Трансформиращ преразказ на III-та глава от "Немили-недраги" от името на Бръчков

Преразказ 431 думи 21.04.2023 nik**********@abv.bg ЕМИЛ Е. ПОПОВ (редактор)

Върнахме се в кръчмата на Знаменосеца. Той беше приготвил обяда и чакаше редовните си посетители - хъшовете. Скоро те започнаха да прииждат и обядът започна.  На масата се зародиха разнообразни и оживени разговори. Хъшовете говореха за политика, за новия пристигнал турчин и за скъперничеството на чорбаджиите. Броят на изпитите чаши с вино растеше, думите ставаха все по-буйни, а псувните и заканванията зачестиха.

Между двама от хъшовете възникна спор, който щеше да нарасне, ако Странджата не се беше намесил. Той произнесе една патриотична реч, която сплоти хъшовете. Знаменосеца ни напомни, че не сме дошли тук за пари и за имоти, а за да изпълним дълга си към отечеството. Убеди ни, че все някой ден родината ще има нужда от нас и ние трябва да сме готови да помогнем на нашите братя, защото „народ без жертви не е народ“.  

След тази възторжена реч сърцата на хъшовете се изпълниха с гордост. Аз се трогнах от тези силни думи и сред тишината, която се въдвори, вдигнах тост за Странджата. Всички последваха примера ми и след малко вдигнаха Знаменосеца на ръце. Тялото ми се тресеше от възторг. Наздравицата, която вдигнах направи впечатление на хъшовете и те ме изгледаха учудено. Македонски ме представи и всички пиха за мен. Не разбрах как и мен ме вдигнаха на ръце. Това беше моето кръщене в хъшовството.

Хъшовете бяха толкова развълнувани, че запяха бунтовна песен. Пред входа на кръчмата стана голяма навалица. Когато свърши песента всички насядаха по местата, а тълпата се разнесе.

Отгоре от стълбите се зададе изящно облечен момък с цилиндър на глава. Всички хъшове го познаха и го извикаха по име - Владиков. Той ни съобщи, че другата неделя в училището, в което работи, ще има представление и попита дали някой желае да участва. Обясни ни, че е с народна цел. Трябвало да се съберат пари за разноски по човека, който ще убие султана. Всички се съгласиха да участват. Ролите се раздадоха бързо. Македонски щеше да играе Желю хайдутина, Хаджият - Татарчето, Мравката- бабичката, а останалите - второстепенни герои.

Странджата попита кой ще играе Станка, тъй като пиесата беше ,,Изгубена Станка“. Ролята трябваше да се играе от млад мъж и погледът на Владиков се спря върху мен. Македонски ни запозна и Владиков ми предложи да изиграя женската роля. Аз приех. Помислих си, че ако постигнем целта си може да се каже, че ,,Изгубена Станка“ е убила султана. Засмях се и споделих мисълта си с хъшовете. Подготовката започна още тази вечер, а след няколко дни и обявленията бяха залепени по улиците.