина се печели повече и по-бързо.
          Посрещането у дома в библейската притча е радостно, защото означава, че блудният син е разбрал къде е истината, покаял се е дълбоко и от сърце, и е решил да се върне към праведния живот. В „Майце си“ едно такова посрещане е невъзможно. Но дори и да се случи, то не може да разреши възникналия конфликт. Защото майката не символизира истинските ценности, както бащата от библейската притча, а консервативните. Връзката на героя с нея е емоционална, но не и духовна. Затова за него единственият изход е взаимното опрощаване и след това - смърт. В „Странник“ – напротив – завръщане има. То обаче е вяло. Никой не обръща особено внимание на завърналия се освен майката. От своя страна, той пък не реагира на лошите вести. Радостта му също е формална, защото не е свързана с някаква ценностна промяна. Животът си продължава по утъпкания път, постепенно превръщайки героя от човек в скот. Така, преобръщайки поуката на библейската притча, двете Ботеви стихотворения успяват да внушат, че не материалното, а духовното, честта и свободата са важните неща, които трябва да се почитат и следват. Иначе човешкият живот по нищо няма да се различава от този на скота.

          5. МЯСТОТО НА „МАЙЦЕ СИ“ И „СТРАННИК“ В КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ
           С тези стихотворения Ботев поставя в българската литература един изключително важен проблем – кое придава смисъл на човешкия живот. „Майце си“ е неговото първо стихотворение, написано още когато той е на осемнайсет години. И въпреки това то е много важно за разбиране на мястото на Ботев в цялостното духовно развитие на българската национална общност. Това стихотворение често е възприемано неправилно – било като жалба на сина за своята поробена майка България, било като израз на биографични преживявания на самия поет и майка му. Тези неразбирания са резултат от преувеличаване ролята на една от двете съставки на творбата. Едната е нейната способност да изразява символичен смисъл, подобно на притча. Другата е свързана с достоверността на чувствата и преживяванията на героя. Защото, макар и да имат символичен смисъл, всички елементи от Ботевите стихотворения са много убедителни, изразяват истински човешки преживявания. Постепенно обаче тези недоразумения се преодоляват, за да се стигне до убеждението, че въведеният от двете стихотворения проблем е изключително важен. Кое прави от биологичното същество истински човек и кое би го превърнало в скот? На този въпрос са отговаряли всички значими творци в българската литература: Иван Вазов, Пенчо Славейков, Гео Милев, Никола Вапцаров... И до ден днешен проблемът не е загубил своята острота. Затова връщането към Ботев е важно за всеки българин. Особено днес, когато милиони млади хора поемат пътя към чужди страни. Защо го правят? Ще последва ли завръщане и какво би означавало това завръщане? Това съвсем не са отвлечени философски въпроси, а проблеми, които стоят пред всеки от нас. И всеки от нас трябва да намери своето решение.