Конфликтът като сблъсък на ценности в книгата "Ноев ковчег"

Тема 763 думи 31.05.2023 sil**********@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Откриват се две основни противоречия, около които се изгражда идейното внушение на творбата. От една страна е противоречието между безсмисления, подчинен само на природните закони и случайността живот, наречен от автора „въшкав“, и осмисления живот, складираните и подредени трохи на който си заслужава да бъдат пренесени отвъд. Второто противоречие е между представата за човека като природа и неговата божествена същност, която го прави различен от природата чрез умението му да различава доброто от злото. И тъй като в книгата няма единен сюжет, основният конфликт се реализира не чрез сблъсък на две воли или два интереса, а чрез иносказателни внушения, разпръснати в мозайката от различни истории и съдби.

          Така например в най-дългия текст от книгата, „Щърков сняг“, виждаме противоречието между „природния“ и „божествения“ живот, пречупено през различни съдби. Щъркелът е изгонен от ятото по силата на природния закон. По силата на човешкия закон обаче селянинът го прибира в плевнята си. Но през пролетта, още при първото излизане на щъркела от плевнята, той е убит от събратята си отново по силата на природния закон, който казва, че слабото, недъгавото и непригодното трябва да се отстранява, за да не се застрашава животът на здравите. Селянинът, прибрал щъркела и оказал се по този начин благодетел, в друга своя роля е злосторник – използва природния инстинкт на лисиците, за да убива мъжкарите, привлечени от миризмата на неговата пленница. Щъркелът донася на своя спасител дълго чаканото дете. Но зад радостта на мъжа и жената прозира предчувствието, че това е само поредният живот, обречен на смъртта. В разказа за залавянето на Левски се сблъскват дивият интерес и благоговейната почит към делото на един свят човек, ненапразно наречен Апостол. Но и този сблъсък приключва песимистично – разказвачът признава, че образите на молещите се жени и на непознатия, завил с конския чул отпечатъка от тялото на Апостола, са плод на бедното му въображение. И причината за този песимизъм е, че в душата на роба са се натрупали огромните преспи на вцепенението и апатията. А в разказа за сивия вълк и черното куче пък се прокрадва внушението, че всеки от нас носи в себе си вълчия инстинкт да се нахвърли дори и върху най-близките си. Затова и краставото куче така доверчиво се приближава към групата почиващи ловци – то разпознава в тях себеподобни и любезно ги кани да споделят неговата трапеза от мърша.

          Друга проява на основното противоречие са многобройните сблъсъци между безсмислените човешки усилия за обезсмъртяване и дълбоките наслоения на мъдростта, които все пак успяват да съхранят човешкото у човека. Един от запомнящите се образи е този на мъртвия китайски диктатор Мао Дзедун, носещ в ръка своя портрет, върху който личат подметките на онези, които са тъпкали и ритали този натрапен им образ като отмъщение за това, че диктаторът е съсипал живота им. Впечатляващо е и ироничното сравнение между детската игра, създала снежния валяк, който в един момент или се разпада, или престава да се движи, от една страна, а от друга – втурването на хората подир някоя много важна, може би съдбоносна идея, която след време се оказва ненужна и заменена от следващата. Тук алюзията е преследването на комунистическата утопия е повече от прозрачна. Да не говорим за ироничния образ на хлебарките, които четат написаното за тях. Прочели, че не са Божие, а дяволско създание, те отначало се възмущават, но после се присъединяват към тези, които се гнусят и плюят:

          "На свой ред и човекът, щом забеляза, че Бог се гнуси и плюе, не пожела да остане по-назад от Господа си. За да му угоди, той също се погнуси от хлебарките и плю... Дяволът, като видя всичко относно хлебарката под трапезата, възмути се и от Господа, и от човека, плю с погнуса и се отдалечи от тях!
          Настъпи тишина. Една хлебарка рече: „Аз също се гнуся и плюя!“
          Всички хлебарки в трюма се раздвижиха. Оживиха се дори старите хлебарки, гдето се бяха прегърбили като галапагоски костенурки. Те спряха да четат текста между редовете и завикаха с останалите в трюма: „Няма само вие да се гнусите и плюете!... Ние всички се гнусим и плюем!“

Помогни на потребителите на domashno.bg, като качиш материал!

Ако материалът е одобрен, можеш да спечелиш безплатен абонамент!

Влез или се регистрирай.