Сюжетът и хуманитарните търсения на времето в "Пътешествията на Гъливер"

Тема 423 думи 25.03.2023 sap**********@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

Характерна черта на романа за приключенията на Гъливер е неговата конкретизация във времето. В него са посочени дати и години, от които на всеки читател става ясно, че животът на Гъливер протича в историческата епоха след смъртта на Кромуел и реставрацията на кралската власт (1660), но вече в рамките на конституционна монархия. Това е времето на Уилям III и съпругата му Мери, когато Англия се модернизира политически и икономически. По същото време протича и борбата за справяне с пиратството. Докато в предходните векове някои крале са покровителствали пиратите, стремейки се да завладеят морските пътища, с разрастването на колониалната система великите морски държави сключват споразумение пиратството да бъде унищожено. Тези обстоятелства изграждат рамката на сюжета. В него се разказва за млад, добре образован англичанин, работещ като корабен лекар. Предприемаческият дух на времето, свързан с колониалната търговия, предполага по-големи доходи именно при пътуване по море. Този приключенски дух се поражда в Европа от Великите географски открития, както и от примера на градове като Венеция и Генуа. Той е съзвучен с основната характеристика на зараждащия се капиталистически свят - динамиката на пазара. От друга страна, именно пътуването носи ново знание за света, а не уседналият земеделски живот. Суифт използва тази характеристика на епохата, за да сравнява непознатия и познатия свят, за да осмисли човешкия живот в съпоставката му с другото, различното. Затова Гъливер е типичен модел на модерния човек - той е динамичен, пътува, среща се с други хора, обичаи, нрави, но не за да ги побеждава и заробва, а за да търгува с тях, да използва непознатото, което ще му бъде полезно, но и в същото време да им даде нещо от себе си, което ще ги заинтересува. Тъкмо в диалога с другия модерният човек гради познанието за себе си. Точно по тази причина в първа глава от втората част Гъливер се сеща за философите, които определят пропорциите в зависимост от сравнението, т.е. изповядват идеята за относителността на света. Както е различна природата по различните краища на земята, така са различни и хората. Според протестантите Господ само е създал света, който след това се развива самостоятелно. Това се отнася и за хората - те са създадени чисти и естествени, а след това обществото ги превръща в добри или лоши. Да познаеш какво е добро за теб, е важна човешка задача. Според просветителите тя се решава основно чрез разума и опознаването на реалния свят. Затова те описват своя опит в дневници. По този начин информацията се запазва и принуждава разума да разсъждава. Така познанието се превръща от лично в общочовешко.