Просвещенската литература

Тема 805 думи 05.12.2022 sim*******@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

Литературата във века на Просвещението все още не се възприема като напълно автономна естетическа дейност. Нейната задача е да разпространи основните принципи на просвещенския морал сред широките слоеве на населението, давайки конкретни примери за подражание или отхвърляне. С други думи, да служи като училище за живота. Затова и просвещенските писатели се интересуват преди всичко от живота на отделния човек в частното му битие, a неговата индивидуална отговорност e към себе си и към света. Най-важните мотиви на просвещенската литература са тези за самоизградилия се човек, за човека, който, дори попаднал на пустинен остров, ще успее да запази живота си и да организира общество; за нравствената отговорност на личността към себе си, към обществото и към природата; за хармонията между разум и чувства.
Характерни за Просвещението са и различните утопии и антиутопии, представящи образа на един разумно построен свят, в който мястото на всеки човек се определя не от наследствени съсловни привилегии, а от реалния му принос за общността.
Тази промяна в задачите на художествената дейност довежда и до значителни изменения в жанровата система на литературата. В нея се появяват произведения, написани във формата на дневник, писма, размишления, поучителни диалози, развива се мисловната поезия. На мястото на класическата трагедия и комедия в театъра влиза гражданската драма. На преден план излизат нравоучителните жанрове като баснята, афоризма, сентенцията, епиграмата. Сатирата преживява невиждан разцвет. Най-голямо значение придобива романът, който започва да се интересува от човешката психология, от мотивите за човешките постъпки, от обществените отношения и сблъсъци и така напълно заслужено започва да играе ролята на истинско училище за живота.
Дидактичният и нравоучителен характер на просвещенската литература е вън от всяко съмнение, но това не означава, че тя е суха и скучна. Напротив - 18 век се смята за златно време на доброто разказване, на интересните и заплетени сюжети, в които резките обрати на съдбата се съчетават умело с проникновени психологически анализи и в които герои със силна воля за живот излизат на житейската сцена, за да наложат своята индивидуалност и да търсят успеха с всички възможни средства, уповавайки се само на своите сили и ум, както и на основните просвещенски ценности.
Програмни текстове на Просвещението са „Емил, или за възпитанието“ на Русо, „Натан мъдрецът“ на Лесинг, „Кандид“ на Волтер, „Робинзон Крузо“ на Дефо и др. В тях не е трудно да се открият последователно проведените идеи за всепобеждаващия човек, който мисли със собствената си глава, спазва обществения договор и се прекланя пред принципа „всеки да копае собствената си градинка“ (Волтер). Но по това време се появява и знаменитата Венецианска школа - Карло Голдони, Карло Гоци, Джакомо Казанова, която основно разработва мотива за противоречивата човешка природа, в която се борят доброто и злото. По време на Просвещението са написани и някои от най-блестящите обществени сатири като „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт например.
Основният въздействен принцип на просвещенската литература най-сполучливо е формулиран от Дени Дидро: „От театъра аз искам да занеса вкъщи не размисли и поучения, а впечатления.“
Тази свобода на разказа и фантазията намира отражение и в начина, по който се определят правилата за писане на литература. До този момент те винаги са се възприемали като задължителни норми - какви сюжети да се разработват, какви герои да се показват, къде да се развива действието, какви думи да се използват и т.н. За пръв път по време на Просвещението мисленето за литературата приема формата на обща теория за красотата. Търсят се не правила за следване, а обща представа за това, кое е красиво и кое - грозно, кое е по-подходящо за литературно изображение и кое е по-свойствено на живописта, как трябва да се разгърне конфликтът, за да има по-голямо въздействие и т.н. А самата постройка на произведението е предоставена изцяло на твореца и на неговата индивидуална творческа мощ.
В крайна сметка, със създаването на индивидуалния творец и възприемател, на свободния разказ, който дава възможност на читателя сам да разсъждава върху разработваните проблеми, на книжния пазар и на възможността „всеки разумен човек“ да се включи в дискусията за човека и обществото, Просвещението поставя началото на модерната европейска литература. Много от неговите принципи са валидни и днес. Върху тях се крепи голяма част от собствения ни духовен живот, макар и помъдрял от съзнанието, че ясният и чист просвещенски морал трудно може да излезе извън сферата на утопията.