Теми, проблеми, мотиви и послания в „До моето първо либе“

Анализ 1125 думи 05.01.2023 izi*******@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

          Каквото и да кажем за Ботевата поезия, все няма да е достатъчно, защото е непреходна във времето. Тя съдържа важни послания, които ще се опитаме да открием.
          Нека да видим, какво точно споделя Аз-ът с любимата. Още след първия прочит на творбата ще се убедите, че „До моето първо либе“ не е любовно стихотворение. Във времето на написване на творбата личните чувства остават на заден план спрямо дълга към поробените. Трябва да имате в предвид, че човешкият живот е осмислен от желанието за борба в името на свободата. Аз-ът трябва да избере между личните чувства и обществената мисия, изразяваща се в дълга към отечеството. Не се изненадвайте, че любовта е тази, която остава на заден план, защото няма как да бъде изживяна докато целия народ страда. Тя ограничава личността и на любовната страст, Аз-ът противопоставя стремежа към свобода. Той споделя това с любимата, като се надява, че тя ще го разбере и ще приеме решението му. Във времето на борба личното трябва да бъде пожертвано в името на обществения идеал. 

          ОСНОВНИ ТЕМИ

          В стихотворението „До моето първо либе“ е поставена темата за смисъла на човешкия живот и същността на щастието. Аз-ът не може да изживее пълноценно своето лично щастие, докато целия народ страда. Имено обичта към родината и борбата за постигане на нейната свобода са изведени на преден план. Затова в творбата е отречено личното в името на общото. 

          ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ

          В стихотворението „До моето първо либе“ на преден план е изведено осъзнаването на Аз-а. Във времето „преди“, за него са били важни чувствата към любимата. "Сега" обаче е осъзнал, че той има дълг към поробените сънародници. Чувствата му към любимата го обричат на пасивност. Затова, втората и третата строфа, започват с категорично заявеното „забрави“. С неговата употреба, Аз-ът настоява любимата да забрави времето „преди“. От изповедта, на която ставаме свидетели, става ясно, че това е преломен момент в отношенията между двамата млади. В творбата е въведен проблемът за личното щастие. 
          Стихотворението започва с категоричното „Остави таз песен любовна“, с което показва на любимата, че не може да се отдаде на личното щастие, докато целия народ страда. Лирическият говорител споделя с нея, че „преди“ е бил подвластен на любовните трепети и е бил готов да се откаже от всичко заради една нейна усмивка. Тогава е живял само с мисълта за нея, „сега“ обаче, всичко се е променило. Именно това позволява да направим разграничението между „преди“ и „сега“. „Преди“ са били важни чувствата, а „сега“ дългът към народа.
          В третата, четвъртата и петата строфа на стихотворението „До моето първо либе“, е налице противопоставяне между любовните копнежи и страданията на народа. Лирическият герой е осъзнал, че щастието му няма как да е пълно в поробената родина. Той няма право на лично щастие, докато целият народ страда. От едната страна са гласът и песента на любимата, а от другата песента на гората и плачът на сиромасите. Имено образът на песента придава драматизъм на избора му. Тя повелява човекът да се откаже от своите лични желания и да осъществи своята мисия. Лирическият говорител очаква неговата любима да го разбере. Осъзнавайки това, той отхвърля веригите, които го ограничават, а песента всъщност приобщава любимата жена към стремежите на Аз-а. Лирическият говорител споделя болката си, породена от факта, че е безсилен да се справи с безразличието, обзело българския народ.

          КОНФЛИКТИ

          Основният конфликт е между чувствата, на които е бил подвластен Аз-ът в миналото и неговото осъзнаване. Той е взел категорично решение и иска от своята любима да го разбере и подкрепи. Другият конфликт е между измъчения народ и виновниците за неговото страдание.

          МОТИВИ

          Още след първия прочит на стихотворението „До моето първо либе“ ще ви направи впечатление, че в нея присъства елегичния мотив за погубената младост и за невъзможността да бъде изживяно личното щастие. Аз-ът смята, че няма право на лично щастие докато целия български народ страда. С това в стихотворението е въведен мотивът за народното страдание.
          Аз-ът е силна личност, той е взел категоричното решение да участва в борбата за свобода, която е представена в романтична светлина. Тя е видяна като буря „Там... там буря кърши клонове, а сабля ги свива на венец;“. Бурята и земният тътен създават усещане за мащабност, като в бурята се заличават границите между миналото, настоящето и бъдещето. С мотива за борбата за свобода е свързан и мотивът за героичната смърт. Имено тя придава смисъл на човешкия живот.
          В Ботевата творба можем да открием и мотива за песента, който изразява любовните трепети, патриотичните вълнения и пориви. 

          ПОСЛАНИЕ 

          Песента на любимата няма как да заглуши мъката на страдащия български народ. Човек с ясно изградена ценностна система, като Аз-а от творбата, не може да преследва личното щастие, пренебрегвайки страданията на народа. Той смята за свой дълг да участва в борбата за постигане на свобода. Единствено тогава животът му ще бъде осмислен. Никъде в творбата няма да открием страх от смъртта, напротив, животът му ще придобие смисъл, когато бъде пожертван за нейното постигане, а героичната смърт се превръща в знак за смислено изживян живот.