„За буквите“ е едно от произведенията в старобългарската литература, авторът на което е известен – Черноризец Храбър. Известно обаче е само името, за личността не се знае нищо. Поради това около името има множество легенди като тази, че под него се крие самият цар Симеон Велики. Да, но Средновековието не познава практиката да подписваш произведението си с псевдоним. Ако Симеон е искал да подпише своя творба, би я подписал със собственото си име. Ако ли не – би я оставил анонимна. Авторът вероятно е монах, думата „черноризец“ означава точно това. А дали това е „храбрият монах“, или „монахът на име Храбър“ е въпрос на тълкуване. Еднозначен отговор науката едва ли ще може да даде. Черноризец Храбър е живял през IX-X век и ако се съди по творбата му „За буквите“, е бил изключително образован.
Най-вероятно „За буквите“ се появява около 893 г., годината, в която е свикан Преславският събор. На него славянската писменост и език се утвърждават като официални в държавата България. Дотогава езикът на държавната администрация и на богослужението е гръцкият. Логично е решенията на Преславския събор да предизвикат вълна от нападки срещу славянската писменост от страна на Византия. Логичен е и отговорът на Черноризец Храбър – полемичната беседа „За буквите“. Всъщност „За буквите“ е едновременно полемично слово и апология: спор с тези, които принизяват делото на св. св. Кирил и Методий, и възхвала на същото това дело.
ЖАНРЪТ НА „ЗА БУКВИТЕ“
Полезно е, когато четем „За буквите“, да си дадем сметка, че ние четем нещо, което е предназначено за слушане. Жанрът „полемична беседа“ е част от реториката – антична и средновековна. А реториката е в основата на подготовката на ораторите, хората, които говорят пред множество други хора. Идеята е чрез Словото да се убедят невярващите и да се сразят опонентите. Словото следователно е равно на Делото: можеш да защитиш държавата и рода си с оръжие на бойното поле; чрез думите ти можеш да направиш същото – да защитиш езика и писмеността, които са същността на държавата.
Интересно е, че първоначално „За буквите“ са открити в буквар: „Осторожки буквар“ на Иван Фьодоров (1578 г.), който е една от първите печатни славянски книги. Пет века след създаването си полемичната беседа на Черноризец Храбър продължава да служи като апология на делото на св. св. Кирил и Методий.
Полемичната беседа, подобно на останалите жанрове в средновековната литература, се пише по строги правила и има установена структура: увод, същинска полемична част, в която се назовават и след това оборват тезите на опонентите, заключение. Нека пак подчертаем, че Бог и свещените книги са в основата на аргументацията. Целта на оратора е да покаже, че тезата, която той защитава, произлиза от Бога.
АРГУМЕНТИТЕ НА ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР В ЗАЩИТА НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ
Още в увода Черноризец Храбър подчертава, че славянската азбука е създадена по Божия промисъл – "След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави [на славяните] 38 букви (...)."
В същинската полемична част Черноризец Храбър изрежда три аргумента на противниците на славянската писменост:
– че св. св. Кирил и Методий създават ненужно много букви – 38, до като в гръцката азбука са само 24;
– че има три свещени езика: еврейски, гръцки и латински, на които се води богослужение, и че славянският език е ненужен и неугоден на Бога;
– че славянската азбука непрекъснато се променя, което означава, че тя е създадена несъвършена и е обречена да си остане такава.
Аргументацията на Черноризец Храбър е в духа на средновековната реторика, но тя е интересна и за съвременния читател със своята логика и спекулативност.
Обвинението за броя на буквите в двете азбуки Черноризец Храбър отхвърля лесно и доста спекулативно. Той заявява, че наистина в гръцката азбука има 24 букви, но освен тях има 11 двугласни (комбинация от две букви, които означават един звук) и три за числата: 6, 90, 900. Следователно и гърците, без да знаят, използват 38 букви. Авторът удобно забравя, че знаците за числата нямат звукова стойност, а пък двугласните се изразяват не с нови букви, а с комбинация от съществуващите в гръцката азбука 24. Идеята обаче не е да се достигне до истината (в Средновековието истината е атрибут на Бога), а да се обори логически противникът.
Триезичната догма е оборена блестящо. Аргументите на Черноризец Храбър са два: че всичко на този свят се появява, защото така иска Бог. Ако Бог не би искал, славянски букви просто не би имало. Другият аргумент е основан на разказ за произхода на буквите. Да отбележим, че Средновековието се основава върху митологични представи, които определят света не като състояние, а като произход, начала. Следователно трябва да се търсят началата. Черноризец Храбър отбелязва, че нито еврейският, нито гръцкият, нито латинският език са най-старите човешки езици. Езикът, на който е говорил Адам – сирийският, е най-старият език. Езиците, както и буквите, се развиват по подобие. Гръцката първа буква от азбуката – „алфа“, произлиза от еврейската първа буква „алеф“. По тяхно подобие св. Кирил слага „аз“ за първа буква в славянската азбука. Символичният смисъл и на трите букви е търсенето на учение. Логиката на Черноризец Храбър е да покаже, че езиците и буквите произлизат едни от други. Българите са писали в началото с гръцки букви, но и гърците са писали в началото с финикийски букви.
Най-лесно е оборена тезата за несъвършенството на славянските букви, което налага тяхното поправяне. Черноризец Храбър проследява историята на гръцката азбука и показва, че и гръцките букви много пъти са нагласявани. Това е нормално, защото: по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.
И след като логически оборва тезите на своите противници, Черноризец Храбър минава в настъпление. Тезата му е, че славянските букви са по-свети, защото са създадени от християни: св. Кирил и брат му Методий, докато гръцките букви са създадени от езичници. И още нещо: рядко някой грък знае кои са създателите на гръцките букви, докато всяко славянско азбукарче знае, че св. Кирил и брат му Методий са създали славянската азбука и са превели църковните книги.
Кратката апологична творба на Черноризец Храбър е богата на ценни исторически сведения за най-ранната културна история на славянството. Старобългарският книжовник прави и първата периодизация на славянската култура, като обособява в нея три периода: първи, предписмен, когато славяните „нямали букви, но четели и гадаели с черти и резки“, втори, когато, вече покръстени, славяните започнали да пишат „своя реч с латински и гръцки букви без устроение“, и трети, когато по Божия воля „свети Константин Философ, наречен Кирил, ни създаде буквите и книгите преведе...“
Очевидно е, че книжовникът Черноризец Храбър е живял в Борисово и Симеоново време и неговото място е сред писателите от Симеоновия кръг. От творбата му проличава, че е образован и опитен писател. Той познава учениците на Кирил и Методий, но сам не е бил ученик на великите солуняни. В България до пристигането на Кирило-Методиевите ученици още не може да се мисли за добре уредени училища, в които да се получава високо образование. Като се има предвид, че Храбър черпи сведения от някои византийски учебни помагала, е голяма вероятност може да се смята, че той се е учил в Цариград, защото само там е могъл да се запознае с тези ръкописи. От творбата на Храбър проличава, че той е славянин патриот, който защитава славянското писмо със страст. Емоциите в неговото произведение стоят във връзка с литературната задача да се надвие противникът с подбор на подходящи полемични средства. При Храбър не се отнася само за ораторско умение, но и за действителни патриотични чувства, тъй като се разисква жизнено важен въпрос, свързан с практиката и с бъдещето на славяните.