Писателите Елин Пелин, Емилиян Станев и Йордан Радичков, които като ловци цял живот общуват с природата, ясно са осъзнали главната нейна особеност – тя е безразлична към човешките представи за добро и зло. Природният закон е жесток. Както казва Емилиян Станев, в природата властват неравенството, експлоатацията и убийството. Така обаче ги наричаме ние, хората. Самата природа и нейните обитатели – растения, влечуги, риби, зверове и птици – не осъзнават смисъла на природния закон, а сляпо му се подчиняват. Хората обаче, особено тези, живеещи по традиционен начин, се намират в много сложна позиция. От една страна, те трябва да се впишат в природния закон, защото живеят от природните ресурси – плодовете на земята и животните във водата, гората и небето. Но не разчитат само на това, което природата дава сама – всъщност истинското човешко битие започва тогава, когато човекът започва да се труди, т.е. по някакъв начин да променя природния закон, за да го направи по-пригоден за себе си. Трудът обаче не може да промени дълбоката същност на природата – може само да я подпомогне. Обработвайки земята, отглеждайки животни, преработвайки добитото, хората всъщност само подобряват и подпомагат естествените процеси на поникване, растеж и зреене.
Но тъй като не могат да отменят неравенството, експлоатацията и убийството, властващи в природата, хората често стават жертва на природните стихии. Небесните мълнии, проливните дъждове, градушките, сушите, виелиците, пожарите, ураганите, земетресенията и още много други прояви на безразличната към човешките усилия природа често в един миг унищожава резултатите на техния труд. Хората още в зората на своето земно битие са осъзнали това основно противоречие между човешкия и природния ред и са се опитвали да го неутрализират, като си създадат свой свят на свобода, сигурност и разум в една вселена, напълно лишена от тях. За тази цел те изработват брилянтната конструкция на своите митове, религии, теории и морални закони. Още първият от тях – митът за Сътворението на света и грехопадението – въвежда проблема за несъвпадението между човешкия и природния ред. Когато Бог създава хората, той ги заселва в специално насадената за тях Едемска градина, в която няма природни стихии. Но и още нещо – хората не познават доброто и злото и затова подобно на рибите, зверовете и птиците, живеят в щастливо неведение. Когато обаче се научават да разпознават доброто и злото, Бог ги наказва да живеят сред безразличната природа с всичките нейни стихии – да се раждат в мъки и да изкарват хляба си с пот на челото. От този момент нататък това противоречие определя цялата човешка съдба. А един от най-запомнящите се негови образи е нарисуван от Пейо К. Яворов в стихотворението „Градушка“.