Лирическият мотив и проблемът за живота и смъртта в „До моето първо либе“

Тема 662 думи 23.02.2023 sav*******@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Ботев пише „До моето първо либе“ малко преди първата му публикация във вестник „Дума на българските емигранти“ през юни 1871 г. Две седмици по-късно излиза статията „Петрушан“, в която основна тема отново е въпросът за стойността на смъртта в преследване на великия идеал – свободата на отечеството. По-късно, в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, Ботев поставя „До моето първо либе“ на второ място, непосредствено след „На прощаване в 1868“. И тъй като стихосбирката е композирана така, че да следва последователността на ритуалното приобщаване към ценностите на бунта, то тази последователност е напълно логична – в началото преминаващият през ритуала трябва да се отдели от делничния живот и да навлезе в символното пространство на високите ценности („На прощаване“), а след това да умре в досегашното си качество, за да се прероди в ново. Тематичен двойник на „До моето първо либе“ в структурата на стихосбирката е „Патриот“ – горчива сатира, разработваща отново проблема за смъртта в името на някакъв идеал, но в случая този идеал е „пара̀та“.

          Първите две стихотворения – „На прощаване“ и „До моето първо либе“ – използват популярния по времето на Романтизма жанр „послание“, т.е. непосредствено обръщение към някое близко същество. И тъй като основна тема и в двете стихотворения е заявлението на лирическия герой, че тръгва на смърт в името на своя идеал, то негов човешки дълг е да обясни тази своя постъпка на най-близките си – майката и любимата. В отношението към тях обаче има известна разлика. В цялото творчество на Ботев образът на майката се свързва с традиционните патриархални ценности. Тя не би могла да последва сина си в неговата борба. Най-многото, което може да направи, е да го разбере и да му прости. Съвсем друга обаче е ситуацията с либето. Към него лирическият герой предявява по-сериозни претенции – то трябва да последва избраника си в неговия съдбовен път. Така ролята на жената се променя коренно и от пазителка на традиционната норма тя се превръща в активна модерна личност.   

         В дълбоката си същност „До моето първо либе“ представлява призив към любимата да приеме тази нова обществена роля. Лирическият герой предполага, че тя може да откликне или да откаже предложението. В единия случай ще премине символичната граница между робското и човешкото битие, а в другия ще си остане в робското, но вече няма да има нищо общо с лирическия герой (Запей или млъкни, махни се!). А въпросната символична граница се състои в готовността да се приеме смъртта в името на идеала.

          Тази готовност е главната героична добродетел. Приемайки смъртта, човек показва, че има нещо по-важно от живота и това са нравствените и политическите ценности, превръщащи живеенето от биологично съществуване в осмислено човешко битие. В защита на тези ценности героят е готов да направи всичко, за да промени злощастната съдба на народа си. Защото няма нищо на този свят, което да не може да се постигне, ако вярваш в него и имаш достатъчно силна воля. Именно този възглед лежи в основата на конфликта, около който е изграден идейният свят на „До моето първо либе“.