Двете страни в така очертания конфликт са също така ясно и недвусмислено представени. От едната страна е природата с нейните две лица – доброто и злото. Доброто лице на природата е в предвидимата смяна на сезоните, към която човекът се е нагодил и която е намерил начин да използва за собствените си цели. Зимата е време за почивка както на хората, така и на земята, напоявана от обилните снегове („Но мина зима снеговита“, „Почивка – ей я, би ще зима“). Пролетта е „дъждовита“, т.е. осигурява необходимите условия за растеж. А лятото е горещо и позлатява тучните ниви, засети от селяните. Нека обърнем внимание обаче на основните образи, с които е показано „доброто“ лице на природата – водата и слънцето, символите на хтоничния и соларния ред. Само след няколко реда ще видим и техните обратни страни. Този факт подсказва, че става дума не за сблъсък на две независими едно от друго начала. Не, противоречието е вътрешно присъщо на природата, нейна основна характеристика. Защото нейното зло лице са природните стихии, предизвикани от същите сили – водата и слънцето.
Другата позиция в конфликта е отредена на човека с неговите усилия да се впише в природния цикъл. Забележете, не да го победи или видоизменя, а именно да се впише. „Градушка“ ни среща с щастливото състояние на отношенията човек – природа, в което човекът все още не е предявил надменно своите претенции на господар. Претенции няма, но има упования, надежди. Човекът вярва, че ако живее праведно, ако избягва греховете, ако се труди усилено, ако полага грижи, природата, възприемана от него през образа на Бога, ще го възнагради. Единствената му възможност да повлияе някак на безразличната природа, е да я одушеви, да я възприеме като вместилище на добри и лоши сили, а чрез магии, ритуали и вяра да се опита да подпомогне добрите сили и да държи лошите на разстояние. Това е извечен проблем за човека. Дали да се покори на природните стихии и да се примири със злощастната си съдба, или да се противопостави? Първото решение е фаталистично и непродуктивно. Хората винаги са предпочитали второто, смятали са, че именно то изразява истинската същност на човека, неговата мъдрост, дадена му от Бога заради спазването на божествения завет. Това е внушението на един от основополагащите сюжети на човешката цивилизация – разказът за прекрасния Йосиф, който с помощта на Бога успява да разтълкува съня на фараона за седемте тлъсти и седемте мършави крави и да предприеме нужните мерки. Оказва се обаче, че колкото и проникновено човек да разчита книгата на природата и да разбира нейните знаци (в „Градушка“ тази идея е подсказана от мотива за поличбите – „Знак е, чуй петлите!“), пак не може да се спаси от стихията. Защото тя не иска да се съобрази с човешката вяра за справедливо устроения свят.