Кратък анализ на "Пътешествия по различни страни на света от Лемюъл Гъливер"

Анализ 594 думи 05.12.2022 fla*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

През 1726 г. Джонатан Суифт публикува книгата „Пътешествия по различни страни на света, в четири части. От Лемюъл Гъливер, първо лекар, а после капитан на няколко кораба“. През 1735 г. изданието добива окончателния си вид и се състои от „Писмо на капитан Гъливер до братовчед му Симпсън“, „Предговор на издателя“ и четири глави. Авторът започва да пише „Пътешествията“ през 1721 г., повлиян от големия успех на романа „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо. В голяма степен може да се смята, че „Гъливер“ е пародия на „Робинзон Крузо“. В книгата се осмива развилата се по време на Ренесанса дневникова пътеписно-приключенска литература, чийто връх е „Робинзон Крузо“. Пародира се идеята измислени събития да се предават под формата на документални свидетелства, а също така и особеностите на този тип литература: детайлни подробности около корабоплаването, географски измервания, клиширани ситуации като например чудодейно спасение от буря или попадане в нов свят. Докато Даниел Дефо използва тази литературна форма, за да създаде един нов идеал за човек, който не се нуждае от крал и Бог, за да съществува, а чрез собствения си труд изгражда нови светове, Суифт я използва, за да осмее пороците на обществото.
В първата книга, описваща живота в Лилипутия, той сякаш вижда света през обърнат далекоглед - всичко е много дребно. По този начин общественият живот в Англия, пронизан от интригантство и корупция, е показан като нещо ужасно дребнаво и незначително, а външната политика и религиозните разпри - като детска игра.
Втората книга отвежда читателя в света на гръцките богове, които са досущ като хората, само че са изобразени в преувеличени размери. Освен че са огромни, те живеят порядъчно - такава е била просвещенската представа за олимпийците. Тъкмо в този свят, където царува мъдър крал философ, на Гъливер му се налага да „хвали“ корумпираната конституционна монархия и други модерни порядки като достойнствата на барута и оръдията например.
В третата част, която е най-сатирична, са осмени чудесата на „новата наука“, развивана от тогавашното Британско кралско дружество. Попаднал в столицата на вълшебния летящ остров, където се „твори“ тази наука, Гъливер вижда машина, която пише книги - за това не е нужно нито особено познание, нито някакви сериозни усилия. Важното е да се припечелят малко пари. След това посещава и острова на чародейците, където могат да се призовават мъртвите. Така много години преди Гьотевия Фауст Гъливер се среща с Александър Велики, Ханибал, Цезар и Брут, с Омир и Аристотел и с още много велики хора. Те обаче са тъжна гледка, защото след осемдесетата си година губят всички свои достойнства и са се превърнали в безмозъчни старчета.
Най-важна от гледна точка на просветителската идеология е четвъртата част. В нея Гъливер попада в страната на Хоинъмите, където хората са част от природата, а с разум са надарени същества с конски тела. Тези модерни кентаври живеят в един утопичен нравствен свят, населяван обаче и от мръсни, прости, кресливи и агресивни същества - яху, които приличат на хора без разум и дух. В сравнението между едните и другите Суифт развива своята просвещенска идея, че човекът не е по рождение разумен, а е само потенциално способен на разум. Затова, без да бяга от своята природа, той трябва да усвои мъдростта на великите си предци и така да се превърне в разумно същество. Освен това трябва да приеме относителността и изменчивостта на света, да не се страхува от смъртта и да търси смисъла на живота, а не единствено сензации.