Трансформиращ преразказ на I-ва глава от „Немили-недраги“ от името на Бръчков

Преразказ 677 думи 28.01.2023 g56***@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото. Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода, първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок, с дребно и надупчено от шарка лице. Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.  

Докато вървяхме към кръчмата аз с любопитство разглеждах пустеещите улици и как мъжделивите фенери едва-едва светеха. Всички магазини вече бяха затворени. От моя нов приятел разбрах, че всички кафенета и лавки, принадлежащи на българи имат гръмливи надписи. Над една се четяха думите: „Българский лев“, над друга с големи буки с название: „Филип Тотю, храбрий Български войвода“, а над трета думите: „Свободна България!!!“. Но още по-интересни бяха тютюнджийските лавки. На една бе изобразен един турчин, а до него, хъш с гола сабя. Тогава хъш се наричаше всеки, който е избягал от тъмницата, от робството.

Най-после стигнахме до кръчмата. Имаше едно прозорче, дето бе наравно със земята, над прозорчето пишеше: „Народна кръчма на Знаменосецът!“. Тя представляваше нещо като изба, към нея се слизаше по една стръмна и извита стълба. Вътре заварих още четирима хъша. Огледах се. Видях че тази кръчма излъчва бедност и отчаяние. Една опушена и полуразбита лампа осветяваше вътрешността. Въздухът в това помещение беше сгъстен от цигарения дим. На едната стена висяха литографически картини, които представят боевете на Хаджи Димитровата чета при Балкана. Най-любопитна бе картината, на която е изобразено село, а от него излизат няколко селяни. От лявата ѝ страна беше нарисувано село, а отпред няколко селяни предвождани от турчин с голяма чалма и с блюдо на ръце, в което стоеше пита хляб. От дясната страна също имаше една група, само че от въоръжени хора, които бяха облечени с бели хъшовски дрехи, цървули и калпаци. В средата се издигаше един великан, който държеше един червен байрак с надпис: ,,СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!". Отдолу, под тая величествена картина пишеше: „Да живее храбрият Странджа - знаменосец!“. Картината се допълваше от шестима души насядали на одърчето, в дъното на избата. Това бяха останалите хъшове.

Седнахме с Македонски на масата при другите хъшове. Той започна да разказва за боевете в Стара планина. Най-старият от тях се беше подпрял на една от стените. Той беше дълголик, жълт, сух с гъста черна брада. Слушаше внимателно разказа. От време на време челото му, на което имаше незараснали рани се набръчкваше, а пък и често прекъсваше говорещия като викаше, кашляше или го поправяше. Зяпах в устата на Македонски и жадно ловях всяка негова дума, а когато се обадеше Странджата, вниманието ми се преобръщаше в благоговение. Онзи дето разказваше беше висок мъж с дълги сиви мустаци. Той носеше едно мръсно, извехтяло палто без копчета. Никой нищо не знаеше за миналото му, освен това, че е бил войвода на една чета в Македония, може би този слух му помагаше да има такова влияние върху останалите. Наричаха го Македонски. До него седеше един друг млад мъж, който имаше сухо и длъгнесто лице, което завършваше с остра брадичка без косми. По лицето му се виждаше изражение на умора, той понякога накланяше глава и дремливо я клатеше, но се стряскаше когато старият се развика или разкашля. Викаха му Хаджият. До Хаджият седеше друг хъш, който имаше черно и набръчкано от преждевременна старост лице, той гледаше Македонски много внимателно. Бил е поп и е участвал в четата на Филип Тотя. Сега му викаха Попчето. Най-много се възхищавах на Странджата. Настоящето му се вижда тежко и безславно, но се вълнуваше при възпоминанието на славните и героични подвизи, дето ги разказваше Македонски. Този бледолик, болнав, сух като скелет човек беше Странджата - знаменосецът. Той сега държеше тази кръчма! Ето защо го гледах с такова страхопочитание.