Конфликтът като сблъсък на ценности според романа "Пътешествията на Гъливер"

Анализ 396 думи 21.11.2022 ana**********@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

Срещата с новото и непознатото сама по себе си е конфликтна ситуация, за справянето с която се изискват нови умения, различни от грубата сила или упованието в Бога. На първо място е способността за общуване - как да се разбереш с онзи, чийто език не знаеш. Освен това ти трябва да изразиш своите намерения и да предугадиш тези на другия. С други думи, трябва да умееш да осъзнаваш видяното - за да се справиш с конфликта, е нужно да си наблюдателен, разумен, да умееш да тълкуваш. Само така ще успееш да предадеш своите намерения на разбираем за другите език.
И в двете глави се срещаме с тази ситуация. При лилипутите Гъливер е „прикован“ към земята, докато е спал, а при първите му опити да се освободи те го засипват със стрели, т.е. нападат го с бойна сила. Затова той разумно решава да изчака нощта и така да спечели предимство пред мъниците, които вече е успял да преброи, както и да измери ръста им. От друга страна, спокойствието му не провокира тяхната войнственост. Във втората част той е по-активен заради обстоятелствата: първо се сеща как да се държи, за да не го вземат за някаква безполезна гадинка - вредител по овеса например, а след това чрез жестове и предлагане на пари се стреми да убеди великаните, че е разумно същество. Това е пряк израз на просвещенската идея, че разумът е най-ценното у човека - може да се разбереш само с разумно същество, а не с такова, което действа по инстинкт. Когато великаните обядват, Гъливер пак проявява своя разум, съобразявайки, че ако не разреши случая с наказаното дете в своя полза, после може да има проблеми, защото при децата действат по-скоро емоциите, а не разумът.
Двете срещи с непознати обаче се отличават една от друга. При лилипутите Гъливер се среща с функционираща държава - първо го откриват пазачите на границата, които известяват краля и правителството, после го охраняват войници, а след това идват технически грамотни лица, които го транспортират до столицата. Там вече се появява императорът, неговата свита и гражданите, които го разглеждат като „мирно чудовище“ в зоопарк. При великаните Гъливер попада в едно семейство на чифликчии - и тук има йерархия, но тя е по-скоро родова. Но и в двата случая миролюбивото и разумно поведение позволява на Гъливер да се справи с конфликтната ситуация.