Мотивът за вградената невяста - устойчивост на градежа

Анализ 743 думи 14.11.2022 vio*******@gmail.com ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

„Троица братя града градяха" е песенен вариант на мотива за вградената невяста. Българският фолклор творчески преработва идеи и образи от древни езически обичаи. Един от тях е свързан с вярването, че вграждането на жив човек или на неговата сянка в започнат строеж му придава необикновена здравина. Духът на вградения има материален израз в съграденото. Той покровителства не само градежа, но и мястото, осветено от вградения човешки живот. Вярата в дълбокия смисъл на езическия обичай оставя трайни следи във фолклора. Народните песни отразяват мотива за вграждането като насилствено отнемане на човешки живот, но и като необходимост от нравствена и духовна жертва. Такъв художествен поглед дава възможност за преплитане на чисто човешкото отношение към основното събитие - вграждането, с неговата митологична интерпретация. Така в народните песни мотивът за вграждането получава баладично звучене. Създават се лирико-епични произведения в стихове, които имат легендарен и фантастичен сюжет. Реалното и измисленото се преплитат по необичаен начин, за да въздействат върху читателя/ слушателя за по-емоционално възприемане. Актът на вграждане, драматичните преживявания на участниците в това събитие прави силно впечатление на хората и създава основа за възникване и разпространение на подобни творби. В българската народна поезия те са пряко свързани с епохата на османското владичество. Строежите обикновено са по искане на турските управници, които поставят изрични условия за срок и здравина. При неспазване на уговореното майсторите ги очаква смърт. Ето защо те изпълня ват обичая на вграждането - като последица от турското насилие. Този мотив отсъства от песента за Струна невяста - „Троица братя града градяха". В нея по-скоро омилостивяването на тъмните сили и опазването на доброто име на тримата братя майстори става художествена цел на песенното послание:

Tроица братя града градяха,
деня го градят по ясно слънце,
нощя се сипе по месечина.

Решението за принасяне на жертва е скрепено с честната дума на тримата братя строители да опазят тайната на съзаклятието. За никого не е лесно да загуби любимата си съпруга. Затова двамата девери не изпълняват даденото обещание и предупреждават жените си. Над тяхната майсторска чест надделява чувството за дълг пред семейството. Мъжът на Струна невяста също обича жена си. Но той е дал дума и не може да я престъпи. Опитва се да спаси любимата съпруга, заръчвайки й да свърши много повече работа от обичайното у дома. Трогателен е опитът му да спаси и своята чест, и живота на невястата си. Дори когато Струна пристига на   градежа, не я предупреждава, за да не издаде тайната. Страданието му е огромно, но той отстоява своята майсторска чест. Думите на Струна: „Оти ми, либе, ником уникна?", го изпълват с жал. Той разбира, че сетният миг на съпружеско щастие е дошъл. Затова с помръкнало сърце изрича лъжата:

изпуснал съм си сребърен пръстен,
сребърен пръстен със червен камък -
изпуснах си го в Бялаго града!

Думите му разведряват Струна. Те сякаш заличават недоумението й, че го вижда посърнал и помръкнал. С готовност тя скача в градежа, за да върне радостта на либето си. Постъпката й е кулминационен момент на песента - жертвата е дадена. Тя е невинна, а това вече е залог за здравината на построеното.

В песента се възпява прекрасният, идеалният образ на българската жена и майка. Струна е млада и красива, пъргава, изключително трудолюбива. Безкрайно много обича съпруга си и е готова на всичко за семейството си. Неговото достойнство на първомайстор я задължава и тя да бъде най-достойна сред жените. Дори когато се случва най-лошото, тя не отправя нито дума на упрек към мъжа си. Майчината обич е искрата живот, която изтлява последна. Със сетни сили Струна невяста моли всички събрани да закрилят детето й:

Ой, стрици, стрици, същи девери,
изградете ме от дясна страна,
от дясна страна на Бяла града,
та да си храня малкото дете,
малкото дете със прясно мляко.

Събитието в песента е изключително драматично, което е характерно за баладата. Героите са изправени пред тежки изпитания, в които правят своя избор, разкриват своите нравствени качества. Струна и нейното либе са образец на високи нравствени добродетели. Той жертва любимата си жена в името на общото благо. Струна понася смъртта с достойнство, защото разбира, че не може да й се противопостави. Но смъртта се оказва безсилна пред любовта на майката, която ще остане да бди над детето си до сетните си сили.